Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

• уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
• прожекция на видео филми и видео уроци;
• домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
• работа по колективни интерактивни проекти;
• интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
• виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
• създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
• активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;

• дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

• технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

• промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

• промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

–

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени

на 8-ми юни IAB България публикуваха в блога (сайта) си супер списък – ТОП онлайн брандове и рекламодатели в България за януари-март’ 2010 /по азбучен ред/
Bet 366               Аукро България ЕООД
Betfair                 Балкан Стар ЕООД
BMW                    Банка ДСК
Ceresit                БМВ България
Coca Cola          БТК АД
Easy Jet             Ин тайм ООД
Enemona           Консул ООД
EurActiv Plc      Космо България ЕАД
HP                       ОББ
Mercedes         ПИБ
Michelin          Порше България
Milka                 РайфайзенБанк АД
Mr.Bricolage   Уникредит Булбанк
Mtel                    Холдинг Пътища
Nestle
Nivea
Reader’s Digest
Sony Ericsson

Toshiba
Total TV
Toyota
Unibet London Ltd.
Vivacom
VW
Xerox

Източник: Интерактив Асошиейшън България (IAB)

списъкът е повече от любопитен. все пак е добре да се знае, че това са ТОП рекламодателите на 5-те ТОП онлайн медийни групи. твърде веротно е голям рекламодател, насочил малки бюджети из множество други онлайн места да е изпаднал от списъка, защото при тези медии е влязъл с малък бюджет, например. класацията е спорна и защото включва и компании и брендове, което води до объркване. липсата на финансово позвоваване е разбираема, макар именно това да е още по-любопитно като информация. все пак поздравления за IAB за тази класация!

– малкият бизнес като цяло се е ориентирал, че има Интернет и че той трябва да е там;

– ориентирал се е също, че е добре да има уеб сайт;

– в най-честия случай малката фирма има сайт, направен от собственика, неговия син, племенник, съсед или от фирмата, която поддържа компютрите в офиса;

– не рядко малките фирми вече са чували за блогове, социални мрежи, банери и дори са опитвали, но се са останали с позитивни впечатления, защото са възложили тази работа отново на същите хора, цитирани в предната точка;

– изумително е колко гъвкави, находчиви и добре спряващи се онлайн са не малко от малките фирми у нас!