Дигитална диета август 2020. Модел по време на ковид19 и протести

Дигитална диета

Дигитална диета

Лятото от вече няколко години, а също понякога пролет и зима имам правило да спазвам дигитална диета.

За тази година – специална е за всички, за всеки предполагам, без значение на кое място от планетата е, с какво се занимава, какви интереси има. Да, 2020 си е шашава година.

Вълнува ме какво става с пандемията. Вълнува ме какво става с хората. Вълнува ме какво става на Орлов мост, в София, с траната. Вълнува ме какво става в Беларус. Вълнува ме какво става по света. Толкова интензивен август, че за мен поне не исках да остана изцяло извън информационния поток. Но успях да постоя малко леко встрани от него.

Традиционната августовска дигитална диета нямаше как да е съвсем както преди – с изцяло офлайн. Затова пък пълни 12 дена с:

  • до 2 телефонни обаждания на ден, кратки
  • до 15 минути на ден социални мрежи (главно twitter) за информация за протестите, случващото се в Беларус и безумията на политическата ни сцена
  • до 10 минути на ден подкасти с актуална информация
  • служебна поща в лимитирани дози

Общо около 30-45 минути на ден максимално.

И това с позициониране във времето и както винаги

  • телефони / устройства / екрани по време на хранене за цялото семейство – далеч
  • устройства на плажа – не (освен по изключение в 1-2 дни за снимки)
  • времето, което остава (а то никак не е малко, особено ако се елиминира безсмисления скрол и воайорство, нелепата комуникация и безконтролното време онлайн) е много и се превръща в разходки, разговори, четене, усмивки, спомени, серендипити, малки красоти в деня, големи планове за бъдещето, хубаво и плътно време заедно

Как се случва ли? С дисциплина в началото (първите ден-два), после става лесно.

Мисля, че както се научаваме да работим е нужно да се учим и да почиваме. А почивката е истинска офлайн. Когато се връщаме към истинските неща и към себе си.

118635754_10158733815913988_1935935462447307225_n

Няколко разхвърляни наблюдения:

  • „лайковете“ още повече девалвираха и обезцениха
  • все пак е важно да изравяваме позициите си политически и да подкрепяме каузи, които са важни за нас
  • все още има много хора, за които лайковете са много важни
  • на плажа (както вече по традиция в ресторанта … искрено не го разбирам това) майка и татко забили нос в телефоните си, а детето играе с камионче
  • хора с мисъл и претенция след макс час офлайн среща посягат и намират повод да бъркат в телефона си
  • все пак виждах доста хора с хартиени книги, четящи, около мен

Препоръчвам дигитална диета да спазва всеки – според вкуса и възможностите.

Писах още:
Дигитална диета 2017

Подготовка за дигитална диета 2018

Дигитален фастинг (след локдаун) 2020

 

Диета. Дигитална диета. Моята дигитална диета.

18199436_10155293713158988_1707234569387704121_n

Диета?! Дигитална диета! Виждам лицата ви, като се заговори на подобна тема. Ето като това по-горе 🙂

Как може съвременният човек без дигитални устройства, без Интернет. Още повече ако човекът е Жюстин и работата й е да е онлайн. Ами може! Ето ще поразкажа как и защо.

Преди две години имах своята първа и то доста сериозна дигитална диета. Изкарах август месец 2015-та без устройство. В този пост съм разказала по-подробно за този мой експеримент.

А тук разказвам за моите първи 7 дена без мобилен телефон.

Е, това бе преди две години. Мислех си ежегодно да го правя, но явно съм прескочила 2016-та 🙂 Затова пък сега преди Великден 2017-та изкарах едни 10 дена със силно редуциран достъп до социални мрежи и Интернет. Имах максимум по 15 минути на ден онлайн (все пак в работно време) и използвах най-вече служебната си поща и банкиране. Е, отрази ми се чудесно. Пък и Томи ме научи как да следя на мобилния си телефон колко време съм отделила дневно и седмично за twitter, instagram и facebook.

Като цяло не беше трудно да намаля времето в този период.Основната трудност идваше от това, че много, наистина много хора, непознати и познати, ми пишат по всевъзможни теми и е някак невъзпитано и не добре, според мен, като не им отговарям на хората.

Самата аз, макар наистина работата ми да е свързана с Интернет и комуникациите, силно се дразня, когато виждам хората да пренебрегват живото общуване за сметка на взиране в устройството си. Не ми е симпатично да има на съседна маса в заведение родители и деца, които цъкат, наместо да си говорят. Безумно е да срещам малки деца, които за да се хранят трябва да са пред таблет и да гледат анимации, защото иначе не ядат. Пристрастяването към социалните мрежи е мнооого досадна работа. Трябва да полагаме съзнателни усилия да не го правим, като човечество говоря, не конкретно за някого.

Може би тук е ред да споделя наблюдение за себе си, че доста по-малко време давам на facebook. Става скучен и монотонен, особено на моменти. Вероятно защото вече е мейнстрийм.

Какво правя с освободеното време ли? Е, не гледам телевизия 🙂 Забавлявам се с моите хобита – с градското земеделие, което е моя голяма страст в последните години, повече време за рисуване и за четене, пък и за приятели! 🙂

Та това е анонс. Пак ще съм на дигитална диета. Затова и сега пиша. Предстоят ми 10 дена с още по-силно лимитиран достъп до Интернет. Моля, мили хора, знайте го. Пишете ми след това и не се сърдете ако не отговарям веднага.

нямане и хранене

IMG_9798

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна