Диета. Дигитална диета. Моята дигитална диета.

18199436_10155293713158988_1707234569387704121_n

Диета?! Дигитална диета! Виждам лицата ви, като се заговори на подобна тема. Ето като това по-горе 🙂

Как може съвременният човек без дигитални устройства, без Интернет. Още повече ако човекът е Жюстин и работата й е да е онлайн. Ами може! Ето ще поразкажа как и защо.

Преди две години имах своята първа и то доста сериозна дигитална диета. Изкарах август месец 2015-та без устройство. В този пост съм разказала по-подробно за този мой експеримент.

А тук разказвам за моите първи 7 дена без мобилен телефон.

Е, това бе преди две години. Мислех си ежегодно да го правя, но явно съм прескочила 2016-та 🙂 Затова пък сега преди Великден 2017-та изкарах едни 10 дена със силно редуциран достъп до социални мрежи и Интернет. Имах максимум по 15 минути на ден онлайн (все пак в работно време) и използвах най-вече служебната си поща и банкиране. Е, отрази ми се чудесно. Пък и Томи ме научи как да следя на мобилния си телефон колко време съм отделила дневно и седмично за twitter, instagram и facebook.

Като цяло не беше трудно да намаля времето в този период.Основната трудност идваше от това, че много, наистина много хора, непознати и познати, ми пишат по всевъзможни теми и е някак невъзпитано и не добре, според мен, като не им отговарям на хората.

Самата аз, макар наистина работата ми да е свързана с Интернет и комуникациите, силно се дразня, когато виждам хората да пренебрегват живото общуване за сметка на взиране в устройството си. Не ми е симпатично да има на съседна маса в заведение родители и деца, които цъкат, наместо да си говорят. Безумно е да срещам малки деца, които за да се хранят трябва да са пред таблет и да гледат анимации, защото иначе не ядат. Пристрастяването към социалните мрежи е мнооого досадна работа. Трябва да полагаме съзнателни усилия да не го правим, като човечество говоря, не конкретно за някого.

Може би тук е ред да споделя наблюдение за себе си, че доста по-малко време давам на facebook. Става скучен и монотонен, особено на моменти. Вероятно защото вече е мейнстрийм.

Какво правя с освободеното време ли? Е, не гледам телевизия 🙂 Забавлявам се с моите хобита – с градското земеделие, което е моя голяма страст в последните години, повече време за рисуване и за четене, пък и за приятели! 🙂

Та това е анонс. Пак ще съм на дигитална диета. Затова и сега пиша. Предстоят ми 10 дена с още по-силно лимитиран достъп до Интернет. Моля, мили хора, знайте го. Пишете ми след това и не се сърдете ако не отговарям веднага.

нямане и хранене

IMG_9798

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна