Галина Лачева: смелост за съпротива и готовност да се учим от грешките си

12106790_10153648532957605_1398052315674980048_n

Най-смелите хора, които познавам, все са / предимно са жени! Не знам само на мен ли ми се случва или това си е правилото. Изумително е! И да, Галина Лачева е една от тях! Едновременно нежна, мила и добра, но и силна, безстрашна и отстояваща всяка своя битка – такава я познавам. Възхищава ме, вдъхновява ме Галя!
Реших да ви запозная и тук говорим за съпротивата, човешкото, битката за правата.

Кое те кара да се застъпваш силно за правата на хората?
Тласка ме усещането за дисбаланс по отношение на идеята, че всички сме родени свободни и равнопоставени по природа, и това трябва да се пази. Упражняването на насилие и неговата легитимация са от моя гледна точка единственият валиден критерий за дискриминация и съответно ограничаване на права. Ще ми се тоя възглед да беше по-популярен. За жалост ми се струва, че ксенофобските, раситските, сексистките, хомофобските и прочие основания са по-разпространени от търпимото.
Да не забравяме за правата и на останалите животни при това!

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
От една страна защото е нужно системно да се говори за равенството между хората като висша демократична ценност, особено в контекста на историческите й изкривявания – свеждане до уравновиловка, еднаквост и обезличаване, за разлика от равнопоставеност по отношение на участието в определянето на правилата, достъпа до ресурси за развитие на способностите и оптимална изява, недискриминация и т.н. От друга – заради световните статистики, според които човешките права на жените са много по-често нарушавани от тези на мъжете. Това има своите специфики и съответно заслужва особено внимание. Без търсене на обръщане на статистиките с обратен превес, разбира се, а в контекста на борбата за ефективно елиминиране нарушенията на правата въобще.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
Отговарям им, че по официални данни за страната, всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, а над 35% от запитаните мъже смятат, че изнасилването е оправдано при определени обстоятелства. Обръщам им внимание на масово пренебрежителното отношение към жените, избрали да не раждат, агресията към избралите да отглеждат деца в гей двойка. Споменавам хомофобската заклейменост на трансполовите случаи на самоопределяне като жена и изборът да живееш като такава, в противоречие с биологичните си особености по рождение. Засягам темата за все още ограничения трудов достъп на българките до ръководни длъжности и до по-добре платени позиции в повечето сектори на икономиката. Сондирам дали въпросните ми събеседници са наясно с нестихващото явление „обективизация на жените“ и им давам примери от рекламни билборди, печатни издания, чалга сцената и пр. И прегръщам редовните ответни опити да се провокира надскачане на стремежа към опазване правата на жените, да се обърне внимание на правата на мъжете и децата. И използвам случая да напомня за правата и на животните извън контингента на хомо сапиенс, с проверка дали събеседниците ми ги включват в кръга на заслужаващите тяхната защита.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Перфекционист съм. Едва ли ще доживея края на страданията на живите същества. Личната ми мисия ще е изпълнила ако издъхна без да съм се отказала в стремежа към постигане на идеала.

Жените, които те вдъхновяват?
Едновременно грижовните и непримирими с несправедливостите, предразсъдъците и догмите – емпатичните бунтарки с всякаква окраска, възраст, сфери на изява, от всички кътчета на земята, от книгите и филмите…

За мен не е нужно да са обществено известни, да фигурират в учебници, улици да носят имената им. Всъщност повечето от вдъхновителките ми се явяват дръзки критици на онези, които контролират медиите и това кой да става известен чрез тях, на авторитарните власти, определящи какво и как да се учи в училищата, кой заслужава паметник, кой да получи награда за постиженията си, кой да участва в решенията от обществена важност въобще и т.н. Но така или иначе ме окриляват и „невидимите“ героини на собствената си съдба, които например успяват да осъзнаят ограниченията на свободата и потисничеството, на което са подложени в личен план, да се опълчат и измъкнат от клетките, давайки пример на децата и останалите около себе си…

Все пак е важно да се знаят и имена, да се изтъкват постижения – точно заради вдъхновението, което може да породи личният пример. Та си мислих покрай 8 март за стартиране на подобна страничка в социалната мрежа и на български: https://www.facebook.com/amightygirl/?fref=ts. Или хаштаг някакъв да огласим. После ми се прищя хаштагът да е по-обхватен и да не разграничава полово борците за права… Хайде да го доизмислим заедно!

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да подлагат на здравословно съмнение всяка една дума в него и не само, да имат смелостта да се доверяват и съпротивляват, готовността да се учат от грешките си, и щастието да живеят в мир и обич.

