Фредерик Бегбеде: Windows on the World

IMG_1153

Някак странно е, че чета, дочитам тази книга ден след зловещите събития в Париж от 13 ноември 2015-та. Книгата на Бегбеде, посветена на 11 септември 2001-ва.

Вероятно много хора ще подминат този пост само заради името на автора. Съгласна съм – Бегбеде е автор и на доста скандални, спорни книги.

Windows on the World е друга, различна, важна, изумително тежка, дълбока, лична, философска, жива книга за сутришните часове на 11-ти септември, тези, променили завинаги Америка и целия свят. Една книга за живота в днешния свят, различен, в самота, в търсене на любов, в отказ от търсене на себе си. Една книга за демокрацията и свободата и какво ги определя, какво ги конституира.

Краят на света настъпва, когато сатирата става действителност, метафорите – истина, а карикатуристите се превръщат в сополанковци.“

„Имаме ли право? Нормално ли е да си чак дотам привлечен от разрушението? …Не е ли твърде рано да естетизираме цялата тази скръб? Изкуството, разбира се, не задължава и никой не посещава изложбата по принуда, нито пък чете книги насила.“

„Поука: когато сградите изчезват, споменът за тях остава само в книгите. Затова Хемингуей пишел за Париж преди смъртта си. Защото знаел, че книгите са по-устойчиви от сградите.“

„Единствената възможна революция е извън тази саморазрушаваща се система.“

„Единствената полза от демокрацията е, че можеш да я критикуваш. Тъкмо по това се познава дали живеем в демокрация.“

„Този роман използва трагедията като литературна патерица.“

От 8.30 до 10.27 минута по минута мъчително Бегбеде разказва ужаса на случващото се в луксозния ресторант Windows on the World в първата от двете кули. През врязването на самолетите, до падането на кулите. През погледа на един баща, завел своите двама синове вместо на училище в този ден – на разходка до „върха на света“.

„Някои секунди траят по-дълго от останалите.“

 

 

Моят август без устройства разказан в 7 точки

IMG_7908

Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея „по-розово“. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на „къде си“, „идваш ли“, „ще закъснея“.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

  • най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
  • блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
  • евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на „нормалното“ – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.

 

Моите първи 7 дена без мобилен телефон

photo-copy

Хоп и ето, че се изтъркулиха първите ми 7 дена без телефон и със силно редуцирано време онлайн и с устройство въобще. Да, за мен в случая и без часовник и без фотоапарат, защото всичко това си беше в телефона и нямам други устройства за целта. И не искам да имам, за момента.

Чух какво ли не –  много хора ме съжаляват, други – упрекват, че това е безотговорно, трети смятат, че си правя с тази акция евтин ПР, четвърти просто не ме разбират. И защото обещах да докладвам – ето накратко какво мисля самата аз.

Чудесно ми е без телефон. Сериозно го казвам.

Най-остро се оказва, че ми липсва фотоапарата на телефона, т.е. възможността да снимам. Бях свикнала да имам между 5 и 25 снимки на ден от различни моменти, хора. Хммм. Е, нямам.

Чуването с хора не ми липсва. Фб и мейлът се оказват идеални за целта и достатъчни. Малко изнервяне – като си уреждаш среща с приятел на многолюдно място или когато някой закъснява за среща. Но е преодолимо.

Евентуаааално за работа малко ми липсва. И евентуално за там трябва най-много. Но има начини да се преодолее. Мейлът е решение.

Плюсовете – ухаааа!
Време, много време, за мислене, за четене, за хората, за всичко.
Спокойствие. Ама истинско. Нещата са само тук и сега.

Рапорт даден за първите 7 дена. Продължавам.

B1gyUIVCQAEfoDg

Мандарини

18504

Мандарини е филм за безсмислието на войната, доказано на шепа ничия земя, с много малко думи. И много човещина.

Годините са 1992-93, действието се развива в Абхазия-Грузия, в малко градче, към което военните действия наближават. Последните му жители са от естонски произход и отглеждат мандарини. Иво и Маргус спасяват по чудо оцелелите в схватката Ахмед от чеченците и Нико от грузинците.

Филмът е естоно-грузинска копродукция. Режисьор и сценарист – Заза Урушадзе, оператор – Рейн Котов, музика – Ниаз Диасамидзе.

tangerines_900

Гледай също: Песента на морето, Раната, Игра на кодове, Кутия за храна, Пяната на дните, Филомена

Брюно Портие: Преходът бардо

10407925_10152878605553988_1612200846524443200_n

Преходът бардо е книга за смъртта. Но не страшната, трагичната, каквато я третираме в нашата културна среда, а смъртта като отделяне, сбогуване, намиране на покой, светлина и път.

