Онази бирена бутилка, която метна днес край пътя ще стои там 4000 години …

IMG_5720

Стъклото, амбалажното стъкло (бутилки от бира, алкохол, всичко друго в стъклени бутилки, буркани от компоти, сладка, лютеници, друга зимнина) се рециклира. Рециклира се на 100%. Рециклира се на 100% ако се изхвърли разделно, преработи се – и се превръща отново в стъклена бутилка, буркан. Без загуби. Ако се третира правилно.

IMG_5721

Ние (обществото ни) ежедневно използваме и изхвърляме много стъкло. Ако го изхвърляме разделно, в определените за целта цветни контейнери (зеленият на Екопак, например) има шанс планетата да издържи още малко на „цивилизационния“ напън на човека.

Снимката по-горе е от депото за начална обработка на стъклени отпадъци на Екопак, близо до София. Това са купчини сортирани по цвят стъкла. Защото има мощна инсталация, нова, която може да сортира много добре и подготвя за добро рециклиране изхвърлените от нас стъклени опаковки.

IMG_5723

Ето я и машината и група любопитни блогъри, които бяхме поканени да посетим тази площадка за сортиране на стъклени опаковки на Екопак.

Шумна е. Работи с много малко човешка намеса. И има много по-голям капацитет от този, който се използва в момента. Това ще рече, че дори всеки буркан или шише да се изхвърля разделно – машината може да поеме. Значи е наш ред да се активизираме и да не допускаме стъкло да попада в общия боклук, а задължително да стига за рециклиране.

promo-footer1

Нужно е, защото:

  • стъклото е 100% рециклируемо, безкрайно много пъти.
  • текущо около 80% от бутилките се правят от ново стъкло, не от рециклирано – уау! Това е нужно да се промени!
  • стъклена бутилка, изхвърлена в общия боклук ще има нужда от 4000 години, за да се декомпозира!

Май и само тези факти са достатъчни. Надявам се.

Хайде. Да изхвърляме разделно и рециклираме!

Писах още:
Предизвиквам те да изхвърляш разделно поне една седмица

Моят начин да изхвърлям разделно

Тонове опаковки за рециклиране

 

Ура за Плетчица, Мария Юрукова и повторната употреба на стари тениски!

14370059_1772758692983551_6355685444653172215_n1

С тази прекрасна Мария се запознахме съвсем наскоро, на събитие на Екопак за разделното събиране на отпадъци (за което ще пиша съвсем скоро) и заедно си обменяхме опит как изхвърляме разделно, как срещаме не/разбиране и разбиране у околните. От едно ДНК се оказахме по тези теми. И едно на ръка, че прегледах и отделих за Мария стари тениски у дома, реших, че ще е готино и да си поприказваме. Споделям интервюто.

Как Мария се захвана с плетките и плетенето с тениски? Тази чудна идея къде и как те намери?
Официално и съвсем съзнателно се захванах с това занимание преди около 2 години, като доста продължително време силно ме вълнуваше и ми беше любопитно, но някак си все не оставаше време. Постепенно започнах да плета и осъзнах, че в края на работния ден, когато съм толкова изморена и изтощена, а главата ми е на косъм да избухне от милионите неща, които не са се случили, объркали и прочие, сядайки в нас да плета, забравях за всичко, отпусках се и истински си почивах.
Плетенето с тениски дойде някак съвсем естествено. Страшно много харесвам рециклирана прежда, но истината е, че е скъпа и не можех да си я позволя. В един момент се замислих, че реално мога сама да си я правя и не е нужно да си я купувам – чрез техника, която толкова малко хора помнят. От друга страна, доста ме смущава тази свръхконсумация и как всеки постоянно си купува нови и нови неща, а старите се захвърлят, без да има отговорно отношение към отпадъците. И пъзелът малко по малко почна да се нарежда в главата ми.

Кой е поканен да се включи? Какви тениски приемаш?
На този етап дейностите около събирането на текстила и обработката му, около събирането на други материали и изплитането на самите продукти извършвам само аз. В създаването на проекта участваха много мои приятели, които ми помогнаха с редица неща като графичен дизайн, реклама, видео заснемане, снимки и прочие. Разбира се, всеки, който иска по някакъв начин да се включи и подкрепи проекта, е добре дошъл – дори с това просто да ми прати една усмивка. Бих била страшно признателна и мъничко горда, че идеята се разпространява и зарибява хората да рециклират текстил. 🙂
Приемам памучни тениски, като не е необходимо да са 100 % памучни, важното е да са с високо съдържание на памук. В този смисъл спортни тениски не са подходящи за моята дейност. Тениските могат да са скъсани, с петна, избелели – всякакви.

