Към бъдещите студенти: 10 причини да изберете да учите в България

IMG_5395

Много често при обиколките ми и срещите ми с млади хора, ученици из цялата страна ме питат – „Къде да продължа да уча?„, „Струва ли си?„, „Този или онзи университет е по-добър?“. За мен универсалният отговор е лесен „Зависи какво ви се учи, колко ви се учи, в каква посока искате да продължите след това, но при всички случаи – не си спестявайте висшето образование!“. Ето в подробности моята теза защо препоръчвам на всеки млад човек да опита да продължи да учи и след завършване на училище.

Важно е да знаем, че поговорката „Учи мама, за да не работиш.“ вече не е в сила. Напротив. Колкото по-хубава и високопатена работа искате, вероятно толкова повече ще е нужно да я защитите с дипломи, удостоверения, сертификати.

Учене за знания. Разбира се – ученето е най-вече за знания. И няма как да е иначе. Но, нека сме наясно – ученето в университета не прилича никак на това в училище. Все повече и родните университети въвеждат нови форми на преподаване, възможности студентите сами да избират кои лекции да записват, в зависимост от интересите си. Знанията си зависят най-вече от вас!

Учене за приятелства. Приятелства – и с колеги състуденти, и с преподаватели, с най-различни интересни хора – това е вероятно едно от най-ценните в дългосрочен план предимства на времето в университета и предприемчивите и отворени към бъдещето млади хора следва да виждат този потенциал и да го разгръщат максимално.

Учене за купона. Нека не се лъжем – купонът, забавата, времето с приятели, срещите – това е мнооого важна част от студентския живот и никак, ама никак не искате да минете без нея. И тук идва важно предимство на ученето в България – е, по-забавно и динамично от тук няма как да ви е никъде другаде.

Учене за личностно израстване. Времето в университета, с всички предизвикателства и възможности, които дава, е един важен период от живота на всеки млад човек, носещ заряд за личностно израстване. От една страна заради креативната и стимулираща среда – състуденти, преподаватели. От друга – достатъчно време за четене – не само по специалността, но като цяло. От трета – съпътстващия ученето студентски живот. Приемете го като важна задача, поставете си лични цели и ги гонете с последователност и страст.

Учене за нови и нови възможности. Срещите с хора, с нови знания, събитията, книгите – всичко това дава много нови и нови възможности пред всеки млад човек. От това да започне стаж, за да напредне и добие реална представа за истинския бизнес, дейности, които му предстоят, до запознанствата, самоусъвършенстването, новите идеи и пътища, по които може да се поеме още по време на следването.

Учене и предприемачество. Някои от най-интересните ми студенти са тези, които вече са стартирали свой бизнес и въпреки това не спират да учат, жадни за знания и самоусъвършенстване. Вече повече от 10 години у нас се създава и развива предприемаческа общност и култура, отварят се все повече и повече възможности и в тази посока. Оргаизираните startup събития са из цялата страна и привличат основно ученици в горните класове и студенти. На тези събития хора с бизнеси и опит са ментори и лектори и ученето става неусетно, леко, с много вдъхновение и генериране на добри идеи. Ако вече имате идеи в главата си в тази посока – задължително се поогледайте и се включвайте!

Събития, конференции, обучения, семинари. Никога в България не е имало толкова голямо предлагане и силна конкуренция в областта на специалните събития и възможности за допълнителна квалификация, вдъхновение, среща с изумителни лидери, лектори, визионери от световната сцена както в последните години. Най-важното предимство на по-голяма част от всички тези събития е тяхната достъпност.

За разлика от в Европа, където достъп до подобни е срещу доста солидни суми, тук често събитията са безплатни, а ако са платени има намаления за студенти и приемливи цени. Говоря за събития като WebIt, Innovation Day, DigiTalk, IAB Forum например, в областта на технологиите и иновациите, за Startup уикендите, за Smart talsk и многото други подобни формати, които се провеждат и в София и в други университетски градове. Няма как да пропусна TEDxNBU, който тече всяка пролет и кани не само студенти от НБУ. Все повечето места за co-working space, които привличат млади хора предприемачи, студенти, стартиращи бизнеси като Бетакаус, Сохо в София, Startup Factory в Русе, ZaraLab в Стара Загора, Отсреща в Пловдив и много други.

Позволявам си един съвет – предпочитайте тези места пред дискотеки и барове. Едното не замества другото, но вдъхновението, знанието, networking-а са много важни за всеки млад човек, а всяко от тези места и събития е невероятен шанс – не го изпускайте!

В следващия пост – продължение по темата:

Още бонуси от университетите в България.
За финал.

Този текст написах по покана на новото списание Студентите. Публикувам тук с леки съкращения. Пълния текст търсете там.

Елена Божинова: Относно глупостта на злото

p_45715

Благодаря на Елена за този текст!
Споделям с много вълнение, тъга и все пак надежда, че можем заедно да спрем завладяването ни от Нищото …

„От много дълго време насам българският политически живот (за съжаление) ми напомня за заглавието на една психоаналитична статия – „Относно глупостта на злото“ (Concerning the Stupidity of Evil, D. Meltzer, Sincerity, Karnac Books, 1994).

След писмото на В. Симеонов към българите в чужбина, реших, че е крайно време да помисля защо българският политически живот и глупостта често изглеждат много тясно свързани. Преди да решите, че глупостта не е достатъчно сериозен проблем, ви моля да помислите отново. Ако сте от моето поколение сигурно си спомняте един филм – „Приказка без край“, в него имаше едно „нищо“, което поглъщаше в черната си маса целият свят и бяха нужни целият героизъм на характерите от филма и цялата креативност на създателите му, за да може да му се противопоставят. Съществуването на света беше застрашено поради ширещата се глупост и безхаберие, защото, казва Мелцер:

„Доколкото индивидите са пожертвали способността си за страстен отговор на красотата на света, те падат жертва на завистта към другите, които изглежда притежават „ежедневна красота в живота си“, вътрешна красота. Но тук отново глупостта погрешно възприема външната форма за вътрешна красота и търси „тайни на успеха“, вместо „душата на мистерията“. – Доналд Мелцер, „Относно глупостта на злото“, Sincerity, Karnac Books, 1994

И така, за пореден път бяхме изправени пред бруталността на глупостта като клиничен феномен, като психична защита срещу способността за мислене, промяна, развитие, срещу глупостта, която в неизбежен екип със завистта, реагира първосигнално срещу всеки опит и всеки успех на надеждата, активността, включеността на хората, които влагат страст в живота си, които са малко по-различни, изглеждат по-успешни, имат самочувствието да се заявяват и да отстояват себе си и бъдещето си. Когато глупостта ги забележи, когато се почувства застрашена (защото идват избори, защото е била учудена от резултатите от предишните избори, защото не може да повярва и, още по-малко, може да понесе, че съществува и друг свят на красота, на възможности, на потентност, на успехи, на любов и принадлежност, която не е обвързана с преки ползи, с тънки сметки, а говори за идентичност, лоялност и надежда), тогава глупостта показва истинското си лице, изкривено от лъжи, манипулации и завист, не можещо да понесе „душата на мистерията“, а ровещо за познатите му перверзии – пари, жажда за внимание и саботаж.

Когато бях малка „Приказка без край“ беше един от любимите ми филми, той ми даваше надежда, че смисълът, страстта, надеждата могат да победят глупостта и Нищото. Сега ми коства огромно усилие да си припомням това, но пък дъщеря ми ми помага да си припомня „красотата на света“ и „душата на мистерията“.

И нещо лично, г-н Василев, ние не използваме децата си за политически цели, ние сме политични в името на децата си.

