Ура за Айсен и Сияна и Design Weekend 2 в Севлиево!

IMG_2650

Разкажи ни за теб – къде учиш и къде планираш да продължиш.
Айсен: Казвам се Айсен Кременлиева, на 17 години, живея в град Севлиево. Градът, в който се случват уникални събития, като Design Weekend. Аз съм позитивен и много усмихнат човек, поне така ми казват хората. Обичам да спортувам активно и да запълвам ежедневието си. Именно за това съм поела инициативността да участвам в различни организации като: Младежки център, Ученически съвет, Интеракт клуб. Старая се през деня макар и за 30 минути да прелистя няколко страници, за да прочета нещо полезно и интересно. Благодарение на доброволческите организации съм сигурна с какво искам да продължа пътя си, а именно да следвам ,, Предучилищна и Начална педагогика ’’. Wooow, деца? Да, точно така. Децата и методът да работиш с тях те възпитават много.

Сияна: Казвам се Сияна Калоянова и съм в 11 клас в СУ „Васил Левски“ гр. Севлиево. Накратко, занимавам се с музика (пеене) много преди да се помня 😀 . Мисля да продължа в това, като вече съм се насочила към университет в София.

Втори Дизайн уикенд – как беше този път?
Сияна: Нереално – трудно ми беше да повярвам, че такова нещо се случва още първия път, какво остава да се повтори и то в новия си формат на състезание. Да стоиш зад събитие, което събира толкова невероятни непознати хора, може да ме мотивира с месеци за нещо, които никой друг не може. Въпреки, че тази година беше три дена, беше си кратко.

Айсен: Дизайн Уикенд, определено тази година вдигна левела, но знам, че можем още. След Нова Година, нямах търпение да започнем подготовка за събитието, нямах търпение да се видя с хората от миналата година, с които в рамките на три дена станахме приятели, нямах търпение да взема опит от новите ни лектори, нямах търпение да се срещна с нови готини хора. Атмосферата на такъв тип събития е неописуема, това нещо е като магия. Магия, която те държи дълго време, а спомените са завинаги. Емо, благодари ти, че съм част от семейството на Design Weekend.

Какво те мотивира да се включиш отново с доброволческа работа в подготовката?
Айсен: Мотивацията за мен е навсякъде. След като видях, какво се случи миналата година както по-горе споменах, нямах търпение да дойде времето за подготовка, нямах търпение да дойде времето за самото събитие. Един път участваш ли в нещо толкова добро, няма къде да избягаш. Без никой да те покани, ти си: „Хайде, какво правим сега“. Единственото нещо, което никак не обичам, е финалът. Сбогуването с приятелите още повече. Три дена минават като няколко часа.

Сияна: Мисля, че това е възможност едно на стотици. В момента, в който ви предложат да се включите в нещо такова трябва да сте показали палец, навклякли „работната“ тениска, да тичате насам натам и да вършите работа. Дори при мен да не стана точно така миналата година се радвам, че не изтървах тази невероятна възможност. Освен, че съм тотално различен човек, след като се сблъсках с „дизайнерския“ свят, се радвам, че имам възможност да помагам на хората да се развиват. Хората от екипа са причината не само да съм част от това събитие, а и от много бъдещи други.

Как Дизайн уикенд променя теб самата?
Сияна: По-позитивно настроена съм към големите идеи, вече всичко е възможно. Говоря по-свободно пред хора, дори да са непознати. От интровертен тип за отрицателно време станах човек, които не изпитва особена трудност да създава нови контакти и виждам, че го прави и с други хора.

Айсен: Промени ме в много различни области. За начало никога до сега не бях и сигурно нямаше да присъствам на такъв тип събитие. Въпреки че не се занимавам с фотография, дизайн или още повече с програмиране, благодарене на събитието, натрупах ценни знания. Даде ми, например сцена, на която мога да се изявявам, за да кажа нещо, за да свиквам да не притеснявам да говоря пред публика.Най-ценното, което ми даде, е запознанството ми с професионалисти и готини хора, които няма как да не спомена, те са: Димитър Петров, Жюстин Томс, Мирослав Маринов и не на последно място Иван Гинев, плюс всичките ми приятели, те се знаят кои са.

