Ясно е, че Приказки колкото усмивка на Джани Родари е нужна за всяко дете. Заради автора, разбира се и неговите невероятно сплетени смешни истории за деца. Но това издание на Сиела е специално и още по-хубаво за малчуганите и за големите деца покрай тях, защото е изумително сладко илюстрирано от Дамян Дамянов. Още от корицата се вижда.
Идеален подарък за деня на детската книга 2 април 🙂
В дните преди празника на детската книга ми се ще да представя тази нова поредица – Историите на Дерек. Мисля, че е доста симпатична за начало, за разчитане на деца и ще интригува тези между първи и четвърти клас. В стила на всички подобни съвременни поредици – това са забавни текстове, с усмивка, с интрига и с поука.
Препоръчвам 🙂
Попаднах на тази находка и реших да я споделя – харесва ми и като решение и като задачки, забавление, картинки за децата 🙂
Заиграхме се всички у дома с нея.
Днес – 20 март, бил денят на приказките. А 2 април е международният ден на детската книга. По този повод започвам серия постове по темата от днес до 2 април всеки ден, посветени на детските приказки, книги и пълноценното детство.
У дома много обичаме книгите. И детските книги. Най-вече красивите и забавни детски книги. Изборът на хубави книги за деца в последните години и в България става все по-голям. Което е чудно. Защото децата обичат хубавите книги. А естетиката, която изграждат като деца е важна за това какво ще им харесва или не като цяло в бъдеще, когато станат големи.
А ако не им четем от малки защо си мислим, че ще искат да четат като станат 1-ви клас, или 7-ми или големи?! Няма как да стане четенето, ако не започне от много рано. А също и ако няма личен пример у дома.
Правилото е – всяка вечер по една приказка или по една глава от любима детска книга. И това е приключение. С Пипи Дългото Чорапче, с Франклин, с Маншон и Полуобувка, с Муминтролите, с Мистър Фини! И въпреки че правилото е по една по-често толкова се увличаме, че продължаваме с две, с три …
В следващите няколко поста ще споделя поотделно за любими книги, излязли в последните години, красиви и доставящи истинско удоволствие и като история, и като илюстрации и като цяло. Защото си струва.
оказва се, че доста родители и доста учители не познават (добре до никак) съвременните български детски автори. и като родители и учители не ги познават – как децата да ги познават … а имаме, имаме макар и не много, но за сметка на количеството – качество – великолепни създатели на вълшебства в думи за деца! и защото имам голямото удоволствие да познавам част от тях, споменавам ги, за да ги има на едно място събрани и който иска да се запознае с тях виртуално, после да намери книжките им и да ги чете на децата си
държа децата ни да познават нашите автори. а познавайки ги и ги заобичват.
Весела Фламбурари и историята на мишката Метличина в „Миличко мое тефтерче“, интервю с нея в Kafene.bg
Вергиния Генова с нейните цветни приказки, интервю тук
Виктор Самуилов и стихчетата, които разсмиват децата и натъжават големите, интервю с Виктор Самуилов в Kafene.bg
Ирина Папанчева с историята на перото от пеликан, интервю с Ирина Папанчева
Маги Благоева с Мими и Макс, интервю с нея тук
Мая Дългичева с прекрасните си стихчета, приказки, пиеси за деца
Петя Кокудева с нейната необикновена Лулу, интервю с Петя Кокудева в Kafene.bg
дядо Трак със забавните съвременни приказки, които усмихват децата, интервю в Kafene.bg
Юлка Юлия Спиридонова – както много пъти съм казвала – родната Роулинг, с приключенията на Джиго, с Тина и половина, Любими Попътечо, Приказки от Долната земя, Графиня Батори, Кралска кръв, Макс и Лабакан, интервю с Юлка в Kafene.bg
хм … вероятно изпускам големи имена, но тези са, които познавам лично и смело препоръчвам.
добре е децата да знаят, че хората, които пишат любимите им истории живеят наоколо, а не са някакви абстрактни, далечни, чужди, отдавна умрели. учители – канете тези автори в училищата си. така и децата ще се запознаят с тях, ще са любопитни, ще хванат книгите им, ще ги питат какво ли не, а после ще започнат да четат повече, обещавам го.
този пост е провокиран от моята приятелка Ани и е посветен на родителите и учителите на нашите деца.
писах още за детската книга, дари книга!, за училищните библиотекари, проблемите на библиотеките, тетрадка за приказки
Петя има много добра визия за това какви днес следва да са детските автори. те трябва да са посланици и културни аташета на четенето, да отговарят не само за текста, но за визията, илюстрациите, оформлението, представянето пред деца на своето произведение.
четенето, според Петя, трябва да е отправна точка за общуване.
Follow