Ура за Лили от 3KEY Rooms! И за жените предприемачи и това да създаваш от нулата

Лили е винаги засмяна. Иначе вероятно делово бихме я нарекли с истинското й име – Лилия Моллова – маркетинг мениджър в 3KEY Rooms. Но тя е предприемач по натура, мечтател по душа и широк човек, съзидателна и действена. Майка, но и работяга голяма Създава със своя съпруг и още едно приятелско семейство една от първите ескейп стаи в София, като скача от корпоративния живот в джунглата на предприемачеството. Смел скок. И успешен. Та така – поговорихме си с Лили тук 🙂

Как се случи така, че от корпоративния сектор мина в startup и то именно в развлекателния сектор?
Когато веднага след държавния си изпит по „Маркетинг“ бях одобрена за стажант в „Хенкел България“, осъзнах каква невероятна възможност имам пред себе си. За хора с икономическо и маркетингово образование е изключително полезно да наблюдават отвътре корпоративна компания и да се учат от нея. Да проверят дали и в каква степен могат да бъдат част от нещо толкова голямо и стабилно. В Хенкел случих на страхотни колеги и шефове, самият козметичен бизнес ми беше наистина интересен, бързооборотните стоки са доста вълнуващ пазар. Беше много динамичен период от живота ми, израснах и ми повериха водещи брандове. След това имах щастието да стана майка. Към края на майчинството ми ние със съпруга ми и наша приятелска двойка пътувахме до Белград, там опитахме непознатото за България забавление real-life escape room. Толкова много ни хареса като изживяване и като бизнес модел, че още същата вечер решихме, че заедно ще създадем Стая на загадките в България. Първоначалният замисъл не беше да напусна работата си заради този предприемачески проект, но скоро стана ясно, че и 3KEY Rooms (ТРИКИ Стаите), е като едно дете, което има нужда от посвещаване, за да се стабилизира и порасне. Така че се реших и след майчинството си напуснах Хенкел, за да дадем по-голям шанс на start-up-a ни. Още повече, че да имаш собствен бизнес ти дава известна свобода да планираш времето си, а това е важно, когато имаш малко дете. Както казват, сама решавам кои 8+ часа от денонощието ще работя.

Имаше ли подкрепа от семейството си, от приятелите за това начинание?
Започнахме като семеен бизнес между приятелски двойки, така че заедно поехме риска. В личен план това беше начин да отделям повече време за детето и когато се налага – да работя от вкъщи без да обърквам работния ритъм в голям корпоративен офис. Мъжът ми видя в бизнеса ни шанс да натрупаме предприемачески опит и да сме по-добри родители. Имаше моменти в началото, когато роднините и приятелите ни гледаха на бизнес идеята ни като на нещо доста фантазьорско. Несъществуваща в България бизнес концепция, която звучи неясно, това въобще има ли някакво бъдеще, питаха се някои? И ние обяснявахме дълго и напоително, че това е тематично декорирана стая, в която влизаш с приятели в екип от 2 до 6 души, заедно попадате в необичайна среда и трябва да намирате улики и загадки, да откривате решения заедно, за да намерите изход от предизвикателната ситуация. Но общо взето докато не направихме първата си Стая на триковете – „Детектива и Машината на времето“, и не поканихме близките си да я изиграят, според мен те не вярваха колко вълнуващо, забавно и градивно е това изживяване. Ние в 3KEY имахме голям късмет. Не успяхме да бъдем първата Стая в София, но все пак бяхме третата, а това значи, че много хора усетиха ескейп изживяване първо при нас. Първата escape игра винаги е страшно вълнуваща, стига да ти се случва в наистина добра Стая на загадките. Хората излизаха така заредени и ентусиазирани, имаше емоционални гости, които ни прегръщаха и настояваха скоро да имаме нови и нови Стаи… (Една пъзел стая може да се изиграе само един път.) Когато нещата започнаха да потръгват и хората заговориха за ТРИКИ с любов, вече бях абсолютно сигурна – от каквото и да се бях отказала, за да се хвърля в това начинание, струвало си е!