#ДА16 за Кати във Варна на изборите на 26 март

Billboard_Katiusha_Tuneva_4x3m

Кати Тунева е от тези смели и силни жени, които съм супер щастлива да познавам и да са в моя приятелски кръг! Кати обича децата, България и е оптимист! Тя е нашия ДЕОС човек в листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Какво най-много обичаш от България?
Сигурно няма да е изненада, че обичам най- много киселото мляко, защото единият ми дядо беше овчар. Плътното, овче кисело мляко със захар и ягоди от градината. Обичам и българското вино. Сомелиер съм и е изумително на тази малка площ/говоря за територията на България/ колко сортове грозде растат. Обичам и Родопите, Сакар, Дунав, Марица. Малко е като от учебник, но е истина. В Средна гора например, има села, в които освен, че времето си е тръгнало е и „замръзнало“.

Вярваш ли в хората и в силата на отделния човек да променя света?
Безусловно! Всеки е роден с мисия на този свят и е добре да я „употребява“ правилно.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за спокойна България. За България, в която децата ще се разхождат, без да ги мислим. За България, в която всяко дете ще знае, че не е само, през каквото и да преминава. Нагледах се на „изгубени деца“ и на инфантилни възрастни. Искам България да е рай за децата. Да има кой да ги учи как да живеят с и в природата, как да ценят и разпознават растенията, билките, доброто. Да знаят, че не е срамно да помагаш и да си човечен.Мечтая за България с уверени, открити и усмихнати деца.

Пожеланието ти към хората, които ще излязат да гласуват на 26-ти март?
Гласувайте! Рефренът „нищо не зависи от нас“ е грешен.

Кати Тунева е част от листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Три пъти Ура за Таня, Йоана и Иванина от Зелена работилница!

15910254_10210433865715556_1652304340_n

Наскоро получих поредното трогателно съобщение и го споделям с вълнение: „Ти беше първото вдъхновение на един бизнес екип, който се роди на едно от събитията на Първи стъпки в бизнеса в гр. Пловдив. Благодаря ти, че ни показа, че не бива да се страхуваме от това дали ще успеем и ни увери, че няма нищо по-хубаво от това да обичаш работата си. Твоята лекция беше първата крачка, а днес една идея се превръща в бизнес, които много хора отценяват по по-положителен начин, отколкото сме си представяли. Надяваме се един ден и ние да бъдем дори и на половина толкова вдъхновяващи, колкото си ти!“

Иванина, Йоана и Таня са три смели млади дами, които отскоро стартираха своя бизнес в Пловдив – Зелена работилница. Занимават се с производството на храни изцяло с безглутенов произход по авторски рецепти, а също са лектори в събития, свързани със здравословното хранене.

Защото са истинско вдъхновение с това, което правят, поканих ги да си поговорим. Споделям.

Как дойде идеята за Зелена работилница?
Всяка от нас на различен етап от своя живот е открила необходимостта от балансиран и здравословен начин на живот, в това число и консумирането на качествена храна. Така, че приготвянето на “чисти” храни беше част от нашето ежедневие. Като първоизточник на идеята ни е един проект, който трябваше да правим в университета. За да покажем на аудиторията, че здравословните храни могат да бъдат и вкусни, ние приготвихме един продукт за дегустация. След изключително позитивния отзвук, ние решихме, че това може не само да бъде наше хоби, но и професионално поприще, в което ще можем да съчетаем всички области, в които сме добри!

Кои се захванахте и колко време ви отне, за да стартирате?
Мечтателите, които се крият зад стартиращата фирма “Зелена работилница”, това са Таня Григорова, Йоана Желева и Иванина Черкезова. Ние сме млади маркетинг ентусиасти по професия, мастър шефове в кухнята и перфекционисти в ежедневието си! Подготовката за стартиране ни отне приблизително една година, през която активно работихме върху проекта и надграждахме първоначалната идея, за да бъде днес това, което е. Самият процес все още не е приключил в някои от аспектите си, но за 2017 ние сме си поставили много цели с изпълнението, на които ще направим една голяма крачка напред, чрез която нашите продукти ще могат да достигат до по-голям кръг потребители.