А как променя Севлиево, според теб?
Айсен: Лично за мен, Дизайн Уикенд промени Севлиево в много аспекти. Даде на хората много възможности, макар да се споменава – „малкият град Севлиево“. Не всичко се случва в големите градове или в чужбина. Искаш ли, можеш навсякъде. Представяте ли си, идват хора от 300 км., тук в Севлиево. Изводът е независимо къде, искаш ли, имаш ли желание има и начини.

Сияна: Севлиево е малък град с не големи възможности и занимания за младите хора. Дори веднъж в годината едно такова събитие променя много града. Сякаш се оживява от 70 непознати хора и носи тяхната толкова положителна енергия. Представя на севлиевците възможност да научат нови неща и дори да вземат участие в събитието ни. Все повече хора запознаваме или случайно разбират за Design WeekEnd, интересно им е. Дано хората вече знаят къде се намира Севлиево на картата и с радост да се връщат за поредната доза мотивация.

Какво ще кажеш на тези, които не бяха с вас този уикенд?
Сияна: Да не пропускат следващия подобен. Могат да намерят стриймове от събитието на страницата ни във Фейсбук. И ако просто не са има ли възможността, да събират багажа тази седмица и ще се видим на събитието на нашите приятели и партньори Design Mix в Пазарджик.

Айсен: Това, което ще им кажа, че могат да съжаляват. Изпуснаха много, дори бонбоните ,,Черноморец ’’. Тези, които имат дори и малък потенциал в определената област и разбират бих им казала, че няма нищо страшно да участват. Трябва да излизаме от зоната си на комфорт. Да, има го притеснението, има я мисълта ‘’ Ако се изложа? ’’ Какво от това? С какво се излагаш? Убиваш невинни хора или просто се учиш. Ако не на събития, обучения, кога? Не очаквай някой да ти предостави толкова достъпна и практически информацията, колкото събитията и разговорите с професионалисти. Участвайте! Ходете! Излагайте се! Но НЕ се отказвайте! #ChallengeyourLimits

Какво си пожелаваш?
Айсен: Пожелавам си, докато сме живи, да правим Дизайн Уикенд. Да сбъдна мечтата си! Да не спирам да участвам навсякъде! Да излизам от зоната си на комфорт! Да си вярвам повече! Пожелавам да виждам повече усмивки в лицата на хората!

Сияна: Пожелавам си още много концерти като този, които имах възможност да направя за отриването миналата седмица, повече време, което да мога да запълня с нещата които харесвам и също да пробвам нови. Повече самоувереност и по-малко пица.

Браво на Емил Тотев, Сияна и Айсен и целия екип ученици, които за втори път направиха Севлиево център на дизайна и стремежа на младите хора към развитие и успешна творческа кариера! Наистина сте вдъхновение!

Ура за Мира, която търси да помогне на абитуриенти!

image1

В два реда за нея: казва се Любомира, на 23 години, дизайнер по образование, но фотограф по призвание, доброволец. Човек, търсещ добри каузи.  Човек, търсещ доброто в другите.

Мира иска да подаде ръка. Ето какво сподели и с това предизвика поканата ми за това интервю:
„С приближаването на баловете реших да направя подарък от мен на дете в неравностойно социално и финансово положение, от град София,което не може да си позволи фотограф на бала. Искам детето да се почувства като истинска принцеса или принц,защото всички деца го заслужават! За целта ще се радвам да чуя личните Ви истории и да избера човека, който да снимам.“

Разкажи ни за тази инициатива – как ти хрумна и как се случва?
Идеята се роди много спонтанно и в същото време роди много силно желание в мен да направя всичко възможно да се случи. От малка съм възпитавана да помагам и да давам от сърце, а в случая нищо не ми пречи да го направя, още повече, че усмивките, които мога да получа в замяна ме карат да се чувствам щастлива. Идеята ми първоначано беше да издиря чрез познати, познати на познатите и тн, абитуриент, което е в неравностойно финансово и социално състояние. Без значение момче или момиче, което наистина има нужда от повече усмивки в този ден. След това споделих на колегите си тази моя идея и двама от тях пожелаха да се включат в моята кауза. Така стават три пъти повече усмивки ❤ много бих се радвала ако с годините стане една традиция и има все повече зарадвани деца.

Каква помощ е нужна и кой може да се включи да помага?
На този етап ни е нужно споделяне, за да можем да открием нашите деца, както и фотографи, които биха искали да се присъединят към нас. Всеки, който би искал да се включи по някакъв начин към нас, може да се свърже с мен и да обсъдим идеята, за да я развием към нещо още по-добро.