Какво се изисква от една дама, за да е успешна и като бизнес начинание и като майка? Какво помага и с какво пречи едното на другото?
Труден въпрос. Винаги имаш колебания справяш ли се достатъчно добре. Времето е такова, че една жена може и трябва да е всичко – професионалист, майка, страстна съпруга, домакиня. Не знам кой успява да е всичкото това през цялото време. Да бъда майка ме научи на повече търпение. Да обяснявам нещата колкото пъти се налага и с думи, които са адекватни на събеседника и ситуация. Да обясниш на детето си защо да не бърка в контакта; на гостите на Стаята на загадките защо ако не се справят навреме в играта си не значи, че са неуспешни; на колегите си защо еди-коя-си идея ще сработи… Ситуациите са различни, публиката също, но във всеки случай се изисква спокойствие, правилен подбор на думи и мотивиращи фактори. Всъщност детето ми ме учи на много повече неща от каквото и да било друго в живота ми. Включително на това да разбираш едва загатнатите потребности на другия или пък да приоритизираш нещата си така, че в края на деня да можеш да преглътнеш всичко, което не си съумял да свършиш, защото свършеното наистина си е струвало. Да имаш собствен бизнес е голямо предизвикателство за личния ти живот. От една страна сам си си шеф и не се обясняваш на никого, когато трябва да свършиш нещо лично в работно време. От друга страна – всяко време за теб е „работно време“. За да си в бизнеса със забавленията, трябва да си най-отзвивчив, когато хората почиват, дори това да значи да ти звънят в 23 часа и през целия уикенд или да излизаш за работа точно когато мъжът ти се прибира от работа и ви се иска просто да вечеряте спокойно. Наскоро имах една много тягостна ситуация. Беше от онези дни, в които телефонът не спира да звъни, а уж си решил, че е почивен ден и ще си у дома. Малкият искаше да играем на „Не се сърди човече“, но всеки път когато понечвах да хвърля зара, служебният ми се обаждаше и аз обяснявах отново и отново на сина си „пази тишина, мама за малко ще говори и веднага се връщам, обещавам“. След поредното прекъсване и „обещание“, на детето му се напълниха очите със сълзи: „мамо, ама ти обеща, че ще си играем и сега не искаш…“. Къса ми се сърцето само като се сетя. Така че – не знам каква е тайната да бъдеш успешен и в работата си, и в семейството си и какво точно значи „успех“, но пък много искам да се науча на това.

Ако трябва да окуражиш млади момичета с бизнес идеи в главата си какво би им казала?
Не знам колко градивно е самонавиването в стил „ако наистина имаш мечти, преследвай ги и не се отказвай“. Според мен има две основни неща за които да се замислиш, преди да се отдадеш на някоя бизнес идея. Първото е – концепцията ти струва ли си? Най-добрият вариант е да си първи в нещо, както ни учат маркетинг гурутата. Ако не можеш да си първи, помисли добре – пазарът изпитва ли истински, сериозен „глад“ за това, което ти можеш да му предложиш? И ако наистина „е гладен“, всички ли знаят за това? Защото ако отговорът е „да“, значи вече си закъснял. Докато извадиш тенджерата и си нарежеш продуктите, другите вече ще сервират ястията топли-топли. Второто нещо е – имаш ли добър екип? Ти не можеш всичко. Никой не може. Дори и да можеше, все някога ще загубиш трезва представа за ситуацията, пазарен нюх или вяра в себе си. Жизнено важно е с кой си в играта. Партнирай си с хора, с които си имате доверие и взаимно се допълвате. Ако теб не те бива например в дизайна или във финансите, намери доверени хора, които да се грижат за това и приемай авторитета им. Не знам някой успех да се дължи на солов играч. Примерно 3KEY Rooms е проект на четирима души, а сега имаме и доста колеги, без които нямаше да сме успешни и различни. Колективът на ТРИКИ-тата се обогати със страхотни образи. Много пъти съм си казвала: „Боже, ако за това трябваше аз да се сетя или сама да го направя, никога нямаше да се случи“. Има доза стрес, докато се научиш да се доверяваш на чуждата преценка. Но когато усетиш, че нещата се случват и взаимно си вярвате и успявате без сериозни грешки (защото винаги има някакви грешки), се получава нещо много красиво. Истинско партньорство.