200_s

Припомнете си „Приказка без край“:
„– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.“

Браво на ‪Кирил и #‎Here2Help‬

 

535325_149955388729285_7895941461734834751_n

След като миналата година студентски проект премина във великолепна национална кампания – Куче от станиол – събирахме станиол, връщахме и дарявахме средства за обучение на кучета водачи за незрящи – Фондация Очи на четири лапи, тази година друг проект на мои студенти набира сила и каня всички за подкрепа на Кирил и #Here2Help

„Първата ни кауза, която искаме да се реализира е да подпомогнем изграждането на „Зеленчукова биоградина“ в дома за деца лишени от родителска грижа „Мария-Луиза“ гр. Пловдив. Там децата ще имат възможността да се научат на един по-природосъобразен начин на живот като се запознаят с различните култури и тяхното отглеждане. Смятаме набирането на средства за реализирането на кампанията да става чрез събирането на пластмасови капачки и рециклирането им. За реализирането на този проект са ни необходими 2 тона пластмасови капачки.

За нас всяка капачка е от значение.

12919726_1295889623760466_5813345770506266943_n

Проектът #Here2Help във фб е тук – освен лайкове са нужни и реални действия – събирайте капачки хора и носете към Пловдив!

Вярвам в тази кауза!

Гаяне Минасян за понятието за лидерство

Слагам този текстна Гаяне Минасян за истинското лидерство, за да не потъне. А е много ценен, за да го оставим да потъне във фийда на социалките:

„Една от причините, поради които не виждаме желаната социална промяна, е остарялото ни, тоталитарно понятие за лидерство. За прекалено много от нас лидери са хората, които са на власт – политиците. Истинските лидери на едно общество обаче не са тези, които държат лостовете на насилието (политическата власт), а тези, които държат лостовете на съзиданието – дейците на културата, науката, иновациите, изкуството.

Промяната не започва от законодателството, което ще ни я „спусне“ отгоре; промяната се създава от гражданите, които водят, а властта може само да следва. Именно заради големите ни очаквания към властта има такъв вакуум на лидерство и сякаш само се лутаме като муха без глава, без да отиваме наникъде. Време е да забравим чл.1 за ръководната роля на партията.“

Свободата е нещо, което се отстоява непрекъснато или още 3 абсурдни спомена от соц-а

The Fall fo the Berlin Wall

Някои неща, които днес, 26 години по-късно, дори не можем да си мислим, че ни се случваха през соц-а:

  • Не можехме да излизаме в чужбина. Нито за почивка, на екскурзия, никак. Малцината, които пътуваха, бяха или отявлени комунисти или вероятно доносници. В късния соц вече пускаха до соц страни да се пътува една идея по-лесно, но отново след много бюрокрация, писмени покани, дълги одобрения и т.н. Не знам младите хора днес дали имат въображение да си го представят това.
  • Нямаше избор в магазините. В магазина имаше максимум два вида хляб (бял и Добруджа), един вид мляко, един вид кисело мляко, един вид сирене, един до два вида салам. Пред магазините, специално в късния соц имаше винаги опашки, ако продаваха нещо различно. Например само по коледа пускаха банани и портокали и на всеки продаваха само по кило. Това беше лукс. Същото важеше за всичко останало – книги, дрехи, обувки и т.н.
  • За някои неща се чакаше със записване и ред с месеци или с години, за да си ги купи човек. Например за апартамент или автомобил, ако си без връзки, т.е. не си комунист отявлен или доносник, си чакаш поне 8-10 години, „за да ти излезе реда“. За пералня, печка, прахосмукачка се чакаше по-малки – 1-2 до 3 години. Абсурдно звучи, но беше факт.

Още за 10-ти ноември през годините писах:
Моят 10-ти ноември
10 спомена от преди 10-ти ноември

Дадох своя глас за Вас.

 

„Тези избори трябваше да се наричат „Мистерията на българските гласове““
Милен Баятев

„Всъщност изборите се случват така през последните 26 години“
Магдалина Генова

„Тия бюлетини или имат крачка, или се родеят с Шрьодингер…“
Анди Стойчев

 

ДЕОС в първо лице: Вихрен. В Перник с номер 11 на 25 октомври

DEOS_Lista_FB_Pernik_01 (1)
Вихрен Матев има богата биография като ИТ експерт и предприемач. В последните години хората от Перник го познават най-вече от смелите и неспирни акции на Активни за Перник – група радетели за повече справедливост и спазване на законите от страна на институциите. Радвам се, че Вихрен е кандидат на ДЕОС за кмет на град Перник и водач на листата ни за общински съветници. Говорим си тук за изборите.

