Днес бях на събитие на Национална мрежа за децата и обсъждахме как децата могат да са по-обгрижвани и ролята на семейството в това. Няколко мнения бяха изказани, че нещата с децата и семейството биха били по-добри ако семействата не са толкова бедни. И някой подметна, че 30% от децата растат в мизерия и битка за насъщния, та на база това за какво семейство и възпитание можем да говорим. И за бедността като първа за преборване.

И се замислих аджаба кой и как може и трябва да бори бедността. Вероятно в очите на повечето хора това е задача на Държавата. Същата тази държава, която товарим с какво ли не, но това е друга тема. Апропо Пламен се вдъхнови по темата и писа доста свежо за Държавата в блога си тук (http://blogatstvo.com/top/spuk-im-hochhaus/)

Поставих въпроса за бедността и из социалните мрежи и тук публикувам няколко от отговорите, които харесах най-много:

Пламен: Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се!

Венцислава: Бедността свързвам с липсата на образованост, умения и в голяма степен- нежелание за развитие и промяна.

Делян: Има два модела – или им даваш риба и стимулираш и други да се пробват, или ги учиш да ловят риба и ги оставяш на езерото. Сиреч, единственият дългосрочно работещ механизъм според мен е осигуряването на работа и гарантирането че всички помощи са по-малки отколкото е минималната работна заплата

Стойне: Да работят. Повечето от тези бедни и мизерстващи са напълно годни да работят, но въпреки това не го правят. Това, че няма работа не е съвсем така. По-скоро няма хора да работят.

Константин: Да накараме хората да работят съвестно, да мислят, преди да вземат решение да се разпростират над възможностите си и да не се блазнят от лесни, но скъпи кредити, да се следят средствата, които се отпускат по съществуващи програми къде отиват и кого облагодетелстват!

Екатерина: Елиминиране на корупцията в администрацията + елиминиране на монопола на мафията в бизнеса + подкрепа на частната инициатива + зверски контрол за спазване на законодателството = повече и по-добре платена работа за повече хора => по-малко бедни

Мариан: да започнат да мислят проактивно, а не реактивно. Тоест да седнат и да помислят, а не „и без това имам малко и без това нищо не зависи от мен и без това няма да се оправя, да харча и живея като за последно“, също да намалят саморазрушителното поведение „шефа е педераст, аз пък няма да му работя“. Да спрат пасивната съпротива.

Теодоси: Образование , образование , образование и по-малко помощи

Слави: Всеки да си поеме личната отговорност.

Иво: Формулата е проста: либерална икономика, ниски данъци, ефективна съдебна система, защита на частната собственост.

Любомир: Трябва максимално да се ползват наличните ресурси. В момента те са главно в селата. В което и село да отидете, като разпитате възрастните местни хора, ще узнаете, че преди 1944 г. там, в това село, са се отглеждали от 5 до 10 пъти повече животни (от всички видове: едър и дребен добитък, и птици), отколкото има днес. Т.е. природната среда позволява и в момента да увеличим производството 5 до 10 пъти – в почти всяко село в България. Разбира се, този преход – от живот в града към живот на село – е доста труден, чисто психологически – но това е единственият продуктивен вариант. Разбира се, дори и след такъв преход хората пак няма да са „богати“ (в чисто финансов смисъл) – но поне ще бъдат – и ще се чувстват – по-независими.

Александър: като се имат предвид възможностите за мен е направо странно, че има бедност в България.

p.s. Паното е на входа на Балкантон, сграда от соц-а в кв. Хиподрума, София. Не успявам да открия името на автора, но бих се радвала ако някой знае да сподели. Предварително благодаря.