15910091_10210433865755557_972155999_n

Кои бяха основните предизвикателства?
Първоначално се сблъскахме с трудности относно самото изготвяне и усъвършенстване на продуктите. Причината е в самата консистенция на смесите – липсата на глутен прави направата в пъти по-трудна от обичайната, придаването на привлекателен външен вид също невинаги е постижимо. Други трудности, с които непрекъснато се сблъскваме са всевъзможните/ понякога абсурдни/ изисквания от институциите, регламентиращи реда в хранително-вкусовата индустрия.
Въпреки всичко ние приехме всички трудности като предизвикателство за самите нас и решихме да докажем на себе си и на всички останали, че няма невъзможното просто изисква повече време!

Знаят ли хората вече за ползите и нуждата от здравословно хранене?
Ние от “Зелена работилница” не искаме просто да продаваме дадени продукти и да реализираме печалба – ние сме социално ориентирана фирма и нашите ценности са много по-висши. Затова сме си поставили за цел каузата да образоваме колкото се може повече хора за ползите и нуждите от здравословното хранене и смеем да твърдим,че работим силно в тази насока. Живеем във време на информационно пренасищане и е все по-трудно човек да “пресее” информацията, която е актуална, незаблуждаваща и полезна за самия него, особено в хранителната индустрия. Ние целим да подпомогнем хората точно в този аспект. Дали ще решат да отворят очите си за истината е въпрос на личен избор!

Мисия ли е това или бизнес?
Един стартъп винаги е мисия за основателите му. Всеки предприемач изпитва голяма страст към това, с което се захваща, за да предприеме голямата крачка към създаване на бизнес, което далеч не е лесна работа. За нас е мисия не просто да създаваме нови продукти, а да убедим повече хора, че качеството на нашия живот е силно зависимо от това, което консумираме.

Какво бихте посъветвали хора, които сега започват свой бизнес?
Не се отказвайте, колкото и трудно да. Заслужава си, всяка безсънна нощ си заслужава, всяко ставане сутрин с нова идея се отплаща и всеки похарчен лев ти носи печалба, защото самия опит и грешките, които допускаш са един вид печалба на знания и умения. Не се протеснявайте от провала, той е нещо нормално и понякога е изключително ценен. Ако наистина създавате бизнес свързан с нещо, което обичате да правите и което е важно за вас, не спирайте да се борите. Ако не успеете от първия път, то винаги има втори шанс!

Какво си пожелавате за 2017-та?
Пожелаваме си здраве, за всичко останало ще се трудим и ще постигнем. Ние вярваме, че позитивните мисли водят до позитивни резултати. Вярваме в щастливия край и се надяваме предстоящата година да ни доведе до една крайна точка, където да отворим своето мечтано местенце за здравословни безглутенови храни, което от своя страна да бъде нашето ново начало.

Дайте по един лайк, най-малкото, за Зелена работилница!
А от мен – искрено пожелание за успех, момичета!

Пълен си с минало. То тежи. или 9 книги за соц-а

14264163_1113799608688222_6125665478256683056_n

По повод тази черна дата 9-ти септември ми се ще да преговорим няколко чудни книги по темата, които ако не си чел силно препоръчвам:

След месец организираме събитие посветено на тези книжи: 6 октомври 2016 от 18.30 в книжарницата на Сиела при Ректората. Заповядай!

 

Акцията #10wikidays на тема феминизъм

Wikimania-2015-100wikidays.pdf

Една лудост на най-уики човекът, когото познавам – Вася Атанасова #100wikidays (в рамките на 100 дена всеки ден да допринасяш с по 1 статия за Уикипедия) запали много, много уикипедианци по цял свят! Наистина колосално количество ново съдържание, безплатно достъпно за всеки знание се генерира всеки ден провокирано от #100wikidays

Та скромният ми принос бе до тук в серия 10 поста в #10wikidays посветени на съвременни българи – хора на изкуството. Това през пролетта. И сега втора поредица 02 #10wikidays с теми, посветени на феминизма и най-вече феминизма у нас (не много позната и обговаряна / защитавана тема като цяло).

Търсех и откривах жени, които имат принос за равните права на жените в обществото и нямат статия в Укипедия на български език. Оглеждах се основно и за българки. Не беше лесно, специално за българските. Много малко информация, не много достъпна. Но се получи и съм доволна.

С оглед личен архив реших да направя този пост и да линкна към статиите от тази поредица:

01/ Амелия Блумър – е една от първите жени, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света. С това се счита и за една от основоположничките на феминизма.

02/ Теодора Ноева – една от първите защитнички на женските права в България. Става главен редактор и съ-издава първото дамско списание „Женский свят“.

03/ Филис Шлафли – американска антифеминистка, добавена само за баланс в този списък

04/ Кери Чапман Кет – една от водещите жени в движението за равни права в САЩ, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света.