Какво се случва с тениските, веднъж попаднали при теб?
След като получа тениските, първата ми работа е да ги прегледам и да отделя текстила, който не е подходящ за обработка. Понякога хората ми пращат дрехи, които не е възможно да превърна в прежда, поради което ги отделям и препращам като дарения към други организации. Подходящите за мен тениски ги измервам и преброявам, тъй като водя статистика. След това ги дезинфекцирам с препарат, който е подходящ и за бебенца. Сортирам ги по цветове и почвам да ги обработвам и не след дълго имам купища цветни кълбенца от прежда.

maria2

Кое те мотивира да работиш по този проект и как виждаш развитието му в бъдеще?
Като всеки стартиращ проект в самото си начало, е много трудно. Има моменти, в които си казвам, че не мога повече и нещата просто не се получават и точно тогава все ми се случва нещо чудесно, което страшно много ме мотивира и си казвам, че няма да се отказвам. Едно от най-хубавите неща в този проект е, че превръщам хобито си в професия. Харесва ми как все повече хора се информират за последиците от текстилната индустрия, става им любопитно и почват да се замислят. Чрез дейността ми се срещам и с много интересни личности и намирам съмишленици в тяхно лице. По отношение на бъдещето имам начертан план за следващите сигурно 5 години и ако 20 % от това се случи, ще бъде супер. 🙂 В общи линии се стремя в две посоки – намаляване на текстилните отпадъци и повишаване на информираността по отношение на текстилната индустрия и не само.

Има ли достатъчно разбиране в обществото ни, че е време за кръгова икономика и използване на вече съществуващите ресурси, според теб?
Аз виждам светлина в тунела. Обществото почва да се замисля и да се информира. Има страхотниинициативи в България, които се подкрепят от стотици хора. Все повече иновативни проекти стартират. Аз смятам, че се движим с правилната посока и то с доста бърза крачка. 🙂

Какво си пожелаваш?
Аз си пожелавам да не се налага да ходя повече на протести за запазването на всевъзможни природни обекти в България, защото властимащите са спрели да ламтят за тях. Да спрат тези безразборни строежи и изграждане на инсталации, които са морално остарели. Това са пожелавам. А ако това спре, ще имаме прекрасна природа, по-чист въздух и по-малко здравословни проблеми.

Дайте по един лайк за Плетчица и Мария или й дарете стари тениски 🙂

Конкурс: Иновативни идеи за по-малко пластмаса в офиси и компании

32253603_2048653218483041_6434120038885621760_o

#СкъсайСПластмасата! Това гласи тазгодишното послание на Световния ден на околната среда, 5 юни.

По традиция Българската мрежа и компаниите членове отбелязват деня с редица колективни дейности.
Тази година основната ни инициатива е конкурс, в който служителите на компаниите ще предложат своите иновативни идеи и практики, насочени към намаляване употребата на пластмаса в офисната среда.

Компетентно жури в състав Тодор Бургуджиев, директор на ЕКОПАК България АД, Justine Toms, активист и блогър по темата за отпадъците и Огнян Траянов, управител на ТехноЛогика и председател на Мрежата, ще отличат трите най-интересни идеи.

Победителите ще бъдат наградени на официална церемония на 5 юни с любезното домакинство на Национален музей „Земята и хората“ – София

3 големи мита в България за рециклирането и хайде вече да ги преборим, а

global_recycling_day_banner

Днес за първи път се отбелязва Глобалният ден за рециклиране. И като върл поддръжник на разделното събиране на опаковки, компостирането, рециклирането и умното използване на ресурси няма как да не го отбележа.

И когато събирам след срещи или из офиси празни пластмасови бутилки от минерална вода или безалкохолни, чаши, стъклени бутилки, кутии от бонбони и т.н. и т.н. хората понякога ме гледат странно, без разбиране и дори с изумление нужно ли е „чак пък такава“ стриктност.

Ами нужно е. Планетата ни сме я превърнали в кочина. И това най-вече последните 50-тина години. И ти и аз сме в процеса. Защото няма ден, в който да не използваме и захвърляме опаковки.

Та, основните 3 мита, които битуват из нашите земи, свързани с рециклирането:

  1. Ама те събират всичко в един камион, от трите цвята кофи отива на едно! Оооо колко колосално оправдание е това за нашия прост човешки мързел! Това е твърдение, което яко се е закотвило из главите ни и лежи на „свидетели“ – „ама мой прятел / съсед го е видял“ … Няколко клика в нета, леко лоюбопитство какво именно се случва оборват този клет мит. Лично аз съм била вече няколко пъти на площадките за семариране и отвеждане на събраното от контейнерите на Екопак

Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние

Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

и знам, че дори да отиват на едно – след това се разпределят грижовно (в доста смущаващи като мирис, шум и цялостно условия) и се рециклират по категории, разбира се.

