за да започнеш бизнес ти трябва страст

за да започнеш бизнес ти трябва страст. истинска. такава, която да те върти на малкия си пръст седмици наред. такава, която да не те оставя на мира денем и нощем. такава, която да те кара да мислиш за идеята си постоянно. не само да мислиш, но и те кара да действаш.

ако я нямаш, точно толкова изпепеляваща, но и трайна, по-добре не се захващай.

отделно друга изключителна важна съставка към страстта, за да започнеш добре бизнеса си е вярната доза реализъм. реализмът е да си стъпил с два крака на земята, да си си начертал всичко в главата, да си изписал тефтер-два-три с идеи, със сметки, с варианти, възможности, слабости, задачи, хора, спънки, вратички, стрелкички, задрасквания, закръгляния, подчертавки и големи ОК.

ако я нямаш тази здравословна доза реализъм, по-добре не се захващай.

хайде, бягай ги търси страстта и реализма, виж колко са ти налични и действай, че не чака. давай.

след Форум Бизнес

IMG_9065

форум Бизнес, последният от поредицата форуми на Горичка говори за бизнеса като нещо добро и не задължително пречещо на природата.

залата ни посрещна с „червен килим“ от стар винил, торбички от винили и зелени ябълки по столовете. като цяло хората в залата не бяха присъствали на предните форуми.

IMG_9060

посрещна ни и уникална песен – Pink Martini – Splendor in the Grass (и песента и клипът – задължителни!)

ентусиазъм не липсваше. но имаше и умерена доза скептицизъм към възможността да се прави бизнес в унисон, а не само против природата. хубавото е, че все пак подобни готини неща се случват и в България. и надежда има.

отново поздравления за екипа на Горичка!

виж още: след Форум Дом и Форум Родителство

самочувствието на децата ни и очакването, че знанието пада отгоре

тези дни говорих с различни деца и младежи от елитни столични училища. бях при тях да ги каня лично да се включат в конкурса 20-20-2 за млади хора до 20 години, които правят сайтове, програмират, работят с графични програми или се занимават с оптимизация

търсенето на млади уеб таланти, въпреки моя оптимизъм, се оказа трудна работа. или поне поканването им да се покажат в училищната среда. чух неща като

„ама ние програмиране за уеб ще започнем да учим догодина“,

„ама никой не ни е учил на това“,

„а, някой ви е излъгал, че сме талантливи“,

„изпуснати сме, ние сме вече едни глупави и мързеливи“ …

и това ученици от много добро столично училище. естествено отчитам фактора „пубертет“, но някак си не ми се иска да са толкова безразлични, неамбициозни, очакващи знанията да им бъдат наляти,  с фуния, отгоре, без грам самочувствие

истинските таланти не чакат да навършат определена възраст, за да се покажат. истинските дарования имат порив да се изявят. ако музиката, програмирането, рисуването, писането са ти страст започваш рано и й се отдаваш напълно. и знаеш, че така ще промениш света и наистина го правиш

не, не обвинявам училището и учителите. родителите сме първи, които най-често смазваме самочувствието и поривите на децата си, след нас и всички други институции, а накрая и улицата го правят и така

ако все пак познаваш талантливо дете, което по цял ден цъка и прави сайтове, рисува на компютъра, анимира и какво ли още не – кажи му за състезанията 20-20-2, ще приемаме регистрации до 3-ти ноември, а на 4-ти ще обявим задачите. наградите са яки, но не това е важното, а възмжността наистина да издирим нови уеб-таланти. вярвам ще успеем.