Защо го правиш? Кое те мотивира?
Мотивира ме щастието на другите. Мотивира ме това, че мога да зарадвам някого с нещо, което правя от сърце. Мотивира ме това, че мога да покажа на всички,че нашето поколение си струва, че има талант и той може да се използва за нещо добро. Едно е сигурно – правя го от сърце ❤

Дайте по един лайк, споделете и помогнете!

Още свободно знание и още значими жени в българоезичната Уикипедия! Ура!

17097267_1337544462960255_6806413455674143978_o

Много се радвам, че този март се случиха две събития в подкрепа на свободното знание, жените и българщината – студентите от втори курс Журналистика в НБУ писаха в Уикипедия, а на 11 март в Гьоте институт се проведе и първият Уики редактон в България именно на тема бележити българки!

Ето линкове към създадените нови статии от студентите:

Мария-Луиза Досева-Георгиева – първата жена-архитект в България

Влада Карастоянова – журналист

Ралица Филипова – журналист

София Юрукова – преводач

Анна Крамер – художник

Илина Парпулова – художник

Теодора Петкова – архитект

Донка Константинова – художник

Отделно близо 30-те доброволеца в редактона създадоха още около 30 статии за значими жени от близкото ни минало.

Благодарна съм за това, че бях част от това събитие! Мили хора, редактирането в Уикипедия може да го опита поне всеки. Можете да се включите и вие!

17155728_10210287526798441_846310783283087732_n

Браво за екипа от БХК! Браво на Вася Атанасова и доброволците от българоезичната Уикипедианска общност! И на всички 30-тина доброволци плюс 10-тина студенти пак доброволци, включили се в инициативата!

Мая за The Social Teahouse #чайна

unnamed3

Мая Донева ни разказва за това, което се опитва тя и екип доброволци да направият във Варна – The Social Teahouse или още известно като #чайна oт конкурса на Нова Тв „Промяната“. С усмивка, с ентусиазъм, с много доброволчески труд, последователно и с вяра в доброто Мая и екип показват как се случва реално промяната в България.

Чайната ще отвори през октомври във Варна, в една прекрасна сграда – паметник на културата в сърцето на града и ще бъде не само място за чай и сладки, но и място за събития, литературни вечери, следобеди на поезията и така нататък. Млади хора , които са израснали в домове ще могат да започнат работа, като преди това са били част от менторската им програма. Идеята е Чайната да променя живота на тези млади хора.

ФБ https://www.facebook.com/SocialTeaHouse

Мая: От 4 години съм доброволец в една доброволческа група – „Розови очила“ във Варна и там всеки вторник и четвъртък правим следобедни ателиета с децата и младежите от домове. За 4 години видях много истории и много деца, които в един момент са буквално в безпътица. Когато им се наложи да напуснат дома трябва да се изправят пред много решения, за които не са готови- какво да работя, как да се издържам, как да живея сам и независим. За 4 години имах много срещи с младежи, израснали в домове – и щастливи срещи и много тежки срещи и след всичките тези преживявания със Стояна Стоева просто седнахме проведохме един много дълъг разговор и решихме, че трябва да направим нещо. И измислихме чайната- идеята няколко пъти се променя, но основата винаги е била една и съща- променяш контекста на деца и младежите от домове, променяш средата.

Какво носи Чайната за тези млади хора?
На първо място време и внимание за споделяне и израстване. Подкрепа чрез 3-годишната менторска програма и независим живот- както финансово заради предложената работа, така и емоционално заради различната среда. Чисто в човешки план им носи приятно споделено време, приятели и преживявания, които всяко едно обикновено дете и млад човек би искал да му се случат- забавления, игри, грешки от които се учим, поуки.

Кои бяха най-предизвикателните моменти до тук? И на кой етап сте в момента?
Целият този проект е едно голямо предизвикателство- да убедим обществото и институциите, че има нужда и смисъл да се работи с деца и младежи относно личностно развитие и професионална реализация още когато са тийнейджъри, да мотивираме самите младежи за нещо толкова голямо, да убедим Община Варна да ни предостваи за 5 години сграда в центъра на града за чайна. Всичко това успяхме да направим за 1 година с помощта на много партньори, доброволци и приятели. Сега сме на етап на набиране на средства – за да реновираме сградата, за да оборудваме кухнята, салона, семинарната зала за менторската програма. Пишем проекти, писма до спонсори, но най-вече разчитаме, че обикновените хора като нас ще ни подкрепят- през crowdfunding платформата IndieGogo с дарение, или по друг начин, който те са намерили за добре. Но това е общностен проект и той може да стане само с общностен подход и подкрепа.