2. Никой в България не изхвърля разделно / рециклира, защо да го правя и аз! Абсолютно невярно. Но е вярно, че процентът на осъзнатост по темата е нисък. В допълнение има доста вандализъм и в контейнерите се изхвърлят и други отпадъци, което замърсява и понякога силно пречи рециклирането да се случи.

3. Рециклирането е много скъпо. Затова не изхвърлям разделно. Да, със сигурност изгарянето е по-евтино, ноооо … има много „но“-та! Изгарянето после ни излиза през носа – буквално. Защото си го дишаме. Складирането на планини отпадъци е решение сега, но не и утре – завещаваме го на децата си! Поне 100 години кенчета, сламки и бутилки няма да се разградят … Рециклирането може да се прави умно и да се вижда като оползотворяване на ресурс, а не като досада. С рециклиране можем да спестим отсечени дървета, вода, петрол, енергия.

Ако продължим с митологиите – има ги още много. И ще продължат да си се въртят из главите на хората. Но се надявам тези хора да остават малцинство.

24301343_1541457969224635_4973309805835658790_n

Убедена съм, че на никой не му е приятно да вижда пликове, бутилки, всякакви пластмаси, метали, стъкла из плажа, в планината, в парка, около пътищата, навсякъде.

Убедена съм, че малко е нужно да направи всеки, за да сме едно по-чисто място.

Убедена съм, че мързелът е основното, което спира всеки от нас да действа в посока по-чиста планета. Но знам, че нещата вече са в преломна точка. И вярвам, че и ти вече го осъзнаваш. Ако сме повече – скоро ще започне да се вижда резултатът.

Тази публикация е първата от серия, посветена на темата. В идните дни следват още.

Писах още:
Захвърленото богатство
Моят начин да изхвърлям разделно лесно

Само малко желание и отпадъците могат да имат втори живот с рециклиране

img_0481

Много хора ми писаха след последната серия публикации тук на тема разделно събиране на отпадъци. Радвам се, че не един и двама са се захванали след прочетеното да изхвърлят в трите кофи! Радвам се и на дискусиите по темата – това все пак ни кара поне да се замислим, а надявам се след това и да действаме.

Та някои споделиха, че в тените квартали всички изхвърляли разделно. Затова и взех да гледам към кофите из София напоследък и да ви кажа – все още имаме доста дълъг път да извървим. Снимах тази кофа в Борово – относително добър столичен квартал, с образовани хора, вероятно с доходи и образование над средните. Кофата за общия боклук е непосредствено до трите цветни за разделното. В радиус от около 100 метра поне още на три места видях цветни кофи също. Извинения няма. Има само мързел, нежелание, неразбиране.

Забележете боклука в сивата кофа – толкова много лесни за разделно изхвърляне опаковки – кутии от храна, бутилки. Една крачка и пластмасата ще отиде за рециклиране! А така е обречена на поне 100 години да си стои и да е част от боклука, с който засипваме земята си … Ако се рециклира има още живот в нея, спестяват се ресурси.

Ето поредната доза опаковки, които отнесохме с децата до нашите синя, жълта и зелена кофи. Чисти, не миришат, с шанс да спестят ресурс, да се рециклират и суровините да се използват повторно. Само малко желание е нужно.

Благодаря ти, че ще започнеш и ти да събираш и изхвърляш разделно още от днес!

img_0550

Писах още: Опитай – изхвърляй разделно за седмица; Моят начин да изхвърлям разделно.

Тонове бутилки за рециклиране. Ако събираме разделно.

SONY DSC

Наскоро Екопак разходиха няколко блогъра, сред които имах честта да съм и аз, из планините. Но не природните планини, а планините отпадъци от опаковки. И планини стъклени бутилки за рециклиране.

Площадката за сепариране и подготовка на стъклото за рециклиране се намира близо до София и е с голям капацитет, но скоро се предвижда модернизацията й и ще се вдигне още капацитета й.

Това което видяхме – тонове стъкло. Бутилки. Всякакви. Минават по поточна линия. Отделят се стъклата, които са годни за рециклиране от боклуци и други неща, които има покрай тях. Голяма част от процеса по сепарация е ръчен. Хора работят при доста непосилни условия на труд, за да махат боклуците, които ние сме сложили в контейнерите за бутилки. Шумно е, прашно, има опасност от порязване, ако не си обезопасен. Хората работеха съвестно и отмятаха планини бутилки. Буквално.

Поточната линия минава след тази ръчна сепарация през механична и през магнити, които да махнат от крайния продукт металните капачки и други метални елементи от бутилките.

Накрая смес дребни стъкла потегля към заводи за рециклиране и превръщане отново в годни за употреба стъклени опаковки – бутилки и буркани. За жалост дори малко камъче, попаднало случайно, вече е проблем и може да попречи на процеса. Затова и е важно какво и как се изхвърля. Защото дори не малкия път на сепариране понякога пропуска малки камъчета, за беда.