05/ Димитрана Иванова – учителка, журналист и сред първите борци за правата на жените у нас.

06/ Ребека Уокър – съвременна американска феминистка, автор на понятието „трета вълна феминизъм“.

07/ Юлия Малинова – изявена общественичка и активистка за правата на жените в България от началото на XX век.

08/ Красимира Даскалова – най-много информация за жените в близката ни родна история, допринесли за равни права намерих в нейните статии и изследвания, за което съм благодарна и написах статия и за нея 🙂

09/ Джули Мърфи – съвременна американска писателка (Бухтичка), защитничка на правото на жените да са пълнички.

10/ Български Женски Съюз – организация на жените, съществувала от 1901 до 1944 година и възстановила дейността си от 1993 насам.

Тук е мястото да изкажа благодарност на милите уики редактори, минаващи да дооправят след мен търпеливо и прецизно.

Толкова за втората ми серия #10wikidays

Скоро започвам третата – ще са жени от нашето съвремие, които имат силни приноси и постижения, а все още нямат свое представяне в Уикипедия. Наредили са се още няколко поредици по 10 на редичката да чакат.

Лесно е да пишеш, дописваш, редактираш съдържание в Уикипедия. Лесно, но и отговорно. Така то става достъпно за всички и правим знанието наистина за всеки. Кауза е. Опитай. После ми пиши, за да се радвам, че сме заедно в това.

p.s. картинката за илюстрация съм взела от презентация на Вася без да я питам, дано не се сърди, в името на каузата е 🙂

Тонове бутилки за рециклиране. Ако събираме разделно.

SONY DSC

Наскоро Екопак разходиха няколко блогъра, сред които имах честта да съм и аз, из планините. Но не природните планини, а планините отпадъци от опаковки. И планини стъклени бутилки за рециклиране.

Площадката за сепариране и подготовка на стъклото за рециклиране се намира близо до София и е с голям капацитет, но скоро се предвижда модернизацията й и ще се вдигне още капацитета й.

Това което видяхме – тонове стъкло. Бутилки. Всякакви. Минават по поточна линия. Отделят се стъклата, които са годни за рециклиране от боклуци и други неща, които има покрай тях. Голяма част от процеса по сепарация е ръчен. Хора работят при доста непосилни условия на труд, за да махат боклуците, които ние сме сложили в контейнерите за бутилки. Шумно е, прашно, има опасност от порязване, ако не си обезопасен. Хората работеха съвестно и отмятаха планини бутилки. Буквално.

Поточната линия минава след тази ръчна сепарация през механична и през магнити, които да махнат от крайния продукт металните капачки и други метални елементи от бутилките.

Накрая смес дребни стъкла потегля към заводи за рециклиране и превръщане отново в годни за употреба стъклени опаковки – бутилки и буркани. За жалост дори малко камъче, попаднало случайно, вече е проблем и може да попречи на процеса. Затова и е важно какво и как се изхвърля. Защото дори не малкия път на сепариране понякога пропуска малки камъчета, за беда.

По време на престоя ни на площадката с нас бе Мариян Райков, който се занимава с тази дейност от самото й създаване в България – в Екопак. Вече 11 години развива опит в областта на събирането, предварителната обработка на отпадъци и рециклирането им. Ръководил е и активно е участвал в разработването и внедряването на редица иновативни за страната технологични проекти. Зададох му няколко въпроса:

Как мислите – кое спира хората да събират разделно? Липсата на знания или липсата на желание?

Разделното събиране е въпрос на възпитание и лично разбиране. Нежеланието за поемане на лична отговорност и осъзнаване на последствията от консуматорското ни поведение е най-важното, което пречи на разделното събиране. Липсата на знания е само удобно оправдание. Днес има достатъчно информация и са създадени условия всеки да може да събира разделно, стига да поиска.

Кое е основното, което носи за Вас самия удовлетворение от работата?

Добре свършената работа и резултатите от нея, а именно да събираме все повече отпадъци, които да се използват като суровини за превръщането им в нови продукти.

Кои отпадъци от опаковки е най-ценно да се събират разделно и с най-голяма ефективност в рециклирането?

Всеки отпадък е важно да се събира по правилния начин, всички замърсяват еднакво околната среда. Някои от отпадъците от опаковки се рециклират 100 %, други имат нужда от допълнителни добавки, за да се превърнат отново в продукти за употреба. Например стъклените бутилки могат да се рециклират бекрайно много и всеки път да се произвеждат нови бутилки. Хартията може да се рециклира до 7 пъти след което тя губи своите качества и се разпада. Рециклирането на пластмасите например при съвременните технологии позволява повторната употреба на 70% от теглото им. По- специфично е рициклирането на многопластовите картонени опаковки за течности– кутиите за сок и мляко, и други видове които използваме ежедневно. Техният състав е от картон, пластмаса и /или алуминии, чието технологично разделяне е сложно.

