ДЕОС в първо лице: Мишо-Ернесто. Да се оправим зависи от всеки от нас.

IMG_5427

Михаил-Ернесто Михайлов е предприемач, баща на три деца и едно, което ще се роди всеки момент. Кулинар. Мечтател. Запален е и по мисленето на бъдещето, науката, технологиите. Да, и както много от хората в ДЕОС – блогър 🙂 Активно протестиращ от 14 юни 2013-та, част от Протестна мрежа.
Мишо е един от основателите на ДЕОС.

Как стигна до ДЕОС?
Идеята за политическо представителство на Протеста и негов друг инструмент за влияние върху процесите у нас бе в главата ми от средата на лятото. Окончателно потвърждение за избора ми получих по време на визитата на Протестна мрежа в Брюксел, където буквално на всички срещи ни казваха – „Направете си политическо представителство – стартирайте партия“

Образованието е основен приоритет за ДЕОС. Как го виждаш лично ти след 5 години?
Образованието се променя. Искаме или не. Променя се, защото постепенно осъзнаваме колко е важно децата да се водят от любопитството си. Променя се, защото вече знаем, че обучението не е затворено в рамките на обучителните институции, а процес, който ни съпътства през целия ни живот. Променя се и защото идват нови технологии, които позволяват многообразие на формите. Днес можем да изкараме университетски курс от в къщи заедно с 100000 колеги. Има училища, в които „затварят студентите заедно и им дават задачи, компютри и достъп до Интернет“ – резултатът – за седмици постигат чудеса. След 5 години образованието е многообразно, децата и възрастните имат достъп до всевъзможни форми на знания. В организираните групови форми на образование учителите са персонални ментора – обучители, насърчават децата и им показват света, стимулирайки любопитството им. Обучителите учат и откриват света заедно с децата. Компютърните и персонални мобилни системи разбират естествения ни език, могат да отговарят на много от нашите въпроси, и повече нямаме нужда от учебници, които да ни дават знания. След 5 години любопитството е пътеводител в страната на знанията и уменията, а играта и общуването с другите деца и възрастни изгражда отворени и уверени личности.

Има ли шанс за България и кога „ще се оправим“?
Разбира се, че България има шанс. А кога ще се оправим? Когато достатъчно българи запрете ръкави и работим за бъдещето си, когато кажем не на далаверите, и предпочетем спазването на правилата и законите пред персоналните сделки и облаги. Да се оправим зависи от всеки от нас, държавата не е господарката ръка, която раздава благата, а слуга на нас, гражданите. Вярвам, че последната година възпита едно активно гражданство, една нова култура на нетърпимост към задкулисни ето, за прозрачност, толерантност и ясни правила. Началото е поставено. Успехът не е спринт, а маратон.

Кого каниш да дойде в ДЕОС? Какво казваш на тези, които още се колебаят?
Едно от нещата, които можем да избираме в живота са приятелите. Мога да се похваля с добри приятели. Те са естествения първи избор кого са поканя. Ала говоря. На всички срещи, по каквито и са се поводи. А на простия въпрос „какво правиш“ отговарям „партия“. Обикновено това води до смислен разговор.
А хора, които се колебаят оставям на спокойствие. Всеки има право на избор. Политика и партии в България са мръсни думи и нежеланието за обвързване с партия е преобладаващо. Така, че изказвам увереността си, че България ще се оправи само когато заедно започнем да работим за това.

Още готини ДЕОС лица: Мишо, Явор, Дарин, Димо, Иван

Ела в ДЕОС и ти! www.deos.bg