chaina

За каква България мечтаеш лично ти?
По-възпитана и по-мила. В повече ми идва лекотата и безразличието, с които се нагрубяваме тук. Наистина ми се иска хората малко повече да мислят един за друг и да се възприемат като общност и като цяло

Пожеланието за всички млади хора, които имат нужда, но няма да бъдат обхванати от вашия проект?
Всеки може да постигне всичко. Не вярвайте на тези, които ви казват, че няма да успеете. Повярвайте в себе си, ценете себе си и се харесвайте!

Можете да помогнете на #чайната и Мая с дарение, дори и малко или като разкажете на свои приятели и познати за този чуден проект!

три пъти ура за Олес, който харесва много България, помага на бежанците от Военна рампа и доброволства цяла година тук

IMG_9755

Oles Gardzhuk е млад човек от Украйна. журналист, работил в телевизия. от една година е в България и доброволства. помага на Фондация 42. почти всеки ден в последните месеци в сред бежанците на Военна рампа. заедно е с други доброволци като него млади хора от Холандия, Испания и Германия.

Олес е влюбен в българската природа. казва, че Мелник и региона са най-прескасното място на света. харесва сирене, кисело мляко, гюведжета. харесва и хората тук.

реших, че ще е симпатично да си поговорим публично с него и споделям разговорът ни:

How do you like Bulgaria? Tell us some odd or unusual story for your stay here.

It is a precious time for me here. I have met so many nice people. And then I got a thought: why am I always meeting my soul mates during the trips abroad and rarely at my Motherland?! Bulgaria is an amazingly interesting country with a very rich culture and nature – only the delicious food can put a bright smile on someone’s face – but, in my opinion, many people do not really realize and cherish what they have. As about my experience, it has been very different within 10 months I am here. That is why the most freaking story which happened to me in the beginning (when I was a volunteer of another organization) is surviving a week on 26 stotinki. I managed! And now I remember it with a smile, because life is an adventure every day… At the moment my service in Sofia is bright, busy and very interesting. I feel being useful – and this is the most important for me.

How about the Voenna rampa work and the people you met there?
We are going to Voenna rampa due to Red Cross, which we are also volunteering for. Every week there is a group of young people who are going to play with refugee kids. I’ve heard from the colleagues, on the beginnings their parents were afraid of “people in red” and they would take a child away, whenever the volunteers came to play. But now the same parents are bringing a child holding his or her hand because we are putting the smile on the kids’ faces. Usually it is very hard to speak with children because of the language barrier, so we try to show them with the gestures what to do and how to play, try to make them following us. But we never do competitions, because equality is very important in their situation. Less touching games… Some of the children are afraid of touching. But in the end kids are always staying as kids, and even if some of them had been cold in the beginning, in the end their hearts melted. They are smiling and hugging us, running to meet us whenever we are coming to the camp, jumping in our car, not willing to let us go when we are ready to leave the camp. But there is one boy, I want to tell you about. I won’t mention his name, but he is the only teenager (around 15 years old) which is coming to spend time with us. When we are doing really childish things, he is staying on the side and waiting for the games with a ball, for drawing. He has very kind eyes but full of fear and awareness. This guy is always helping us in calming kids down, translating to them what we are trying to say. And for me this help matters so much! Because sometimes you just do not know what to do, when you have children from 2 years up to 12 years old. Everyone should be treated differently. Now many of these children can smile and you would never notice what they have gone through, but in the eyes of this boy I see a lot of sorrow, and I feel sorry for not being able to change it.

Do you feel Bulgarians somehow close to Ukrainians or we have more differences?

We are close! In deed! We are Slavic nations with similar languages, level of hospitality, even with reactions in some situations. Our Ukrainian government is also irresponsible like yours here… But I would like to give a friendly advice for Bulgarians about being a little bit more punctual, faster and organized. If you want me to be honest, these were 3 things which sharpen my eyes on the very beginning of my service.

Which is your favorite place in Bulgaria?

