зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

не купувай малки пластмасови бутилки

вероятно ще погледнеш скептично на заглавието, но ако изчетеш текста и се замислиш – ще се радвам. говоря за малките пластмасови бутилки, които се разглезихме много и използваме постоянно, без да се замислим. да, удобни са, леки, купуваш – пиеш – изхвърляш. дори в заведения ти поднасят вода в бутилка. после пак – на боклука. една след друга. хиляди, милиони …

да, дори да ги изхвърляш. на правилното място. разделно. пак има проблем.

пластмасата не се разгражда лесно. дори почти въобще не се разгражда. изобретение на новото време тя е навсякъде. но е и голяма беля. няма отърване от нея. но виж тази снимка:

Screenshot-187

хиляди птици загиват от нея.

виж и това, не е монтаж, истина е.

1125182-3x2-340x227

и моля те, другият път, когато решиш да си взимаш (малка) пластмасова бутилка вода, безалкохолно, бира, мляко – замисли се. има начини да опазим малкото останало от планетата.

малки стъпки. всеки ден. всеки от нас.

никъдето на родното земеделие. земя Българска.

Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG

това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си

до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?

#оставка

професиите на бъдещето: вело-специалисти

IMG_2489

все по-често се замислям за бъдещето – по-близкото и по-далечното. и мислейки си днес по темата, разхождайки се из петъчна София ми хрумна една от перспективните, готини по много начини професии на днешния, но много актуални и в утрешния ден – всички, които произвеждат, търгуват, поправят и разбират от колела

я се замисли преди 5 години или дори преди 2 колко бяха велосипедистите из София – екзотика. днес има велоалеи, макар и не съвършени, но ги има. има и скъп и нещадящ природата бензин, който ще става дори все по-скъп в бъдеще. има и силен опит от много градове на Запад, където вело-културата е на доста високо ниво. случва се.

виждам в училището на моите деца един татко, който редовно прибира щерка си с колело

виждам из вело алеите все повече и повече каращи, ама много

Руми си купи сгъваемо колело, което сгъва, влизайки в метрото и събира погледите на всички

Сашо, Марин, Мартин, Юли, Косьо и много други си джиткат на работа и по срещи с колела

опа, изпуснах Жоро, който вече май от 3 години се придвижва само, ама само с велосипед из цяла София и България

и Стоян, който наскоро участва във вело-маратон из Европа

а Ади и Филип дори си имат еднакви колела (жълти) и с тях събират погледите на пешеходците из улиците на София

има дори абитуриенти, отиващи на бала си с колело!

магазинчетата за колела стават все повече из София. а хората все по-често предпочитат, по една или друга причина именно този начин на придвижване

снимката е от Томи, а колелото е в The Bookies и е яко

зеленчукова градина в София. борба с черни и бели мушички

IMG_2902

след охлювите втора битка се наложи да водим с внезапно появили се, но бързо разпространили се из почти всички растения в тази леха черни и бели мушички. изчетохме където и каквото намерихме из форумите. почти категорично навсякъде пише, че положението е неспасяемо и само химикали ще помогнат.

все пак опитахме с бабини чисти рецепти. намираше ни се около коло коприва. сложихме го в тенджера с 4 литра вода за два дена, получи се силен тоник, който разредихме с още толкова вода и пръскахме растенията, засегнати от мушиците. и се получи! пише, че е добре да се пръскат няколко дена, но ние не успяхме с няколко, а само с едно пръскане.

копривеният тоник се препоръчва и като средство за подхранване на почвата, затова с останалата част обилно поляхме около корените.

доматите, краставичките, тиквичките активно цъфтят в момента и са много красиви.

ето и как започнахме градинката

най-яките детски анимационни филми на еко тема

movie-wall-e-movie-green-review-dvd-new-critic-matt-willey

решихме с децата да направим класация на най-добрите детски анимационни филмчета на еко тема в последните години. ето как я наредихме:

WALL-E е безспорен фаворит. тъжното е, че май наистина не сме далеч от всичко, показано във филмчето – от това да заринем планетата с боклук, до това да не вървим, а само да се търкаляме. тъй като на Земята вече няма място от боклуци хората са се изнесли да живеят в огромен космически кораб, където имат всичко, изкуствено. само роботчето Уоли е останало на земята и ежедневно съвестно продължава да балира боклука. но един ден открива поникнало стъбълце … децата обожават този филм и всичко, свързано с Уоли и Ива им е любимо. трейлър.

Лоракс е любим еко филм номер две в нашето семейство. хората са принудени да йупуват дори чист въздух, а всичко е направено от пластмаса – дори дърветата. отново имаме оцеляло само едно семенце от дърво, но в крайна сметка то не бива унищожено и успяваме да спасим природата. видео тук.

трето място от класическите детски филмчета не номинираме, но решихме, че ако леко кривнем от пътя трябва още два филма да се видят в тази класация

The Simpsons Movie въпреки нецензурния си речник е доста силен като послание – от дребни страсти, мързел и разхайтеност доведохме града си, държавата, планетата до пумийна яма, опасна за живота ни. сайт на филма тук.

Принцеса Мононоке е друг наш силно любим филм. може би доста плашещ за децата. но изключителен, като почти всичко на студио Гибли. природата е всемогъща и добра. трябва да я уважаваме и няма да ни нарани. трейлър.

заслужава си да се изгледат, дори да нямаш деца.

зеленчукова градина в София. борба с охлювите

ohlio

охлювите са симпатични, бързи (въпреки, че всички мислят обратното) и доста лакоми, когато става дума за пресен разсад от тиквички или краставички. за момента установихме, че това са им любимите насаждения.

пролетта е влажна и за една нощ коренчето може да бъде изхрупано, особено след дъж или в росна сутрин.

издирих из различни места разни рецепти за справяне с казуса, за да не останем без зеленчук още в началото, поради олювата лакомия. естествени начини за битка с охлювите, в която те не умират, не биват убити, просто се оттеглат от тази конкретна зона в градината.

три естествени рецепти опитахме, ето ги:

пепел от дърва. идеалната битка с охлювите е почистването на печката или камината, в която са горели само дърва. поръсва се пепелта и дълго охлюв не се мярка.

черупки от яйца. отблъскват ги и действат добре. най-вече около Великден, когато човек ги има в изобилие.

разтвор от кафе. просто пихме кафе и с утайката, с малко вода поляхме в кръгче около коренчетата тиквички. действа.

ето така се справяме текущо с охлювите.

ще разказвам за разсада и разсаждането скоро.

ето и как започнахме градинката

български ученици и студенти създават уникални еко автомобили

3

учениците от Чепеларе и техният прототип, задвижван от plug-in и соларен панел, 400 км с 1 кВтч енергия, вдига до 52 км/ч
ето и подробности как са работили върху автомобила

2

автомобилът на студентите от ТУ Варна, задвижван със зареждаща се в ел мрежа батерия, вдига до 60 км/ч и изминава 190 км с 1 кВтч ел енергия

1

и участниците от ТУ София, отбор, заел второ място na Shell Eco-marathon Европа 2012. сега, разбира се, са с амбиции за първо. задвижва се от водородна горивна клетка и развива до 40 км/ч и може да измине 80 км с 1 кВтч ел енергия
интервю с Атанас Кефсизов, пилот на този чуден автомобил – тук

харесва ми да знам, че има хора, които могат и мислят за бъдещето, експериментират, мислят и случват подобни проекти. дори и да звучи наивно днес, вярвам скоро човечеството ще стигне до там.

харесва ми да знам, че има амбициозни, креативни млади хора тук и сега, в тази България, които правят неща от утрешния ден

и им желая успех!