градско земеделие: алтернативни саксии за разсад

IMG_1184

освен от градина много се вълнувам и от възможността да живеем с нулеви отпадъци или поне да използваме максимално каквото може, т.е. рециклиране или повторна употреба

така увлечена в двете тази пролет стигам до няколко практични неща, които ми се ще да споделя, може да са от полза на някого. може би за мнозина са отданва познати, но за мен са от сега. та ето ги.

босилека, подал се току що на снимката горе е в саксия от пластмасова кофичка от плодове, за чиято подложка използвам пластмасова кутия от сладолед. имаше си пробити дупки, не съм слагала. чувстват се чудесно.
IMG_1182

още разсад за босилек има в тези саксии от яйца. срязах я и капака използвам за подложка, а основата – за пръст и саксия. във всяка от 6-те купички пробих дупка за водата.

IMG_1181

идеята за тези хартиени саксийки мернах онлайн. използвах вече използвана хартия за печене. за подложка тук влизат в работа силиконовите формички за мъфини, които 20-тина дни, докато стане за разсаждане навън, няма да използвам. чидна идея и много симпатична. на снимката – чери домати от наше семе от миналата година, от 1 март до сега 🙂

ето така при нас с градското ни земеделие. за момента, докато навън е по-хладно, единствен проблем е пространството. чакаме топлите дни! 🙂

писах още: семе домати, началото на градината.

зеленчукова градина в София. семена домати

IMG_0588

В името на семето една доста вдъхновяваща статия в блога на Боби Димитров, та и аз като него – ще ми се да противодействам, макар и малко, на случващото се наоколо.

Запазих семенца от чери доматите, които през миналото лято, силно дъждовно, се представиха блестящо и родиха обилно, за наша радост. И ето, семенцата засадихме в саксия в последните дни на февруари и тук са на 10 дена – тръгнали.

Ще проследя развитието им в няколко поредни поста, от любопитство и за споделено знание.

писах още:
зеленчукова градина в София. есен.
тиквичките
борба с мушиците
началото на градината

Многообразието е решение, не е проблем. Или малки градински размисли, с референция към големи социални казуси.

IMG_6011

Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.

Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.

Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂

Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.

Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.

Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.

зеленчукова градина в София. борба с черни и бели мушички

IMG_2902

след охлювите втора битка се наложи да водим с внезапно появили се, но бързо разпространили се из почти всички растения в тази леха черни и бели мушички. изчетохме където и каквото намерихме из форумите. почти категорично навсякъде пише, че положението е неспасяемо и само химикали ще помогнат.

все пак опитахме с бабини чисти рецепти. намираше ни се около коло коприва. сложихме го в тенджера с 4 литра вода за два дена, получи се силен тоник, който разредихме с още толкова вода и пръскахме растенията, засегнати от мушиците. и се получи! пише, че е добре да се пръскат няколко дена, но ние не успяхме с няколко, а само с едно пръскане.

копривеният тоник се препоръчва и като средство за подхранване на почвата, затова с останалата част обилно поляхме около корените.

доматите, краставичките, тиквичките активно цъфтят в момента и са много красиви.

ето и как започнахме градинката