в продължение на предния пост за щастието – нещо много важно: позитивността води до щастие
сами решаваме да сме щастливи или не
щастието повишава интелигентността, креативността, енергията, намалява стреса
предимствата на щастливия работещ човек:
цялото видео от TED – Shawn Achor: The happy secret to better work
хората правят секс 350 часа годишно, а търсят къде да паркират 450 часа годишно. яко.
презентацията е отлежала, но стойностна. Любо Ноков за зелените идеи в маркетинга. 20-тина минути е. препоръчвам.
отново по темата за беднотията и работата, за предприемачеството, гордостта и това, че все друг ни е длъжен тази седмица кака Сийка – Петър Стойков написа силен пост в блога си
много хора са склонни да тънат в мизерия и оплаквания, да обвиняват ББ, Държавата, другите за всичко, вместо да захванат нещата в ръцете си и честно и с труд да изкарат достойни пари
„Спестяване, работа, образование са трите колони, на които се крепи прогреса.“ леко ги преподреждам – нека започнем с образованието, не измислено, а истинско, не учителите виновни, а всички ние и да оправим нещата. продължаваме с работата – яко, много, с мисъл. ако остане – съгласна съм и за спестяването. но то е наистина на трето място
писах още: работа и предприемачество, има ли шанс за промяна в масовото образование
от днес започна Световната седмица на кърменето. по традиция 1-7 август.
ще спомена само някои неща, които още не са много ок при нас, макар да имат тенденции към оправяне:
ако си решила да кърмиш – кърми си без да се вслушваш в никой друг, освен собственото си бебе и себе си. колкото – толкова. пък ако послушаме и старата максима – колкото повече – толкова повече – още по-добре. но, както се случи. кураж!
писах още: здрави бебета и кърмене;
кърменето днес: предразсъдъци и заблуди;
защо още кърмя
„Дълготваен мир може да бъде постигнат само ако голяма част от населението изнамери начини да се измъкне от бедността“
Оле Данболт Мьос
„Чуждата помощ е неустойчиво решение. То е като да храним бедните с риба, вместо да ги научим как да я ловят. Истинското решение трябва да бъде свързано с инвестиции и насърчаване на предприемачеството.
Ключов играч в това решение са не неправителствените организации и правителството, а корпорациите, които генерират по-голямата част от икономическото развитие.“
Филип Котлър
„Преди мечтаех да се пенсионирам и да имам мно-о-о-го свободно време, за да поживея както искам. Но… не съм разбрал, че не се отлага да живееш после. Живееш в момента. Изпуснеш ли го – край, това е. Животът не повтаря отложените моменти.“
познавам хора, които живеят само за „важните“ дати в живота – уикендите, празниците. броят ден след ден – остават 12 дена до това, остават 22 дена до онова … и така живеят истински едва около 2/7-ми от живота си, останалите дни ги претупват, пропускат, скриват, омаловажават, отхвърлят, забравят. хм …
познавам и хора, които се радват на живота всеки ден, без значение Великден или поредния труден понеделник или зорлен петък. хора, които откриват радост във всяко малко нещо, любопитни са за новото, отворили са широко очи и сърце, за да не пропуснат и най-малкия детайл от своя ден. хора, които с усмивка посрещат всяко предизвикателство и с готовност поемат всяка глътка живот, която им е отредена.
защото, както пее крокодилът Гена в една любима на всички песен „Медленно минуты уплывают вдаль, Встречи с ними ты уже не жди.“ и ако чакаме само празниците – губим. губим много. всеки ден, в който сме е велик ден.
на брега е книга на Невил Шут, вероятно не много известна, но е от онези, които силно останаха в мен, от прочетените в детството. подари ми я някой от приятелите във Варна за мой рожден ден, вероятно 12-ти или около там
ако не си я чел, мисля, че си заслужава. но случващото се тези дни ме върна много в историята на Невил Шут. история на едно австралийско семейство, последното семейство, в последните дни на човечеството. след ядрен конфликт животът на планетата ни изчезва, а на брега последните оцелели с достойнство слагат край на живота си. много тъжна книга, много разтърсваща
книгата е писана в ранните 80, когато ни разхождаха от училище из подземните убежища на София и ни плашеха какво ще стане ако има ядрена война. после дойде Чернобил. изумителното е, че толкова години по-късно, предполагаемо помъдрялото човечество не е взело своя урок. и се случват неща, които дори и писателите не биха могли да вплетат в една история.
истерията завладява всички останали. а японците достойно се стягат и започват да си оправят пътища, пометени селища и предприятия. животът продължава.
очаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник
книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия
преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли
Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот
– да, животът има нужда от поощряване
***
– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна
***
когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга
***
животът е сериозно нещо, поради своята незначителност
***
не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш
***
свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо
***
За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav
една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор – за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава
„Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се наживели, да ни стига… Да живеем истински, без мъка и болка. Без мисъл за смъртта и тъга по умрелите.“ пише Григор
и нещо не точно същото, но може би много близо, от мъдростите на Шамс от Любов на Елиф Шафак
„Частите може и да се променят, но цялосто винаги остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.
И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.
Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име.
Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.“
Follow