Куче от станиол. От студентска задача до национална кампания

IMG_2937

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.

талантите и как ги използваме

не, няма да пиша за талантите по принцип. те са важна тема, ще ги оставя за когато съм в по-добро настроение. ще пиша за талантите на родни „пр експерти“ (моля, отбележете кавичките). днес леко си изпуснах нервите във фейсбук и бях по-груба от обичайното за мен, но нещото бе нелепо.

получих прес инфо, чието заглавие гласеше „Незрящият талант Крис пее в МОЛ „ххх ххх““

не, това не е случайна грешка. това е целенасочено търсен ефект. едва ли са си представяли чак и блог пост, но нещото е потресаващо. мислих, че малко по малко нещата се оправят. може би все още има неугаснала частица надежда. но е все по-трудно да я държа жива.

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами

гост-блогър – моят добър приятел Виктор

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами, а ако са достойни и със силен характер, трябва да се удавят, като оставят на брега горната си дреха и предсмъртно писмо. Това беше според мен внушението от един филм, който снощи телевизия BTV излъчи.

Седя си аз, редя си книжки и си ровя по диска, и дочувам нещо за сляп, ослепял, реплики от сорта „Когато разбрах, че ще ослепея…“ и т. н. Това ме засяга лично, обижда ме, защото аз се имам за достоен мъж, винаги съм се бръснел сам, и преди да ослепея и след това, а предполагам, че повечето слепи мъже спокойно се бръснат сами, при това не по-лошо от виждащите. Нека хората от тая телевизия заповядат, да им покажа, може да донесат и бръснач, ще го използвам по предназначение.

Преди да ослепея, или по-точно, когато разбрах, че ще ослепея и аз съм мислил за самоубийства, но ето, жив съм, и какво сега излиза според внушението във филма? Слабохарактерен съм, защото не съм имал мъжеството да се удавя.

Според мен с излъчването на този филм телевизия BTV уврежда доброто име на всички слепи мъже, представя ни пред света като хора, които не умеят да се избръснат, а когато опитат, нарязват се страшно и в крайна сметка се самоубиват, при това не се гръмват в банята, а отиват да се удавят. Ами какво ако няма наблизо водоем?…

И така, прочее, смятам да поровя и да изпратя копие от това писмо до и-мейл на BTV, да поискам да ме реабилитират, като в някоя от централните си емисии съобщят, че слепите мъже се бръснат спокойно, дори могат да бъдат полезни на обществото и не е необходимо да се давят. И изобщо не ме интересува това, че филмът не е правен от BTV, и че мнението за слепите мъже на екипа на телевизията може би не съвпада с внушенията във филма, че аз не съм схванал сюжета, не съм вникнал в сложните мисли на режисьорите, сценаристите, каскадьорите и дубльорите… Нито пък ме интересува, че Слави Трифонов май търсил щраус, който да се съгласи да го носи на гърба си, че да влезе по-зрелищно в студиото. Още повече, че сигурно още има следи по интернета от онова време, когато се разчу, че шоуменът Слави щял да ослепее, та даже хората взеха да ме питат как да му записват книги в MP3, че да слуша.

А сега ще се поинтересувам има ли някаква възможност да се обърна към съда, за да поискам чрез него от телевизия BTV да си понесе отговорностите по този случай.

Иначе, в тая телевизия нямало агенти на службите на тоталитарната държава, милиционери, какви там още. Хубаво, браво.