Основните предизвикателства в ежедневието, сега след повече от 2 години в частния бизнес?
За мен предизвикателство е да си структурирам времето. Тъй като често работя от вкъщи, „да прозвъня клиентите“ често се слива с „да простра пералнята“ и това е леко влудяващо. От друга страна ако съм в офиса, много трудно успявам да се измъкна оттам. Винаги има още нещо, което ти се иска да отметнеш. От това да преправиш някой пъзел, през това да пратиш файлове на партньор, до това да събереш прахта. Понякога майка ми ми звъни докато съм в офиса и пита „къде си“. А аз без да се замислям казвам „в нас“, защото явно на работа ми е като у дома и у дома – като на работа. Сигурно я побърквам. Така че моето лично предизвикателство е да отделя личния живот от бизнеса. На този етап и специално за мен това май-май е невъзможно.

Какво ново да чакаме от ТРИКИ?
Наскоро поехме съществуваща стая „Тайният бар на Ал Капоне“ и в момента я подготвяме, за да я пуснем като наша – ТРИКИ Стая. До момента ние отговаряхме за създадените от нас игри „Детектива и Машината на времето“ и „МаТРИК Стаята“. Барът, както наричаме новото попълнение, е красива Стая, която създателите ѝ от Questopia са направили вдъхновени в голяма степен от нашия „Детектив“. Когато те ни казаха, че искат да си починат от ескейп бизнеса и предпочитат да поверят Стаята си на друг, ние решихме, че това е проект, който можем да припознаем и доразвием, защото наистина е в наш стил. Всъщност отдавна работим и по друго наше си начинание, но „Барът на Ал Капоне“ не беше възможност, която да изпуснем. Така че когато приключим с разкрасителните дейности и добавим идеите си към игровия механизъм, се надявам да зарадваме всички ескейп фенове с мафиотска ТРИКИ Стая, а ние да продължим да работим по другите си идеи.

Какво си пожелаваш?
Първо, пожелавам си да запазим вдъхновяващото настроение, което цари в ТРИКИ колектива. Имаме страхотни водещи на групите и приятели на Стаята, като се съберем всичките настава голям купон и после с кеф отиваш на работа, дори да си дивял до малките часове. Второ си пожелавам да направим Бара истински вълнуващо и обичано място, в което наистина да се усеща нашия стил и дух. И трето – да реализираме и другите си проекти по начин, който истински да докосне и забавлява гостите ни. Да, най-важното пожелание си оставям за накрая – всички да успяваме да балансираме добре с личния си живот, защото в крайна сметка най-важното нещо в живота е това, което чувстваш и ти се случва вечер, след като затвориш от вътре вратата на дома си.

20881p.s. Голям фен съм и на двете стаи – ако не сте ходили – непременно! Започнете с Детектива и Машината на времето и после Матрикс! Браво Лили! Успех и с новите проекти – очаквам с нетърпение!

#ДА16 за Емо Георгиев на изборите на 26 март

Billboard_Emil_4x3m_02

Емо А. Георгиев освен адвокат, отскоро преподавател, граждански активист, баща, човек действащ за промяната в България вече години наред, сред основателите и силните двигатели на ДЕОС е и мой приятел и няма как да не го подкрепя и дори да ви поговоря малко за Емо, за това, че всеки може да го подкрепи, като гласува с номер 16 на 26 март, а за живеещите в 24-ти МИР в София – Емо е с преференция 2. Ето малък разговор по темата избори:

Какво казваш на хората на улицата – всеки ден си сред тях, за да агитираш да гласуват за теб в 24-ти МИР с 16 / 2?

Представям на първо място себе си като кандидат. Емил Георгиев, на 43, адвокат, баща на едно дете, собственик на куче, скиор, но най-вече гражданин с активна позиция. Разказвам за конкретните мерки, които в коалиция „Да, България!“ ще предложим за постигане на целите си. В края на всеки разговор хората се съгласяват, че макар да не се яде и пие, правосъдието решава съдби – моята тяхната, на всички нас. И че ни трябва добро правосъдие, ако искаме престъпниците да бъдат в затвора, където всъщност им е мястото.

Мястото на предприемачеството в икономиката и развитието на страната, според теб?