Кои стъкла трябва да се слагат в контейнерите за стъкло и кои са най-лошите неща, които сте намирали в тях?

В контейнерите за стъклени отпадъци трябва да се изхвърлят шишета и буркани. Всички други стъкла са с различен химичен състав от този на опаковъчното стъкло и не бива да се смесват. Замърсителите, които силно влияят на качеството на стъклото са порцелан, кристално стъкло, стъкло от осветителни тела и електрически крушки, термично закалените стъкла и др.


Още по темата: в блога на Екопак, Тонове опаковки за рециклиране

До Николина Ангелкова: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

ДО: Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА
МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
УЛ. СЪБОРНА №1, СОФИЯ 1000

Относно: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно данни от национално представително проучване на общественото мнение на Галъп Интернешанъл1 88.8 на сто от българските граждани считат, че е задължително да има места за природосъобразен туризъм, в които да не се строи. Министерство на туризма инициира през месец февруари първата стъпка – въвеждането на плажовете за природосъобразен туризъм.
За да бъде изпълнени целите на направените промени в ЗУЧК, а именно запазване на останалите незастроени местности и за да се обособят местности по Черноморието, в които да се развива природосъобразен туризъм, трябва да бъдат предпазени от застрояване зоните зад плажовете за природосъобразен туризъм. Според 85%2 от гражданите е необходимо да се въведат специални мерки, които да гарантират защитата на незастроените местности.
За целта предлагаме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се създаде зона със специфичен режим на териториално устройствена защита зад плажовете за природосъобразен туризъм. Това ще ги предпази от дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната. Местата, обособени за туризъм ще се определят със съгласуване с компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Предложението за въвеждане на забрана за строителство на 1 км. зад плажната ивица се подкрепя от 82 на сто от българските граждани, против са 5.3 %3.
Предлагаме в ЗИД на ЗУЧК, предложен за обществено обсъждане да бъдат включени следните допълнения:

Чл. 9 ал. 3 (нова) зона „В“ със специфичен режим на превантивна устройствена защита

чл. 12б. (Нов) (1) Зона „В“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерени по хоризонтала .
(2) В зона „В“ се забраняват:
1. дейностите по чл. 10, ал.2
2. всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.

(3) В зона „В“ се разрешават:
1. разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от 100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;
2. устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в Закона за туризма и издаваните възоснова на него наредби.

(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.

(5) В зона “В” не се прилгат режимите и териториално-устройствените защити предвидени за зони “А” и “Б” по този закон.
….
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона “В” в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

Този текст днес изпращат надявам се хиляди хора към г-жа Министърката.
Моля, копирайте и изпратете и вие днес на: d.petrova@tourism.government.bg

.
МОТИВИ
към Законопроект за допълнение на
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

С промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 15.03.2016 г. Народното събрание предприе първи стъпки за запазване на последните незастроени местности по Черноморието. При приемането на промените бе изтъкната нуждата от «опазване на последните няколко незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие». Основни цели в мотивите на вносителите бяха съхраняването на останалите няколко «уникални, кътчета природа за идните поколения» и запазването на «биоразнообразието в тези райони, повечето от които попадат в Натура 2000».
С обявяването на плажове за природосъобразен туризъм, обаче бе въведена единствено защита на плажната ивица. Териториите зад трите плажа са съществен елемент от концепцията за природосъобразен туризъм. В този смисъл за тях е необходимо да се предвиди устройствена защита, която да гарантира опазването на природните дадености в непосредствена близост до плажовете. Обратното, както вече сме наблюдавали нееднократно, би довело до масирано урбанизиране и застрояване, на които вече сме свидетели в по-голямата част от Черноморието. Без тази втора стъпка, е налице съществен и обоснован риск териториите да бъдат трайно увредени и съответно плажовете не биха могли да изпълняват функцията им, зададена им от ЗУЧК като природосъобразни.
Приемането на предлагания нов член в ЗУЧК цели именно да предпази териториите зад плажовете за природосъобразен туризъм от застрояване, което би довело и до тяхното фактическо унищожаване. Презастрояването на Черноморското ни крайбрежие е едно от негативните обществени явления, с които обществото ни се сблъсква през последните години и срещу което още не успява да намери ефективно противодействие. На практика презастрояването по крайбрежието ни се е превърнало в един от основните проблеми и извор на социално напрежение в българското общество.
Това мнение се споделя от по-голямата част от българското общество. Национално- представително проучване на агенция „Алфа рисърч“ от 28.03.2016 г. сочи, че 76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, 65% от отговорилите се обявяват срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там. Както посочват и самите социолози, „изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам“.
Сходно е мнението и на повечето държавни институции имащи отношение към проблема. В своето становище до Конституционния съд (по повод наложените глоби за къмпингуване), Президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев, приветства “тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм”. Същевременно Държавният глава отбелязва, че “очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове.
Сходно становище изразява и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Л. Павлова, което приветства идеята плажовете „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, естествени и до тях да има всеки достъп, а не затрупани от заведения и цялата инфраструктура, която се гради. Подобно мнение изрази и Министерство на туризма (МТ), в лицето на министър Н. Ангелкова, което определи като „стратегическа цел утвърждаването на България като водеща целогодишна дестинация чрез промотиране на уникалната природа на страната и екологическите й ресурси… Тези фактори обуславят възможности за диверсификация на туристическия продукт чрез предлагане на разнообразни туристически услуги с екологична насоченост“. Според министерството „опазването на околната среда (по Черноморието)… ще защити интересите на местното население, ангажирано в туристическия отрасъл и ще обезпечи развитието му като основен поминък в общината“.
За промени в устройствените закони с цел преустановяване на урбанизацията на туристически ресурс по Черноморието, като плажовете, защитените територии се обявиха и туристическите браншови организации в страната, в подписания от тях Меморандум за устойчиво развитие на туризма от 17.07.2014 г. Според браншовите организации „стихийното и непланомерно застрояване на Черноморието…, включително застрояване в границите на територии със статут на защита“ са „трайно
засилващи се негативни тенденции в развитието на туризма и политиките, касаещи природното и културно наследство“. Настоящото предложение за изменение и допълнение на ЗУЧК е подкрепено с позиция на Българската туристическа камара от 30.03.2016 г.
Не на последно място, сходни на горепосочените становища изразяват и мнозина народни представители от всички парламентарни групи, както става видно от стенограмите по приемане на предишните предложени промени и в публични изяви.
Всичко споменато до тук сочи, че има институционален и широк обществен консенсус за запазване на тези последни останали незастроени местности. Това не би се осъществило, ако единствено плажната ивица има защитен статут, без да се предпазят от застрояване териториите зад нея. Именно това налага създаването на специален ограничителен статут за териториите зад природосъобразните плажове – своеобразен буфер, който да гарантира реалното им запазване и да позволи те да съхранят природните си дадености, т.е. да изпълнят предвиденото им по закон предназначение. Очевидно, че ако на няколко десетки метра от тях има постройки, те ще останат единствено плажове без чадъри, но не и зони за природосъобразен туризъм. Забраната за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност на плажовете Иракли, Карадере и Корал е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна, доколкото всяко едно застрояване в буферната зона зад тях ще увреди и биологичното разнообразие на екосистемите на тези плажове.
Следва да се вземе под внимание и факта, че част от българските граждани имат потребност не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Отговорност и роля на е държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Именно такъв призив отправиха както Президентът, така и Министър- председателят неотдавна.
Поставянето на определени територии, включително и такива под частна собственост, под особен статут не представлява прецедент в нашето законодателство. Такива са имотите попадащи в обсега на Закона за защитените територии – национални паркове, резервати и други; имотите попадащи в градски паркове и градини; имоти със специален режим във вододайни зони и други. Имайки в предвид относително малкия брой собственици, които предлаганите промени засягат и големия обществен интерес, който посочихме по-горе, считаме че така предлаганите промени са съобразени и ще имат минимален ефект върху частни имоти.
Следва да се отбележи, че са налице програми и грантови схеми, включително и с финансиране по Европейски програми, които биха позволили постепенното изкупуване на подобни терени от собствениците им. Тези финансови инструменти са насочени именно към запазване на биоразнообразието в европейските страни и запазване на територии с подобни характеристики.
Предлаганите промени няма да отговорят на всички очаквания в обществото за бързи и решителни мерки по справяне на проблема с презастрояването, безконтролната урбанизация и разрушаването на природни дадености по Черноморието ни. Те обаче са една първа стъпка, която да покаже, че народните представители имат политическата воля да се справят с ‘устойчиво сериозни и ключови проблеми’ за българското общество, като този.

