Ерагон – безспорно една от най-големите съвременни класики за деца. В нашето семейство е на почит и се чете за пореден път (и с най-малкото дете) у дома. Поредицата на Кристофър Паолини е великолепна и много подходяща както за деца от 2-3 до към 7-8 клас (когато могат да я препрочетат вече и в оригинал на английски, препоръчвам, изпитано добре), така и за възрастни, които са фенове на жанра.

Дракони, магии, говорещи котки, елфи и джуджета, орки и мистика – има от всичко това по много. Разбира се – приключения най-вече, любов, отмъщения, търсения, израстване.

В актуалните за деня в България кулизии един специфичен цитат ми се ще да споделя, от втората книга – Първородният.

„Магията, боравенето с меча и други подобни умения са безполезни, ако не знаеш кога и как да ги използваш. При все това обаче, ако великата сила няма морал, тя се превръща в най-голямата опасност за света. Така че главната ми цел е да те насоча, да те накарам да разбереш от какви принципи е редно да се водиш и как да откриваш точните причини за всеки избор. Трябва да научиш за себе си, за това кой си и на какво си способен.“

 

„Не се чувствай виновен. Никой не може да мине през живота без драскотина. Пък и не би трябвало да го иска. С болката, която трупаме, мерим своите безумия и своите постижения.“

Паолини е млад писател (роден 1983 г.) и започва да пише едва на 15 години. Затова и за много от по-опитните читатели първата книга може да се стори плоска, предсказуема. Според мен за читатели на 9-10 години, които сега разгръщат пред себе си света на фентъзи героите е идеална. В следващите е видно как самият автор израства, наред с героите и сюжетите си.

Ерагон – препоръчвам ви това приключенско изживяване.

 

В женския месец реших, че е добре да (си) припомня и споделя със света възторга си от тези наши съвременни големи създатели на книги за деца (защото далеч не са само писателки) и да кажа, че искрено се радвам, че ги има тези момичета, че творят и споделят и правят с написаното си този свят една идея по-приемлив някак.

Юлия Спиридонова Юлка – родната ни Дж.К. Роулинг! Историите на Тина, Кронос, Любими Попътечо, Жабчето – и за малки, и за големи, и за още по-големи момичета и момчета. Любима и на малки и на големи. Смела писателка е Юлка. И с размах. А колко прави, за да четат повече децата … и колко вяра има в тях!

Весела Фламбурари – неуморното Весе, което разказва историите на Мина – любими на всички! Но и още и още, а от любов към детската литература от български автори наскоро скочи в дълбокото с издателството си Ателие за българска детска литература „Горната земя“

Петя Кокудева – Петя е вълшебница на думите! Възхищаваме нейния изключително земен, неконвенционален и добър, изпълнен с радост и намиране на красивото поглед към думите, децата и хората въобще, към света.

Маги Благоева – мнооого мъдрост и силен порив към свобода от всичко написано от Маги … магия е!

Мая Бочева – за който още не знае Кой светна луната и не е виждал чудните книжки с прекрасни илюстрации на Мая – хайдеее! Вече са цяла поредица!

Ако нямате в библиотеката си поне по една книга от всяка от тях … е време да поправите тази голяма несправедливост сега! И да ги подкрепите, за да създават още!

И като бонус: Виржиния Улф. Собствена стая. Откровено книгата-библия на развитието на темата за равните права и мястото, отстояването на жените в обществото. Великолепно ново издание с твърди корици на Колибри. Чудна! Важна! Основополагаща!

И не, това не е осмомартенски пост 🙂

В дните преди празника на детската книга ми се ще да представя тази нова поредица – Историите на Дерек. Мисля, че е доста симпатична за начало, за разчитане на деца и ще интригува тези между първи и четвърти клас. В стила на всички подобни съвременни поредици – това са забавни текстове, с усмивка, с интрига и с поука.

Препоръчвам 🙂

няма да крия, че съм претенциозна по отношение на детските книги. искам да са красиви, цветни, привлекателни, забавни, смислени, направени с чувство, мисъл, естестика, да са четими, написани грамотно, да са модерни. малко са книжките, макар количеството на пазара да е голямо, които напълно удовлетворяват изискванията ми.

затова и се радвам на всяка смислена книжка, далеч от типажите на дисни, от анимационните филми от тв екрана, от непохватната аматьорщина.

е,  попаднах на подобна днес – поредицата за котето Боб и по-специално първата „Преди да стана Боб“. у дома изчетохме историята няколко пъти поред – откровена, с чувство, леко страшна, добра, симпатична, истинска. и Боб стана наш приятел.

Боб е коте, чиято стопанка се разболява и отива в болница. Боб тръгва да я търси, изгубва се в големия град и страда … Все пак съдбата е благосклонна и в края Боб намира кой да го обича и остават заедно завинаги 🙂

в Kafene.bg има още за Преди да стана Боб и за Уличният котарак Боб

писах още за детските книги и Юлка тук и българските детски автори от днешния ден и тетрадка за приказки