Предприемачеството и добре работещият бизнес са най-добрата социална политика. Защото създават работни места, добавена стойност и са гарант за икономическото ни благополучие. Но за да работи добре, бизнесът се нуждае от прости и ясни за следване и изпълнение правила. Реформираното правосъдие отново е в основата на всичко, защото то създава доверие както у предприемачите, така и у служителите, че трудът им няма да бъде откраднат или другояче да отиде нахалост. Личната ми кауза в тази връзка е повече иновативност, която да създаде конкурентни предимства за нашите предприемачи. Като народен представител ще работя за по-лесен и преди всичко електронен достъп до бази данни с изобретения и полезни модели, по-прозрачни процедури при заявка и регистрация, многоезичност на администрацията в тази област, както и на бързи механизми за защитата на нашия интелектуален капитал. Така ще бъдем в състояние по-лесно и удобно да популяризираме българските изобретения, полезни модели, промишлени дизайни и търговски марки извън страната, за да създадем по-добри предпоставки за привличане на още чуждестранни инвеститори и повече свеж капитал в България.

Какво си пожелаваш, на себе си, на ДЕОС, на Коалиция Да България и на следващия Парламент?

Вярвам, че коалицията ще получи доверието на хората, така че да бъде представена в следващото Народно събрание. Ще дам всичко от себе си там да има представители и на ДЕОС, в мое лице, както и на другите ни кандидати. Знам, че като народни представители ще развалим досегашния удобен рахатлък на депутатите на статуквото и ще поставим началото на важни за страната и обществото ни реформи.

Можете да подкрепите Емо с гласа си на 26 март 2017 като гласувате в 24 МИР с преференция 2 под номер 16 Коалиция Да България – Зелените и ДЕОС! Ако сте от друг МИР – заложете на #ДА16 – номер 16 в бюлетината!

Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

7 урока, с които градинарстването ми помага в бизнеса

IMG_4597

Мда, в последните години опитваме с градско земеделие и саденето и отглеждането на зеленчуци в София и размислите по това ми помагат ежедневно и в бизнеса. Решавам да споделя основните 7 урока, които научих покрай градинарстването:

1. Грижа. Градината, точно както и семейството или бизнесът и всяко нещо, което случваме, за да се случи въобще, а и за да се случи успешно изисква грижа. Грижа означава будност за потребностите, радост за възможностите, любов, отношение, топлота.

2. Постоянство. Без постоянство няма успех. Постоянство значи да стиснеш зъби, когато е нанагорно, да полееш градината, когато е сухо, да не се скатаеш дори за ден, а да си там и да продължаваш още и още.

3. Има сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има време за интензивна работа, има време за бране на плодовете. Но няма как да се случи второто, без да е положена достатъчно грижа и постоянство в пътвото.

4. Има и слаби сезони. Да, както в градината има сезони, така е и в бизнеса. Има моменти на възход, има и по-трудни такива. Понякога нещата са извън нас. Но ако сме достатъчно предвидливи и далновидни бихме могли да променим нещата в своя полза. Ако не – ще е нужно да положим още усилия.

5. Цикличност. Много е хубаво да има ритъм. Дава една предвидимост, устойчивост и увереност, така нужни да се продължи нататък. След зимата идва пролетта, след нея – лятото, есетна се събират плодовете, а после отново сняг, студ и зареждане за ново начало. И в бизнеса е така. Доста така.

6. Разнообразие. Монокултурите са ад за почвата и не носят нищо добро. Разнообразието дава сила на растящите в близост растения и разпръсва риска. Точно така е и в бизнеса. Ако разчиташ на един или два големи клиента – това е готино решение, но не е устойчиво. Повече клиенти, разнообразни проекти, широк спектър услуги в конкретната област звучи като доброто решение.

7. Изобилие. Животът е изобилие. Градината го дава. Бизнесът го дава. Ако всичко вече изброено по-горе се случи – изобилието е налице. И от задачи, и от хора, и от успехи и неуспехи и отрезултат.

#urbangardening #градскоземеделие #бизнес

Писах още:
7 неща, с които майчинството ми помага в бизнеса

хайде да изпратим учениците от Благоевград на международно състезание в Сингапур!

cf15939b356a4a0db0c60c8addf85567
Пишат ви 9 ученици от Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ от Благоевград с една скромна молба и голяма мечта!