Към бъдещите студенти: 10 причини да изберете да учите в България

IMG_5395

Много често при обиколките ми и срещите ми с млади хора, ученици из цялата страна ме питат – „Къде да продължа да уча?„, „Струва ли си?„, „Този или онзи университет е по-добър?“. За мен универсалният отговор е лесен „Зависи какво ви се учи, колко ви се учи, в каква посока искате да продължите след това, но при всички случаи – не си спестявайте висшето образование!“. Ето в подробности моята теза защо препоръчвам на всеки млад човек да опита да продължи да учи и след завършване на училище.

Важно е да знаем, че поговорката „Учи мама, за да не работиш.“ вече не е в сила. Напротив. Колкото по-хубава и високопатена работа искате, вероятно толкова повече ще е нужно да я защитите с дипломи, удостоверения, сертификати.

Учене за знания. Разбира се – ученето е най-вече за знания. И няма как да е иначе. Но, нека сме наясно – ученето в университета не прилича никак на това в училище. Все повече и родните университети въвеждат нови форми на преподаване, възможности студентите сами да избират кои лекции да записват, в зависимост от интересите си. Знанията си зависят най-вече от вас!

Учене за приятелства. Приятелства – и с колеги състуденти, и с преподаватели, с най-различни интересни хора – това е вероятно едно от най-ценните в дългосрочен план предимства на времето в университета и предприемчивите и отворени към бъдещето млади хора следва да виждат този потенциал и да го разгръщат максимално.

Учене за купона. Нека не се лъжем – купонът, забавата, времето с приятели, срещите – това е мнооого важна част от студентския живот и никак, ама никак не искате да минете без нея. И тук идва важно предимство на ученето в България – е, по-забавно и динамично от тук няма как да ви е никъде другаде.

Учене за личностно израстване. Времето в университета, с всички предизвикателства и възможности, които дава, е един важен период от живота на всеки млад човек, носещ заряд за личностно израстване. От една страна заради креативната и стимулираща среда – състуденти, преподаватели. От друга – достатъчно време за четене – не само по специалността, но като цяло. От трета – съпътстващия ученето студентски живот. Приемете го като важна задача, поставете си лични цели и ги гонете с последователност и страст.

Учене за нови и нови възможности. Срещите с хора, с нови знания, събитията, книгите – всичко това дава много нови и нови възможности пред всеки млад човек. От това да започне стаж, за да напредне и добие реална представа за истинския бизнес, дейности, които му предстоят, до запознанствата, самоусъвършенстването, новите идеи и пътища, по които може да се поеме още по време на следването.

Учене и предприемачество. Някои от най-интересните ми студенти са тези, които вече са стартирали свой бизнес и въпреки това не спират да учат, жадни за знания и самоусъвършенстване. Вече повече от 10 години у нас се създава и развива предприемаческа общност и култура, отварят се все повече и повече възможности и в тази посока. Оргаизираните startup събития са из цялата страна и привличат основно ученици в горните класове и студенти. На тези събития хора с бизнеси и опит са ментори и лектори и ученето става неусетно, леко, с много вдъхновение и генериране на добри идеи. Ако вече имате идеи в главата си в тази посока – задължително се поогледайте и се включвайте!

Събития, конференции, обучения, семинари. Никога в България не е имало толкова голямо предлагане и силна конкуренция в областта на специалните събития и възможности за допълнителна квалификация, вдъхновение, среща с изумителни лидери, лектори, визионери от световната сцена както в последните години. Най-важното предимство на по-голяма част от всички тези събития е тяхната достъпност.

За разлика от в Европа, където достъп до подобни е срещу доста солидни суми, тук често събитията са безплатни, а ако са платени има намаления за студенти и приемливи цени. Говоря за събития като WebIt, Innovation Day, DigiTalk, IAB Forum например, в областта на технологиите и иновациите, за Startup уикендите, за Smart talsk и многото други подобни формати, които се провеждат и в София и в други университетски градове. Няма как да пропусна TEDxNBU, който тече всяка пролет и кани не само студенти от НБУ. Все повечето места за co-working space, които привличат млади хора предприемачи, студенти, стартиращи бизнеси като Бетакаус, Сохо в София, Startup Factory в Русе, ZaraLab в Стара Загора, Отсреща в Пловдив и много други.

Позволявам си един съвет – предпочитайте тези места пред дискотеки и барове. Едното не замества другото, но вдъхновението, знанието, networking-а са много важни за всеки млад човек, а всяко от тези места и събития е невероятен шанс – не го изпускайте!

