„Малките нации. Това понятие не е количествено. То сочи ситуация, съдба … вечно в сблъсък с аругантното пренебрежение на големите…

Малките нации образуват една „друга Европа“, чиято еволюция се явява контрапункт на тази на големите нации. … В това виждам предимството на „малкостта“ – богатството от културни събития е „по мярката на човека“ …

Когато Ницше шумно обругава германския характер, Когато стендал заявява, че предпочита Италия пред родината си, никой германец, никой французин не се обижда; ако един грък или чех си позволи да каже същото – ще бъде анатемосан като презрян предател …

О, малки нации. В топлата ви близост всеки завижда на всеки …“

Кундера, Завети и предателства.

невероятен материал на Петър Добрев за соц културата и живота й днес!

искрени поздравления за Петър и смелостта да пише за това! за първи път виждам подобен „прочит“ на явлението Лили Иванова и напълно го приемам, дори с риск да скандализирам някои приятели, които са й големи фенове, както и на всички останали цитирани и нецитирани соц страшилища, които вилнеят на родната „културна“ сцена и до днес, изцяло в поддръжка на неизменно управляващите леви и незаменими без значение от политическия контекс!

съгласна съм, че култура през соц-а и нямаше и имаше, или поне ми се иска да вярвам че е било така, отвъд казионните, подпомагани от „партия и родина“ „творци“ има и други

ще ми се да вярвам, че унищожаването на интелигенцията и завирането й в лагери, „запушването“ на устите на мислещите все пак е оставило мислещи, творящи хора; малкото такива отвъд го доказват и се радвам, че ги има

и защото не писах за филмите в К15, може би тук дори пак с риск да съм не много популярна с това им поставяне в подобен контекст ще споделя, че очаквах повече, наистина повече
този, който остана след гледането на всички за мен е филмчето на Шошо – поздравления за него, както и двата на Богданов и Мисирков, които може би бяха с най-преки послания