На 10 и 11 май се явихме на европейски кръг на международно състезание за дебати, есета и тестове на английски език „The World Scholar’s Cup“ и след като „обрахме“ медалите и трофеите се класирахме за световното в Сингапур, което ще бъде от 24 до 26 юни. За съжаление сумата, необходима ни за пътуването беше просто непосилна за нас, защото общо надхвърляше 20 000 лева. Ние, обаче, не се отказахме и с помощта на много добри хора вече са ни необходими само 6000 лева.

Молбата ни към вас е да ни помогнете да осъществим мечтата си да представим достойно българската държава, като споделите с приятели и познати за нашата кауза!

Това е линкът към сайта Fundrasr, където всеки може да дари според възможностите си и съответно да ни подкрепи, защото в момента всеки лев е ценен!
Също така на 12 юни /четвъртък/ в Благоевградската зала ‘Яворов’ организираме благотворителен концерт от 19:00 часа.
https://fundrazr.com/campaigns/6lgX8/ab/56g1d
Готвим се изключително упорито и вярваме, че в България все още има хора, които държат на образованието и биха ни помогнали! Благодарим ви предварително за отделеното време!

Help Team Bulgaria FLY to Singapore!
fundrazr.com

към моите студенти

IMG_3834

прекрасни млади хора,

пълни с енергия, чар, романтика, разсеяност, усмивки, желания, амбиции, идеи, търсещи, любопитни, настоятелни, нови, различни, напористи, изискващи, непримирими, споделящи, може би умерено наивни, може би много по-решителни, пъстроцветни, освободени, общуващи, четящи, находчиви, прекрасни млади хора.

пожелавам ви да успявате да намерите пътя си, без значение от трудностите по него.
пожелавам ви да си позволявате да грешите и да успявате да си взимате поука от това.
пожелавам ви да намерите мястото и призванието си, което да ви радва, без значение от дипломата, какво казват у дома или какво очаква обществото от вас.

а на България пожелавам да има повече такива като вас!

тук идеите на този випуск студенти за България

истински сериозните въпроси #оставка

IMG_8692

вгледани в малките проблеми на деня, в заинатеното ни правителство, което три месеца е като на самотен остров, но си вее байряка все едно не е така, вгледани в опитите протестът да бъде потушен, разтурен, сгромен, разделен, принизен, омърлян, сринат изпускаме голямата цел

голямата цел е една по-добра България

защото 23 години по-късно България е все още страната с най-голям брой деца в институции, разбирай домове за сираци, деца, изоставени от родителите си. в допълнение много деца са на самоотглеждане или познават повече баба и дядо, защото родителите са в чужбина и се връщат веднъж на година. и все още ежегодно умират деца в домовете. умират нелепо и деца извън домовете. и ние сме ОК с това.

защото 23 години по-късно България насърчава младите, ученици и студенти да заминат и всеки ден, с всеки полет те напускат това място. само след 5 години ще сме още по-малко и пенсионерите ще са над 50%. защото нищо не правим, за да задържим бъдещето на България в България.

защото 23 години по-късно черноморието прилича на бетонна крепост и продължаваме да го унищожаваме ден след ден, а планините ни умират, затънали в безхаберие, боклуци и пожари.

без да вадим „стари“ (от преди 10-ти ноември) призраци си имаме достатъчно „млади“ такива. и за мен не е важно ще яха ли някой протеста или не. ще се политизират ли нещата или не. защото те са достатъчно политизирани и сега. и без политическа воля няма как да се променят.

за мен е важно да знам защо ти си равнодушен към всичко това. защо стоиш у дома и приемаш именно това бъдеще на България. защо нямаш вяра в себе си. вяра в бъдещето на твоите деца тук. защо не искаш да промениш нещата.

ела на площада да поговорим. всяка вечер. 18.30.

и да, оставката ще е само началото. после ни чака много, много, много работа, но искаме ли, ще променим България към добро. само заедно ще успеем.

#оставка

добри странични ефекти покрай протеста #ДАНСwithme

IMG_3826

протестът върви с голям заряд, споделят го всички, които са вечер по площадите. вече 11 дена.

но се случват някои странични ефекти, които ме радват. изброявам част от най-важните, според мен:

хората станаха по-добри, по-толерантни, по-емпатични. на протеста хората са любезни един с друг, съпричастни, притичат се на помощ при нужда, помагат си, колаборативни са, дори да са непознати помежду си. а това е голяма крачка напред.