The most impressive trip was to 7 Rila Lakes. This place is just magic. I usually cannot sleep on my back, but there is a huge circle made with stones up on the hill. And I was laying exactly in the center of it, under the sun. I have never had warmer sleep than that one! But my favorite place is Melnik and the villages close by… Over there it happened to me to get the strongest feeling of calmness and willing to stay, out of all the trips I made in Bulgaria.

When you leave Bulgaria you’ll miss …

People.. I am leaving soon actually. Only one month left and I am counting the days backwards already. My mind is playing different scenarios of farewell. But until now I haven’t imagined myself being in the airport, sitting in the plain, etc. This is the biggest challenge for me in the voluntary service program, basically in any exchange program. You meet amazing people which are very close to you in their mindset. You finish your contract. You go. But anyway I am grateful to my fate for bringing these people and an adventure called “Bulgaria” in my life.

IMG_9726

на снимките Олес разказва за доброволчеството и красотите на България на учениците от 8-ми клас във 2-ро СОУ София и за журналистическата професия и доброволчеството на студентите 2-ри курс Журналистика в НБУ

три пъти ура от всички ни за Олес!

п.с. с това започвам поредица интервюта с чужденци, избрали да живеят временно или постоянно в България

нека ти разкажа за Ханс

IMG_9866

Ханс е дете на около годинка. намерен е завързан за дърво, провесен, едва крепящ се на краката си, без сили, не ял и не пиш вероятно много време, изнемощял, полу жив. някой, който няма как да бъде наречен човек, по-вероятно изверг го е изоставил в гора край Пловдив.

Ханс, обаче, е късметлия. носи живот и ще живее. спасен е от добри хора и приютен във Фермата.

да, Ханс е куче. прекрасно, добро, породисто, младо и жизнено куче.

Ханс е късметлия. осиновен е и скоро заминава за Германия, където ще живее обичан и обгрижван.

чувам как си мънкаш под носа, че тук хората живеят лошо, какво остава за кучетата. но съм сигурна, че когато направим всичко по силите си тук никой да не изоставя кучето си, тогава и ние, хората, ще сме тигнали да живеем заедно по-добре.

във Фермата приемат помощ всякаква. дарения, за да могат да помагат на още кучета със съдбата на Ханс. приемат и доброволци за разхождане на кучета и осиновители-човеци.

и да, кучето е най-добрият приятел на човека.

#промяна #България #animalrescuesofia

10 доброволчески инициативи, които да стартираш още този уикенд

IMG_6070

мда, доброволчеството е добротворчество. и защо да не го започнем от днес или от този уикенд, защото доброволчеството е нещо, което правим за всички, давайки труд и свободно време. личният ентусиазъм привлича – обърнете се към съседи, приятели, а през фейсбук защо не и до всички за подкрепа.

да, първоначално всички ще ви поислят за хахо. да, ще намерите съмишленици. да, няма да е лесно. но пък ще е забавно. и от полза за всички.

1. пред блока, на нашата улица – почистване на общите площи. сега е време за есенно почистване, засаждане на цветя, подстригване на храсти и дръвчета, освежаване.а защо не и с малко повече въображение, като на снимката.

2. в помощ на еко организации – ако има акции по почистване на паркове, планини, реки, посаждане на дръвчета (почти всеки уикенд има подобни на различни места) – включете се или инициирайте подобна кауза за хората около вас.

3. детската площадка – мястото, на което играят децата ни, вероятно има нужда от нови свежи цветове, а защо не и малки промени, нововъведения като въжета с възли за катерене, вместо счупената люлка или провисната стара гума към катерушката, например, нов пясък в пясъчника и прекопаване и засаждане на трева наоколо.

4. игра с децата. ако имате интереси и добри умения в специфична област – можете да правите отлично малки модели, четете изразително, правите кукли от стари кутии или нещо подобно – излезте на площадката и организирайте за час кръжок. ще се получи добре, може да стане традиция всяка събота или поне всяка първа събота на месеца да се занимавате с децата от входа.

5. възрастните хора. предложете на съседите, възрастни хора, от долния етаж да им помогнете с нещо в домакинството. ако има дом за възрастни хора наблизо – посетете го и преложете помощта си.

6. близкото училище. със сигурност учлището също има нужда от подкрепа. дори децата ви да не учат там – вероятно често играят в двора му. предложете на ръководството да сформирате екип доброволци и освежите оградата, спортните съоръжения, да помогнете с друго.

