два щриха от лятото на учениците в Исландия

p8270095говорихме си с Маргьорет днес на обяд и много се впечатлих от разни неща, които се правят за учениците в Исландия:

– от 14 годишна възраст започват работа през лятото – вместо да се шляят по улиците (моловете), седят пред телевизорите или в нета, децата боядисват оградите на детски градини или обществени площи, садят цветя и подобни неща, за което получават заплащане за труда си и свикват на работа, отговорност, дисциплина отрано;  организацията се поема от държавата;

– в началото на ваканциите в Исландския университет в Рейкявик има седмица на отворените врати за ученици – децата се записват, има малка такса, идват цяла седмица и сами избират в какви курсове да се запишат за седмицата, а преподавателите от университета имат за задача да им покажат, че да се учи в университета е забавно, че е различно от училище; темите, по които говорят са различни от тези, преподавани в училище, а и децата свикват с университета и не се плашат от него.

колко сме далеч от всичко това, не само географски.

/снимката е от централното фоайе на университета/

време е да започнем да приемаме различните

коментара на Петя за приемането на различните хора / семейства у нас съвпада с няколко мои неща от деня

едно.
предната седмица, отзвук от учителка в първи клас „С оглед на това, че в класа има едно-две деца с по двама бащи или такива без баща, т.е. деца от разведени семейства ми беше много трудно да говорим по урока за семейството и показваме по картинката семейството – баща, майка, две деца.“

две.
срещнах се с мой приятел холандец, който разказа, че в класа на сина му (учи в Амстердам) всяко дете идва (е родено) от различно място по света, има няколко деца на хомосексуални двойки, всички тези деца (и родители) се приемат наравно и се чувстват ОК в класа и в обществото

три.
по BBC в новините, които гледах в Глазгоу (сутрин са много социални) показваха система за интегриране на децата, говорещи различни езици, тъй като отново достигат до проблема – в класа / групата има деца от къде ли не с различни нива на познание по английски, а учителката е една и следва да се оправя, възпитава, отглежда всички; директор разработил език на жестовете, с който децата се ориентират по-лесно първоначално и учат по-бързо езика

четири.
моя приятелка, майка на две деца, разведена, иска да започне да живее с приятелката си. в София. всички около нея са в потрес и паника. защо?!

мисля, че е крайно време нещата в учебниците да се променят поне малко, в нашите, за да не поставят учителите пред неловки ситуации; не намирам официални статистики, но наблюденията ми сочат, че доста от децата в София растат или само с майка си, или дори са отглеждани само от баба и дядо, или са с по двама бащи и т.н.

за езиковите различия и интеграция още не сме с проблемите на Холандия или Обединеното Кралство, но скоро ще бъдем

време е да започнем да приемаме различните, всякаквите различни (в крайна сметка всички сме различни, колкото и да сме еднакви), да сме по-толерантни и не толкова концентрирани в другите, а може би в себе си. поне така ми се иска. да.

с Веско – родители в час

в час ли сме като родители? признавам си – на мен ми е трудно. работата ме поглъща, а искам достатъчно време за децата си, искам да мога да съм сигурна, че съм избрала правилното училище / детска градина, че отговарям по най-правилния начин на въпроси от рода на зададените ми преди малко „Мамо, когато стана на 70 вие с татко на колко години ще сте?“, „Мамо, как така става, че хората се женят? Ама преди пръстена и целувката, как се стига до това …“, „Мамо, в Университета професия ли те учат? А в кой университет те подготвят добре за спасител? Това е важна професия?“, „Защо трябва да уча немски“ и т.н. въпроси без край …

моят приятел от години, човекът, който активно се занимава с Фолософия с деца и самият той е добър баща Веско Дафов организира тази събота училище за родители, т.е. семинар, workshop или както и да го наречем за родители, които си задават въпроса „направих ли наистина най-добрия избор за моето дете“, „справям ли се с това да съм родител“

„Детето е човек, който във всяка своя стъпка трябва да бъде насърчаван и окуражаван свободно да се присъединява към всяко постижение на човечеството. Да му се показва с какво всъщност е добро, това добро нещо, на което искаме да го научим или приобщим. Да се даде възможност самото дете да се замисли в какво точно е поканено да участва и какво кара възрастните да настояват за неговото приобщаване. И това не е никак лесна задача за възрастните. Ето защо е някак естествено да се разчита на специално подготвени възрастни за тази работа. И това са учителите. Не, че те могат да поемат цялата грижа, но те са хората, които в най-голяма степен имат квалификацията да приобщават децата към човешките постижения. Понякога обаче се подценява и ролята на родителите като пряко отговорни за развитието на детето и тогава възникват напрежения. “

информация за Родители в час и регистрация има тук

а тук има кратко интервю с Веско за родителството