веганска ягодова торта за Гори

photo

всеки блогър рано или късно стига до това да публикува рецепта. е, ето ме и мен в кюпа 🙂

моята добра приятелка Гори имаше наскоро рожден ден и защото тя е прекрасна, реших да й подаря веганска торта. това е първият ми опит за такава, а рецептата ми я каза Диляна. и май се получи. без захар, без печене и друга обработка. лесно, вкусно и мноооого полезно. хубавото е, че Гори е родена през юни, когато има мнооого ягоди, затова и тортата стана ягодова. смятам през юли да опитам с малини, през август с кайсии, а през септември – със смокини, мисля, че ще се получи.

ето и рецептата

продукти:
за основата
300 грама бадеми
100 грама овесени ядки
100 грама стафиди
50 грама ленено семе
2-3 суп лъжици ром (може да се замени с вода)

за крема
100 грама бадеми
300 грама ягоди

за украса
около половин килограм ягоди

от предната вечер, или няколко часа преди да я направя, накиснах стафидите в рома, а овесените ядки във вода. на сутринта смлях в пасатор всички съставки за основата, до хомогенна каша. във форма за торта поставих изрязан кръг от готварска хартия и разпределих цялата смес за основата, като заравних отгоре.

отделно смлях и крема – само бадеми и ягоди, в пасатора. изсипак върху основата и също заравних отгоре. оставих в хладилника за час-два.

преди поднасянето извадих тортата от формата и поставих в тортена чиния. украсих от всички страни с измитите, почистени и разрязани на две ягоди.

ето толкова семпло, но мноооого ефектно!

и пак – чрд Гориииии! 🙂

има ли кой да ви обича

kterziiski

„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“

„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“

„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“

интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре

моята София

знам, знам, знам, не харесваш София, знам.

но аз я харесвам. какво харесвам в София ли? много неща. София е моят град.

  • на София най-ценното й е Витоша – няколко минути и си там, силна, спокойна, винаги там, пази;
  • хората, поне част от тях, естествено – моите приятели;
  • харесвам улиците на София в неделя сутрин през декември или през август, например Царя или Шишман; харесвам улиците на София по обед в работен ден забързани, например Графа; харесвам ги и привечер, например когато вали около Александър Невски;
  • харесвам някои кафенета, от онези с умерена претенция, интернет и добра музика, в които можеш да си отстоиш цял следобед на мира; там, където с тебе пием кафе и си бъбрим за нашите си работи;
  • обичам жълтите павета на този град, нищо че на мокро се хлъзгат;
  • малките паркове около църквите, самите църкви, най-вече отвън – Света Неделя, Свети Седмочисленици, Свети Георги …;
  • звъна на трамваите и ритъма, който дават на града и мръсното им жълто, когато не са брендирани;
  • орлите на Орлов мост, зеленото около Синьото, от двете страни на Канала; Ректората; играещите на шах пред Народния;
  • пейката на Славейковите, книгите по улиците, библиотеката едната и другата, галериите и галерийките изскачащи неочаквани с картини на Рошпака;
  • калканите и къщите и сградите със стари лица, мързеливите любопитни котки по прозорците, саксиите тук-там, пранетата опнати между два прозореца във вътрешните дворове, витите стълбища и мириса на старо докато се качваш нагоре и после светлината, която те шляпва в лицето като излезеш навън.

мда. има и много неща, които не харесвам в София, но за тях друг път.

този пост дойде от поста на Денис София мой малък Лондон

и изкуството да продаваш книги

години наред си купувах книги само онлайн. книжарницата беше books.bg, избирах си редовно и ми ги доставяха. после последните поръчки нещо не дойдоха, опитах и с други онлайн книжарници, но не останах доволна и минах на класиката – офлайн книжарниците.

обичам книжарниците
защото в тях мирише на книги, на хартия и мастило,
защото в тях е тихо и книгите създават неумоверен уют,
защото можеш да потънеш с часове, без да усетиш как ще излети времето,
защото там има толкова много книги, дори и в по-малките книжарнички, и винаги поне няколко, които да купиш за себе си или приятели, или просто ей така,
защото почти винаги наоколо има магьосник-книжар, любезен човек, който е повече книжен плъх от теб, чете всичко, което мине през ръцете му, има мнение, от местата, по които се заглеждаш из редовете с книги вече знае какво харесваш и веднага ти подсказва какво ново е излязло и може би не си го прочел и би ти било интересно, или нещо важно, което си пропуснал, а после си говорите и за други книги и автори, книгоиздаването, кориците, преводите и какво ли още не, а другия път като се мернеш наоколо си говорите за последната закупена книга и после за следващата и следващата

ето такова е усмихнатото момиче, чието име не знам, от Писмена на НДК
такъв е и симпатичният човек от книжарничката на Оборище, срещу Испанската

ако всеки работи това, което обича
и всички, които продават книги ги обичат
светът ще е едно по-добро място, сигурна съм.