Иска ли се смелост, за да се кандидатираш за кмет на Перник? Друго какво е нужно?

Разбира се, че се иска смелост. Само преди 7 години Перник беше друг град. Никой не смееше да каже очевидните истини за управлението на Перник на висок глас. Медиите тогава бяха купени с нашите данъци от страна на общината. Вместо коректив – те бяха патерица на властта. Истините се казваха само под сурдинка в лични разговори. Хората се възмущаваха, но липсваше трибуна и смелост за да изразят своето възмущение. Страхът беше голям. В тази обстановка трябваше нещо да се случи. Наред с мен се появиха и други смели хора, които не ги беше страх да казват истината. Появи се и Фейсбук. Всъщност Фейсбук разчупи стереотипа и монопола на купените медии в Перник. Хората вече можеха да научат истината такава, каквато е. И нещата се промениха.

Но това не бе достатъчно. Нужно бе хората да осъзнаят, че политиката не е запазена зона само за така наречените „политици”. Политиката трябва да се прави от обикновени и добре подготвени хора за да им служи, а не да бъде винаги насочена против тях. Не беше лесно хора да бъдат убедени, че всичкото това е по силите им и е в техните ръце. Но слава-богу, такива се намериха. Надявам се в бъдеще броят им все повече да нараства. За да се кандидатирам необходимата ми увереност получих от работата си в чужбина и подготовката, която получих там. От чувството ми за справедливост, което някои наричат „болезнено“ у мен се породи увереността, че мога да направя нещо ново и различно за този град. Благодарен съм, че успях да привлека стойностни и безкористни хора, които ми повярваха и ме подкрепиха в това ми начинание. Всички те сега намират място в листата ни за общински съветници, която партия ДЕОС подкрепи!

Колко често чуваш „Нищо няма да промените. Нищо не може да се промени!“ и какво отговаряш?

Чувам го всеки ден. Обикаляме селата в пернишката община и там хората са в отчайващо положение. Те са изгубили вяра, че нещо може да се промени. Лъгани са от всички за всичко. Обещавано им е всичко и нищо не е изпълнявано. Налага се всеки ден да търпим на гърба си резултата от чуждите грешки. Но все пак не всички ни отхвърлят първосигнално. Бих казал даже, че повечето хора ни посрещат с усмивка и надежда. Те не са прости, нито елементарни. Човек с външност на клошар ни рецитира Гьоте. Друг с доста изпомачкан и окаян вид се оказва живата история на селото си. Помни кой кога е идвал и какво е обещал. Трети се оказва бивш общински съветник и започва да ни преразказва всички кусури на тази община, за които вече знаем. Казва ни „Не е проблем, че пускат водата в селото за няколко часа веднъж на два дни. Проблемът ни е, че пътя към гробището зимата е непроходим и не можем да си погребем мъртвите“. Как да не се просълзиш като чуеш това? Повечето хора са склонни да разговарят с нас. Четат диплянките ни и ни задават въпроси с трудни до невъзможност отговори. Най-трудни са тези, които са изгубили вярата си. Те искат промяна, но не вярват, че тя може да дойде чрез съзнателен и мотивиран избор. Трудно се говори с тях. Няма какво да им кажеш. Казват: „Ще гласувам за този, който докара автобус в селото ни“. Казваме им, че трябва първо да гласуват. Лошото е, че не сме първите, които са им го казвали. Искат си доверието в брой, днес и сега.

Голяма и силна група сте Активни за Перник. Какво ви мотивира?