В следващия пост – продължение по темата:

Още бонуси от университетите в България.
За финал.

Този текст написах по покана на новото списание Студентите. Публикувам тук с леки съкращения. Пълния текст търсете там.

Елена Божинова: Относно глупостта на злото

p_45715

Благодаря на Елена за този текст!
Споделям с много вълнение, тъга и все пак надежда, че можем заедно да спрем завладяването ни от Нищото …

„От много дълго време насам българският политически живот (за съжаление) ми напомня за заглавието на една психоаналитична статия – „Относно глупостта на злото“ (Concerning the Stupidity of Evil, D. Meltzer, Sincerity, Karnac Books, 1994).

След писмото на В. Симеонов към българите в чужбина, реших, че е крайно време да помисля защо българският политически живот и глупостта често изглеждат много тясно свързани. Преди да решите, че глупостта не е достатъчно сериозен проблем, ви моля да помислите отново. Ако сте от моето поколение сигурно си спомняте един филм – „Приказка без край“, в него имаше едно „нищо“, което поглъщаше в черната си маса целият свят и бяха нужни целият героизъм на характерите от филма и цялата креативност на създателите му, за да може да му се противопоставят. Съществуването на света беше застрашено поради ширещата се глупост и безхаберие, защото, казва Мелцер:

„Доколкото индивидите са пожертвали способността си за страстен отговор на красотата на света, те падат жертва на завистта към другите, които изглежда притежават „ежедневна красота в живота си“, вътрешна красота. Но тук отново глупостта погрешно възприема външната форма за вътрешна красота и търси „тайни на успеха“, вместо „душата на мистерията“. – Доналд Мелцер, „Относно глупостта на злото“, Sincerity, Karnac Books, 1994

И така, за пореден път бяхме изправени пред бруталността на глупостта като клиничен феномен, като психична защита срещу способността за мислене, промяна, развитие, срещу глупостта, която в неизбежен екип със завистта, реагира първосигнално срещу всеки опит и всеки успех на надеждата, активността, включеността на хората, които влагат страст в живота си, които са малко по-различни, изглеждат по-успешни, имат самочувствието да се заявяват и да отстояват себе си и бъдещето си. Когато глупостта ги забележи, когато се почувства застрашена (защото идват избори, защото е била учудена от резултатите от предишните избори, защото не може да повярва и, още по-малко, може да понесе, че съществува и друг свят на красота, на възможности, на потентност, на успехи, на любов и принадлежност, която не е обвързана с преки ползи, с тънки сметки, а говори за идентичност, лоялност и надежда), тогава глупостта показва истинското си лице, изкривено от лъжи, манипулации и завист, не можещо да понесе „душата на мистерията“, а ровещо за познатите му перверзии – пари, жажда за внимание и саботаж.

Когато бях малка „Приказка без край“ беше един от любимите ми филми, той ми даваше надежда, че смисълът, страстта, надеждата могат да победят глупостта и Нищото. Сега ми коства огромно усилие да си припомням това, но пък дъщеря ми ми помага да си припомня „красотата на света“ и „душата на мистерията“.

И нещо лично, г-н Василев, ние не използваме децата си за политически цели, ние сме политични в името на децата си.

200_s

Припомнете си „Приказка без край“:
„– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.“

Браво на ‪Кирил и #‎Here2Help‬

 

535325_149955388729285_7895941461734834751_n

След като миналата година студентски проект премина във великолепна национална кампания – Куче от станиол – събирахме станиол, връщахме и дарявахме средства за обучение на кучета водачи за незрящи – Фондация Очи на четири лапи, тази година друг проект на мои студенти набира сила и каня всички за подкрепа на Кирил и #Here2Help

„Първата ни кауза, която искаме да се реализира е да подпомогнем изграждането на „Зеленчукова биоградина“ в дома за деца лишени от родителска грижа „Мария-Луиза“ гр. Пловдив. Там децата ще имат възможността да се научат на един по-природосъобразен начин на живот като се запознаят с различните култури и тяхното отглеждане. Смятаме набирането на средства за реализирането на кампанията да става чрез събирането на пластмасови капачки и рециклирането им. За реализирането на този проект са ни необходими 2 тона пластмасови капачки.

За нас всяка капачка е от значение.

12919726_1295889623760466_5813345770506266943_n

Проектът #Here2Help във фб е тук – освен лайкове са нужни и реални действия – събирайте капачки хора и носете към Пловдив!

Вярвам в тази кауза!