книгите са за всички. книгите са крайно нужни на всеки.

на децата, за да открият света и хората, разнообразието и красотата

за младежите и студентите, за да намерят по-лесно себе си

за зрелите хора, за да се сдобиват с нови и нови доказателства и истини и сили

за възрастните хора, за да пътешестват надалеч, надалеч, без да напускат дома си

книгите са за тези, които искат да постигнат нещо в живота си

и за тези, които смятат, че животът е несправедлив към тях

книгите са за хората с динамично ежедневие, за да имат момент, в който спрат и се вглъбят

и за хората с монотонно ежедневие, за да имат приключения и нови приятели

книгите са за хората с по-скромни възможности, защото по-обучените и подготвени имат по-големи шансове в днешния ден

и за по-заможните, защото знанията са истинското богатство, което не може да се загуби лесно

книгите са за теб и мен. а след като ги прочетем, можем да си поговорим за тях.

е, какво четеш в момента?

писах още: отворено писмо относно детското четене, как децата ни да четат повече, колко четат децата ни

снимката е от Детски отдел на библиотеката в Габрово, по време на гостуването на Забавното лятно четене през септември 2011

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

–

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

библиотеките ни са в окаяно състояние. забравени. с мизерен бюджет, едва стигащ за заплатите на библиотекарите. с мизерни или съвсем без средства за нови книги. често без бюджет дори за чистачка.

библиотеките ни все пак разполагат с книги, разполагат и с два други много важни ресурса
– място, на което могат да се случват безброй много неща – от четения, концерти, до открити уроци, изложби, детски празници;
– хора, които познават книгите, обичат ги, могат да се грижат за тях и да помагат на другите, в частност децата, също да заобичат книгите; хора добронамерени, работливи, отворени за нови неща и съвместни проекти, хора, чийто труд и съществуване е забравено, непризнати, но въпреки това не отчаяли се.

към инициативата Забавното лятно четене на Az-deteto.bg и Детски отдел на Градската библиотека в София поканихме всеки да дари книга на библиотеките. една книга, на цената на едно кино, например, която в библиотеката живее не един прочит, а много. и с това в библиотеката е по-ценна. за жалост поне в София Детски отдел е получил едва около 20-25 книги дарение това лято. хей, толкова ли са стиснати хората, живеещи в София? дали не им пука? дали пък не знаят къде е библиотеката? мисля си аз. и се надявам нещо да се промени.

хората от библиотеките не мислят, че децата днес не четат. но са разочаровани, че учителите често пропускат да заведат дори и само един път в годината учениците в библиотеката. и искат да имат най-новите заглавия, не само в една бройка, за да привличат с това още и още читатели. покрай проекта Глобални библиотеки всички библиотеки са модернизирани с по няколко компютъра, свързани с Интернет, което допълнително привлича децата. сега остава да се модернизира и начина на класифициране и подредане на книгите, на достъп до електронна информация отвъд игрите. но и това ще стане. има желание.

макар и позабравени, библиотеките не са потънали в прах.

писах още: за книгите и библиотеките и призраци в библиотеката

не, не, не, няма такава книга. не, не, не чети нещата, написани отзад, особено това „… той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида“ (WTF?!)! от всичко написано отзад избери само „голяма доза киберпънк“ и се приготви за едно невероятно приключение, по-чудно от онова на Алиса дори

след „Дивата овца„, „Танцувай, танцувай“ „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ идва още по-екзотична, по-философска, по-слоеста. изненадващо няма котки, няма и овце. но има еднорози и ИНК-и. главният герой отново е мъж, разведен, по средата на 30-те. детайлите са много, а действието – бързо, дори и в моментите на забавен каданс

да, щях да пропусна, има библиотекарки, и в двете истории. има и разчитане на мечти. има много гурме детайли, а също и музика, много музика, дори и река с изключен звук

„- как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени?
– може и да са несъвършени, но оставят следи. и ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
– накъде отвеждат те?
– към самите нас. духът е точно това. без дух нищо не води наникъде.“

не подхващай книгата ако не харесваш Мураками или абстрактните лутания на постмодерното. ако пък си им фен – книгата е очароваща

говорихме си с Денис вчера, защото имахме път наблизо и аз имах да купувам (пак, за четвърти път тази година) книги, кога намирам време да чета. истина, както и при теб вероятно, както и при много хора – на нощното ми шкафче стоят няколко започнати книги. други поне 10-тина са в позиция на изчакване – закупени, но още неотгърнати. ще им дойде ред. вероятно.

не, не съм книжен експерт, не мога да се изказвам научно за прочетеното, нито да правя анализи. обичам да чета. но не чета толкова, колкото бих искала. все пак чета прилично. по-добра съм в купуването на книги. особено обичам за подарък ей така да купувам книги. но това е друга тема. харесвам и приятелите ми, които четат книги и ми препоръчват какво да чета.

кога чета ли? всеки ден. или ок, почти всеки. може би 6 от 7.

кога чета? най-вече вечер, след като изгася компютъра, преди да заспя, понякога 30-тина минути, понякога два часа, пада се между 12 и 2 нощем. по-рядко чета сутрин. рано сутрин. около половин час. понякога чета в колата – по задръстванията в София. понякога ако имам 5 минути преди среща също чета.

какво чета? най-вече съвременни автори, родни и световни. за най-впечатляващото обикновено успявам и да блогна. например за Сияние на жена, Атлас изправи рамене, Дървото на нощта, Танцувай, танцувай … имам си дори категория книги тук

а ти?