По време на престоя ни на площадката с нас бе Мариян Райков, който се занимава с тази дейност от самото й създаване в България – в Екопак. Вече 11 години развива опит в областта на събирането, предварителната обработка на отпадъци и рециклирането им. Ръководил е и активно е участвал в разработването и внедряването на редица иновативни за страната технологични проекти. Зададох му няколко въпроса:

Как мислите – кое спира хората да събират разделно? Липсата на знания или липсата на желание?

Разделното събиране е въпрос на възпитание и лично разбиране. Нежеланието за поемане на лична отговорност и осъзнаване на последствията от консуматорското ни поведение е най-важното, което пречи на разделното събиране. Липсата на знания е само удобно оправдание. Днес има достатъчно информация и са създадени условия всеки да може да събира разделно, стига да поиска.

Кое е основното, което носи за Вас самия удовлетворение от работата?

Добре свършената работа и резултатите от нея, а именно да събираме все повече отпадъци, които да се използват като суровини за превръщането им в нови продукти.

Кои отпадъци от опаковки е най-ценно да се събират разделно и с най-голяма ефективност в рециклирането?

Всеки отпадък е важно да се събира по правилния начин, всички замърсяват еднакво околната среда. Някои от отпадъците от опаковки се рециклират 100 %, други имат нужда от допълнителни добавки, за да се превърнат отново в продукти за употреба. Например стъклените бутилки могат да се рециклират бекрайно много и всеки път да се произвеждат нови бутилки. Хартията може да се рециклира до 7 пъти след което тя губи своите качества и се разпада. Рециклирането на пластмасите например при съвременните технологии позволява повторната употреба на 70% от теглото им. По- специфично е рициклирането на многопластовите картонени опаковки за течности– кутиите за сок и мляко, и други видове които използваме ежедневно. Техният състав е от картон, пластмаса и /или алуминии, чието технологично разделяне е сложно.

Кои стъкла трябва да се слагат в контейнерите за стъкло и кои са най-лошите неща, които сте намирали в тях?

В контейнерите за стъклени отпадъци трябва да се изхвърлят шишета и буркани. Всички други стъкла са с различен химичен състав от този на опаковъчното стъкло и не бива да се смесват. Замърсителите, които силно влияят на качеството на стъклото са порцелан, кристално стъкло, стъкло от осветителни тела и електрически крушки, термично закалените стъкла и др.


Още по темата: в блога на Екопак, Тонове опаковки за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.

Браво на ‪Кирил и #‎Here2Help‬

 

535325_149955388729285_7895941461734834751_n

След като миналата година студентски проект премина във великолепна национална кампания – Куче от станиол – събирахме станиол, връщахме и дарявахме средства за обучение на кучета водачи за незрящи – Фондация Очи на четири лапи, тази година друг проект на мои студенти набира сила и каня всички за подкрепа на Кирил и #Here2Help

„Първата ни кауза, която искаме да се реализира е да подпомогнем изграждането на „Зеленчукова биоградина“ в дома за деца лишени от родителска грижа „Мария-Луиза“ гр. Пловдив. Там децата ще имат възможността да се научат на един по-природосъобразен начин на живот като се запознаят с различните култури и тяхното отглеждане. Смятаме набирането на средства за реализирането на кампанията да става чрез събирането на пластмасови капачки и рециклирането им. За реализирането на този проект са ни необходими 2 тона пластмасови капачки.

За нас всяка капачка е от значение.

12919726_1295889623760466_5813345770506266943_n

Проектът #Here2Help във фб е тук – освен лайкове са нужни и реални действия – събирайте капачки хора и носете към Пловдив!

Вярвам в тази кауза!

градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

#EarthDay и #WasteNot 30-дневно предизвикателство за по-малко боклук

Sam and Jane.

и по повод Деня на Земята (който трябва да е всеки ден, мисля си аз), а и не само – приех 30-дневното предизвикателство да правя (почти) никакъв боклук. няма да е лесно

как ще действам ли?

– нося чаша с мен и няма да използвам за кафе, чай, вода пластмасови или хартиени чаши за еднократна употреба;

– не купувам малки / никакви бутилки безалкохолно в пластмасова опаковка;

– компостирам (за това вече писах);

– събирам разделно (хартия, пластмасови капачки, алуминиево фолио);

– ще сведа до минимум покупките на (непотребни) вещи;

– не използвам найлонови пликчета, нося си платнена торба за многократна употреба с мен (това по принцип)

още неща, които човек може да направи има тук – wastenot

и така – #WasteNot

още по темата:
компостиране

7 дни боклук

презентацията на Маги за климатичните промени