върнахме си знамето. ако до преди протеста да развееш знаме се тълкуваше като „националист“ и имаше негативни конютации всичко патриотично, днес България си върна знамето и името, които както си му е реда са на всеки, не само на ултрасите.

всички сме единни и знаем какво не искаме. дори да нямаме единно становище какво искаме, то е категорично ясно какво не искаме – не искаме лъжи, измами, пълно сливане на мафията с държавата. а това е голяма крачка напред.

знаем, че не сме сами. ако сме носили до онзи ден гняв поединично, сега знаем, че не сме сами, а сме хиляди. навсякъде. и можем да го направим, заедно.

трябва да се справим сами. да, помощ отвън няма да има. но ние сме достатъчно силни, за да успеем. имаме волята.

младите имат бъдеще тук. най-радващото е, че младите, които най-често са пасивни и не знаеха за кого да гласуват, трябва ли да гласуват, бяха скептични дали гласът им е чут днес разбраха, че имат силен инструмент да оказват натиск, да защитават правата си и да се борят за своето по-добро утре тук.

и за децата ни – урок по гражданско общество. заедно преподадохме на хиляди деца, на нашите деца, един важен урок – за активната позиция на всеки, за лъжата и измамата, за изборът, който всеки осъзнато прави.

само 11 дни по-късно ние сме вече различни.

важно уточнение: всичко това не можете да го усетите, ако не сте с нас, там. през телевизора не става. и през twitter само не става.

радвам се, че имаме подкрепа:
от Кристалина Георгиева, която вчера в Twitter ми написа, че заслужаваме след 23 години по-добро управление:

Screenshot-39

от Ралица Василева, която направи материал за CNN виж тук

от Президента Плевнелиев

поздрави за всички българи, които се включиха в протестите от Лондон, Торонто, Варна, Пловдив, Виена, Сан Франциско, Силистра, Стара Загора, Швейцария, Хамбург, Грац, Мадрид, Чили, (ако изпратите снимки от други места – ще допълвам!)

днес 18.30 в центъра на твоя град

#заедноможем #ДАНСwithme #идвайте #BulgariaExists

здрав дух в здраво тяло. три линка

106897_1в соц-а си имахме чудно клише „здрав дух в здраво тяло“

днес си мисля, че погрешно това е останало само в соца и само като клише, кухо без смисъл

за жалост наред с това, че малко четем, като нация, и малко спортуваме, ама много малко

ето три любопитни линка от днешния ден, които да те мотивират да започнеш редовно да тичаш, да плуваш, да караш колело или да ходиш в залата и да тренираш. редовно означава минимум 2 пъти в седмицата за по час

10 души над 70, които тренират повече от теб

тренировките горят малко, регулирайте храната си и оставете хамстерите да тичат с часове на пътечката във фитнеса, казва убедително Милко

за всички, които казват, че не им достигат пари за фитнес – ето съвети за тренировки на лостове, каквито има в доста училищни дворове и паркове

писах още: анти рак, тайните на хората, които не боледуват, Марто за тренирането на тялото и духа, три важни поста за дълголетието

български ученици и студенти създават уникални еко автомобили

3

учениците от Чепеларе и техният прототип, задвижван от plug-in и соларен панел, 400 км с 1 кВтч енергия, вдига до 52 км/ч
ето и подробности как са работили върху автомобила

2

автомобилът на студентите от ТУ Варна, задвижван със зареждаща се в ел мрежа батерия, вдига до 60 км/ч и изминава 190 км с 1 кВтч ел енергия

1

и участниците от ТУ София, отбор, заел второ място na Shell Eco-marathon Европа 2012. сега, разбира се, са с амбиции за първо. задвижва се от водородна горивна клетка и развива до 40 км/ч и може да измине 80 км с 1 кВтч ел енергия
интервю с Атанас Кефсизов, пилот на този чуден автомобил – тук

харесва ми да знам, че има хора, които могат и мислят за бъдещето, експериментират, мислят и случват подобни проекти. дори и да звучи наивно днес, вярвам скоро човечеството ще стигне до там.

харесва ми да знам, че има амбициозни, креативни млади хора тук и сега, в тази България, които правят неща от утрешния ден

и им желая успех!