Виктор е човекът, който преди събираше книги на файлове, беше организирал много хора да сканират и OCR-ват, че да има слепите какво да четат. правеше го преди. имаше „безмонитор.ком“ – виртуална библиотека и много хора му бяха благодарни. после първо го наградиха, а после го заплашиха, Виктор и той спря да се занимава с това. вместо да сканира и да дава на други да четат жена му му чете лично и само на него книгите новоизлезлите, дето още ги няма на брайл или дигитални и така се затвори един голям прозорец за слепите у нас.

по-рано днес Виктор гостува на една влиятелна телевизия, а ето че сега гостува и тук по темата за книгите:

„Тия хора не разбраха, че както светът на книгите се е променил след Гутенберг, толкова, а може би и повече светът на книгите се промени след Интернет.

Ако има сайт с файлови книги, и с есемес аз да си плащам по два лева за файлова книга, Читанката и безмонитора нямаше да ги има. Ама не, те искат всичко, сега, по много, за 20 и повече лева за книга. Е не става, ще трябва да се преориентирате или да се хванете за друг бизнес …
Във издателите са файловете, нека ги продават. Така ще се спасят много дървета, които иначе биват изсичани за хартия. 🙂
Понякога ми е мъчно, жал ми е за тия хора, но не съм чул за фалирало издателство. Значи са добре, ама искат повече печалба. Е нЕма.“

–

ако питаш мен – мисля, че е не е въпрос на печалба. въпрос е на концепция, на начин на мислене. светът има нужда от нов начин на възприемане на интелектуалната собственост и отношение към нея.

както казва Сет Годин – книгите, хартиените книги са вече само сувенири, хората искат да притежават една за спомен. защо иначе ти е да си купуваш книга на хартия.

тези дни на презентация на готината кампания на тийнпроблемс Якото четене видях, че всъщност библиотеките тотално са изгубили стойност у нас. освен че са изчезващ вид като такива – едва около 6% от младежите са казали, че взимат книги от библиотека.

мисля, че тук и сега е дошло времето на виртуалните библиотеки. те идват с новото мислене за авторството, изкуството, текстовете и тяхното консумиране. в тези библиотеки ще има всяка книга и в оригинал и в превод. може би дори в няколко различни превода. ще има книги, издадени преди столетия на хартия, а и такива, завършени от авторите им вчера. изборът ще е труден и лесен. ще ми липсва само мирисът на хартия. но все някак ще свикна. сигурно и ти така.

–

а междувременно – скорошното пълно разчистване на огромния масив хартиени книги у дома доведе до два кашона повтарящи се или ненужни ми вече заглавия, отделно от някои пълни нонсенси за днешното време, които видяха своя път към рециклирането. та ако някой има идея къде могат да се дарят тези книги, барабар с временно притежаваните върху тях права, доколкото все пак са купени и ще бъдат подарени – моля да сподели. мога да пусна и списък и да се избират от тук, но се страхувам, че списъкът е дълъг и скучен.

гост-блогър – моят добър приятел Виктор

Ослепелите мъже не умеят да се бръснат сами, а ако са достойни и със силен характер, трябва да се удавят, като оставят на брега горната си дреха и предсмъртно писмо. Това беше според мен внушението от един филм, който снощи телевизия BTV излъчи.

Седя си аз, редя си книжки и си ровя по диска, и дочувам нещо за сляп, ослепял, реплики от сорта „Когато разбрах, че ще ослепея…“ и т. н. Това ме засяга лично, обижда ме, защото аз се имам за достоен мъж, винаги съм се бръснел сам, и преди да ослепея и след това, а предполагам, че повечето слепи мъже спокойно се бръснат сами, при това не по-лошо от виждащите. Нека хората от тая телевизия заповядат, да им покажа, може да донесат и бръснач, ще го използвам по предназначение.

Преди да ослепея, или по-точно, когато разбрах, че ще ослепея и аз съм мислил за самоубийства, но ето, жив съм, и какво сега излиза според внушението във филма? Слабохарактерен съм, защото не съм имал мъжеството да се удавя.

Според мен с излъчването на този филм телевизия BTV уврежда доброто име на всички слепи мъже, представя ни пред света като хора, които не умеят да се избръснат, а когато опитат, нарязват се страшно и в крайна сметка се самоубиват, при това не се гръмват в банята, а отиват да се удавят. Ами какво ако няма наблизо водоем?…

И така, прочее, смятам да поровя и да изпратя копие от това писмо до и-мейл на BTV, да поискам да ме реабилитират, като в някоя от централните си емисии съобщят, че слепите мъже се бръснат спокойно, дори могат да бъдат полезни на обществото и не е необходимо да се давят. И изобщо не ме интересува това, че филмът не е правен от BTV, и че мнението за слепите мъже на екипа на телевизията може би не съвпада с внушенията във филма, че аз не съм схванал сюжета, не съм вникнал в сложните мисли на режисьорите, сценаристите, каскадьорите и дубльорите… Нито пък ме интересува, че Слави Трифонов май търсил щраус, който да се съгласи да го носи на гърба си, че да влезе по-зрелищно в студиото. Още повече, че сигурно още има следи по интернета от онова време, когато се разчу, че шоуменът Слави щял да ослепее, та даже хората взеха да ме питат как да му записват книги в MP3, че да слуша.

А сега ще се поинтересувам има ли някаква възможност да се обърна към съда, за да поискам чрез него от телевизия BTV да си понесе отговорностите по този случай.

Иначе, в тая телевизия нямало агенти на службите на тоталитарната държава, милиционери, какви там още. Хубаво, браво.