ГС „Активни за Перник“ съществува малко повече от една година. Задължително условие за членство е всеки кандидат да представи удостоверение от комисията по досиетата, че не е работил в структурите на бившата „Държавна сигурност“. За кратката си история успяхме да получим номинация от Програма „Достъп до информация“ за неправителствена организация, използвала най-ефективно „Закона за достъп до обществена информация“. През изминалата година осъдихме Община Перник многократно за отказ да ни предостави обществена информация и всичкото това – с нулеви финансови разходи!

Мотивира ни чувството за справедливост и желанието гр. Перник да стане едно по-добро място за живеене. Успяхме да идентифицираме някои от пробойните, през които безконтролно изтичат нашите пари. Чрез публикуването на тази информация подействахме като спирачка на общинската администрация и някои свързани с нея субекти да си правят каквото си поискат на наш гръб. Открихме и доказахме с помощта на водещи ай ти специалисти, че сайта на общината умишлено е бил изключен за намиране от търсачките в интернет и това за няколко години е довело до невъзможност хората да намират публикувана информация в него. Изпратихме предложение от над 60 точни, в които описахме кое и как трябва да се промени за да стане този сайт наистина онлайн връзка между общината и гражданите. Някои от предложенията ни бяха изпълнени, но по-голямата част от тях бяха игнорирани от настоящето общинско ръководство.

Вярваш ли в ДЕОС?

ДЕОС е единствената партия, на която съм повярвал до сега. ДЕОС е различна, носител на новото. В ДЕОС се чувствам равнопоставен, защото хората там са със страхотен потенциал, който може да се разгърне до небивала величина. ДЕОС е концентрирана да прави нещата тук и сега, а не да ги отлага за светлото бъдеще. И без да съм член на ДЕОС не чувствам никакъв дискомфорт в общуването и споделянето на идеи с тях. Това, което прави ДЕОС е това, което е нужно на хората в цяла България!

Какво пожелаваш на всички за 25-ти октомври?

За разлика от всички аз няма да кажа просто „гласувайте“! Аз казвам: Гласувайте за ДЕОС, защото това е единствения ви шанс. Има много партии с добри намерения. ДЕОС има потенциал да ги осъществи. Защото ДЕОС са хора като нас, имат същите проблеми, но предлагат и решения за тях.

ДЕОС в първо лице: Симон. Има хора способни да устоят и да се борят с корупцията

12063381_1212593815434426_2304004491086098337_n

Симон Занолян е сред хората в Хасково, които ми носят надежда и увереност, че в България промяната е възможна! Радвам се, че е част от ДЕОС!

Защо ДЕОС?
Защото те са или вече мога да кажа ние сме хора ,които знаем как и можем да допринесем за един спокоен и най-вече нормален живот в България. Не са нужни толкова много усилия, колкото си мислят всички. Просто трябва първо сами да разберем , че промяна може да има и то веднага. В ДЕОС знем.

Какво искаш да се промени в България?
В България искам да променя много неща. Но си мисля , че основен проблем е беззаконието. Всички виждаме как законите не се прилагат еднакво за всички. И точно това ни кара да навеждаме глава пред нередностите около нас. Това трябва да се промени и всички заедно да застанем срещу небивалиците във всичките им видове.

Кое е основното, за което мечтаеш в Хасково?
Мечтая младите хора да се върнат в града. Мечтая младите да спрат да гледат зад граница.Мечтая за университет. Мечтая за град с данъци отговарящи на доходите ни. Мечтая за много неща, но си мисля че първо трябва да спрем да паркираме по тротоарите и много други малки неща които пречат на живота на другите граждани.

Какво отговаряш на скептиците?
Скептиците са такива понеже така е удобно на хората които са във властта. Удобни са на властта която е способна да превърне в скептик всеки човек ,който е тръгнал да се бори с нея. На скептиците отговарям , че ние сме тук за да им покажем ,че има хора способни да устоят и да се борят с корупцията. Скептицизма няма да промени нещата. Нови идеи от нови хора са способни на промяна.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Да гласуват ! Независимо колко са отвратени от политиците и политиката. Ние с гласовете си можем да направим промяната.