предполагам за повечето хора ролята на изпитващия е по-привлекателна от тази на изпитвания

в последните няколко години съм по-честичко в първата и повярвайте, никак не е лесно да се изпитва
на два пъти тази седмица в различни учебни заведения и с различни хора ми се случи след като кажа оценката (която очевидно не е 6) да ми се размахат словесно чуждестранни дипломи и да ми се каже, че разбираш ли, аз като съм учил/а там и там та тук ли не ме оценяват по достойство
както сме свикнали във всичко напоследък (може би не само напоследък, щом и в древните мъдри книги го пише това за гредата, май си е открай време наш недостатък) ние хората все търсим другия да е виновен, т.е. не съм аз виновен, че не съм чел (въобще / достатъчно), че не съм се постарал, а преподавателят е виновен
да, ама не

впечатлява ме броя на хората, които държат повече на оценката, отколкото на знанията

и все пак, защо смятам, че не е добре да се пишат оценки, които не отговарят на реалностите:
– защото изпитващият си плюе на достойнството и на преподаването въобще;
– защото изпитващият плюе по този начин и на учебното заведение, в което преподава;
– излизат хора със самочувствие и без грам покритие, знание, с което подвеждат работодатели и себе си най-вече;
– списъкът може да продължи още.

права ли съм? или греша?