нека си помрънкаме …

преди 100 години в юлския мор всички са били на полето на жътва. днес надуваме климатиците и обявяваме код червено. и пак мрънкаме.

преди 100 години хората са били благодарни на всяка капка дъжд, защото той е означавал добра реколта. днес се крием под чадърите си, заведения, офиси. и пак мрънкаме.

преди 100 години хората са се къпали най-много един път в месеца, често в реката или един голям леген за всички от семейството. днес си взимаме поне един душ на ден. и пак мрънкаме.

преди 100 години дори най-заможните са яли месо един път седмично. днес то присъства поне един път на ден на масата ни. и пак мрънкаме.

преди 100 години книгите са били лукс, достъпен за малцина, а развлечението е било хорото. днес книги, кино, телевизия, интернет, клубове и барове са достъпни за всички. и пак мрънкаме.

преди 100 години – това е времето на твоята баба, не е толкова далеч. но, нека си помрънкаме …