7. библиотеката или читалището. ще се зарадват на вашата помощ – можете да изработите плакати заедно с децата си, да ги размножите и залепите на различни места в квартала с покана всеки да дари книги на библиотеката. подгответе представление, поставете го в читалището и със събраните средства закупете нови книги за библиотеката. бъдете креативни и проактивни  и нещата ще се получат добре.

8. близката болница. вероятно тази доброволческа задача ще ви се стори трудна, но пък е наистина важна. децата в болниците искрено биха се радвали някой да ги забавлява поне час – да им почете приказки, да им нарисува нещо. изисква се разрешение за достъп, но пък рядко биха ви отказали такъв, при вашето добро желание. подобни четения могат лесно да се превърнат в традиция.

9. градската среда. имате любимо място от детството, което вече не изглежда така, както преди – фонтан, чешмичка, паметник или градинка. решете се и го направете. с малко административни разрешителни и дори в някои случаи без тях можете с приятели да се хванете и почистите паметника, градинката, да стегнете чешмата, така че тя отново да проработи и радва хората и дори да направите фонтата още по-атрактивен и от преди. малко повече усилия, но си заслужават.

10. wikipedia и споделеното знание. ако имате познания в специфична област от човешкото знание, ако конкретни теми ви вълнуват и сте със задълбочени познания по тях – погледнете описани ли са в wikipedia на български език и още сега въведете нови теми, допълнете съществуващите такива – това ще е от полза на всички, защото стотици хиляди българи ползват ежедневно wikipedia като основен източник на познание, за справки, референции и т.н.

още идеи за доброволчество – от Ивет тук
писах още: позабравеното доброволчество, доброволчеството означава добра воля

доброволчеството означава добра воля

IMG_6116

доброволчеството все още е нещо много ново за България. по-старите го свързват с Ленинските съботници, от които имат лоши спомени. по-младите не са научени да знаят що е то.

а се оказва, че 2011-та е годината на доброволчеството. вероятно добри евро пари са похарчени за това, но тук не съм чула някой да е разбрал, камо ли да се е трогнал и да е станал доброволец …

ти в колко инициативи се включи тази година като доброволец?

за моя радост разбрах, че в Американския колеж в София учениците следва всеки срок да полагат задължително определено количество доброволен труд. бих се радвала още повече това да е редовна практика и в училищата, и в университетите ни. знам, че фирми в други географски ширини от нашата не приемат служители без определено количество доброволен труд. тук не съм виждала в CV да има ред – акции, кампании, които подкрепих като доброволец …

доброволчеството е на добра воля. само добри хора могат да са доброволци. хора, с голямо сърце.

и тук е мястото да благодаря на доброволците, които помогнаха да направим случването на есенното издание на детския велокрос на Az-deteto.bg вчера в Южния парк.

писах още: позабравеното доброволчество

позабравеното доброволчество

много хора у нас не възприемат доброволчеството. може би им навява спомени за ленинските съботници преди много години. може би оправданието за немотията и прехвърлената грижа на другите, на държавата.

радвам се, че в последните месеци, а може би 1-2 години все по-често чувам за доброволен труд, за хора, които с ентусиазъм, без заплащане, но с любов и грижа подемат инициативи, работят безвъзмездно, помагат

така разбрах, че Сашо е бил през отпуската си доброволец няколко дена това лято на Атанасовското езеро, където са изграждали платформи и почиствали солници общо около 100 доброволци. wow! освен, че са помогнали, прекарали са си чудесно, а и са научили много. браво на БДЗП за всичко, което прави, включая, че успешно привлича доброволци!

другите, на които много се възхищавам са младежите от transformatori.net – хора, които не мрънкат, че това или онова не им харесва, а се хващат и с много доброволен труд трансформират градското пространство.

чух и за едни баби-доброволки, които ходили в детски домове и се занимавали с децата. чудно. и тук да вмъкна, че не мога да подкрепя предложението на Григор Гачев, когото изключително много уважавам, за заплащане на пенсионери – учители, знаещи хора, които да пишат на български за Wikipedia. Wikipedia е доброволчески проект, заплащането би го опорочило. и без заплащане тези хора, стига да имат желание, могат да помагат. виж, за обучението им може някой да даде пари.

миналата година разчитахме на доброволци в работата по конкурса БГ Сайт и останахме много доволни, защото освен, че свършихме работа, срещнахме интересни, любознателни, активни и готини хора. надявам се и тази година пак.

още няколко доброволчески акции се задават. дано повече хора ги подкрепят. ще се радвам.