форум Родителство

img_0271

очаквах го с голямо вълнение. и ето, че дойде и отмина. премина приказно. браво на Горичка за идеята и реализацията!

е, за родителството вече не се мълчи. говори се и то вдъхновено и вдъхновяващо. така говориха не само лекторите, но и всички наоколо в почивките. за родителството като приятелство, като отговорност, като възможности.

Зорница София направи великолепно въвеждане в темата за родителството и за това колко е важно да не влизаме, а да излиза ме от квадрата

Виктор Самуилов изправи залата на крака със стиховете си. ето малко откъсче за припомняне:
„Аз като порасна, ще поканя гости.
Ще сервирам гозба от шаран без кости.
И когато стане веселба голяма,
ще повикам татко, ще повикам мама.
Ще накарам мама песен да изпее,
татко пък – да каже стихче подир нея.“

аз говорих, обичайно – за децата и компютрите. пропуснах да кажа нещата, които си бях написала, но не взех листчето с мен а именно – че няма перфектни родители, че аз самата не съм перфектна и че все пак сме хора. говорих за нещата от живота, обичайните неща, които си ги говоря като това, че виртуалният свят е равен на реалния, че не бива да плашим децата, че Интернет е страшно място или ние да си навиваме това на пръста и да крием захранвания и мишки, защото това не помага. а да им измисляме забавления офлайн и така да ги отвличаме далеч от компютрите, без да прекаляваме, естетсвено. ключов момент е да вкараме бабите в играта – да възложим например децата да обучават бабите в компютри и Интернет. и друго – ако имаме три деца е по-лесно, те сами се забавляват и не им остава време за компютри много много. май се получи презентацията ми. като и на останалите лектори де 🙂

разказът на Ирина Каракехайова за мен беше най-важният акцент в цялото. за лошите майки. за обществото като родител. за моделите – дете в институция, майка в затвора. Ирина говори и за клишетата в медиите, в последните 10 години не се чува друго освен благотворителност, ужасните родители, ужасът от домовете. трябваше чужда телевизия да снима нещо, което всички знаем, за да се засрамим. голяма тема. земно представена. Ирина, искам да продължим да говорим по нея. и да действаме. с теб съм.

малко извадки от туита ми от деня:

Явор – наградите пречат за приемане на рискове и за правене на грешки
Ирина – няма лоши родители, има родители, които не знаят, не могат
Любов – да гледаме на агресията като на потенциал, енергията да се канализира в творчество
Бу
– процесът е по-важен от продуктът. кърменето е по-важно от кърмата
Милена – училището като fast food
Орлин – децата имат нужда ние да бъдем родители, да се освободим от чувството за вина и тотална отговорност като родители
Марин – децата (и ние) имаме нужда от катарсиз, от красиво, от изкуство
Зорница София – няма невъзможни неща – вярата в това се предава по наследство, децата ни да знаят, че и ние грешим, да си признаваме
Маги – да им показваме обичта си не като им купуваме още и още …

на 20-ти ноември Горичка правят форум Храна. планираме с Томи да сме там.