Смъртта като мир.

Темата е тежка, но текстът освобождава и помага.

Изгоряхме ли? …

Изгоряхме ли,
изгоряхме ли като хора,
ако когато някой умира пред нас, самозапалил се, възпламенен, гори,
човекът-факла,
не се втурваме да му помогнем, да го спасим,
животът му,
а се нахвърляме,
разгонени, умопомрачени, взрени в зрелището, зверове,
чакали върху плячка,
евтини, невиждащи, не-хора,
без свян, без срам, без грам човещина,
разхвърляме видеа и кадри, коментираме, виним,
а виновните сме ние,
всички ние …
Изгоряхме ли?!

Ода на радостта на Климт

gustav Klimt2

този пост чака от октомври. длъжница съм му. както и на блога, който в последните 6 месеца е основно свързан с протеста.

Климт. един от най-любимите ми художници. картината му Бетовенов фриз: Ода на радостта ме разплака. с нежността си. с мъдростта си. с всеобхватността си. с изобилието и в същото време оскъдността си.

борбата на душата, стремяща се към радост. любов. живот.

gustav Klimt, Beethoven Frieze - Longing for Happiness Finds Repose in Poetry (right) 1902

картината е всъщност временна рисунка на стена. във Виена. рисувана е 1902-ра година. горният фрагмент може да се види в Белведере, наред с няколко други прекрасни произведения на Густав Климт.

с мисъл за другите. с мисъл за себе си. или за Кармичният часовник на Вербер

IMG_1431

усмихна ме, замисли ме, натъжи ме, зарадва ме. има спасение за всеки от нас и то е у нас самите.

от нас тръгва промяната. от нас тръгва светът. защото всички сме свързани.

„всички сме отговорни и за най-малкия свой жест. дори и за най-незначителния. … всяко действие отеква като безкрайно ехо във Вселената …

благодарение на свободния избор всеки прави каквото реши и всеки отговаря за своите действия по време на живота си.

никой не е невинен за извършващите се около него престъпления. макар и непряко човек е отговорен за тях.“

„- а ако ви кажа, че не ми пука за хармонията във Вселената?

– на Вселената й пука за вас.“

откъсите са само от сериозната част, но не е само това. четивото си заслужава. и се минава бързо. а после дълго остава.

Кармичният часовник на Бернар Вервеб може да си изтеглиш безплатно тук

здрав дух в здраво тяло. три линка

106897_1в соц-а си имахме чудно клише „здрав дух в здраво тяло“

днес си мисля, че погрешно това е останало само в соца и само като клише, кухо без смисъл

за жалост наред с това, че малко четем, като нация, и малко спортуваме, ама много малко

ето три любопитни линка от днешния ден, които да те мотивират да започнеш редовно да тичаш, да плуваш, да караш колело или да ходиш в залата и да тренираш. редовно означава минимум 2 пъти в седмицата за по час

10 души над 70, които тренират повече от теб

тренировките горят малко, регулирайте храната си и оставете хамстерите да тичат с часове на пътечката във фитнеса, казва убедително Милко

за всички, които казват, че не им достигат пари за фитнес – ето съвети за тренировки на лостове, каквито има в доста училищни дворове и паркове

писах още: анти рак, тайните на хората, които не боледуват, Марто за тренирането на тялото и духа, три важни поста за дълголетието

свалки в облаците на Алмодовар

600y338

рядко много харесвам комедии, но това не е просто комедия, това е филм на Алмодовар!

както предупреждават разпространителите, отвъд това, че е за лица над 12: „„Свалки в облаците“ не е препоръчителен за лица които:
– нямат чувство за хумор
– лесно се изчервяват
– смятат, че „секс“ е мръсна дума
– не знаят значението на думата ирония
– смятат, че „секс“ е тайна дума
– се вземат прекалено на сериозно
– не обичат да се смеят
– предполагат, че филм означава – Холивуд, 2 милиона гилзи, тотално забравяне на видяното още преди прибиране у дома
– са забравили, че светът е оцелял, защото се е смял. при това доста честа сам на себе си.

– и от мен, защото чух подмятания, допълвам, че филмът не е препоръчителен за всички, които намират хомосексуалните любовни връзки за неприемливи.

абсурд след абсурд, точно както реалният живот ни ги поднася. сладка актьорска игра, удивително лежерна.
филмът е много свеж, много различен, много Алмодовар. и ми хареса.

още за Свалки в облаците – в Kafene.bg. в кината – от 19-ти април