Само малко желание и отпадъците могат да имат втори живот с рециклиране

img_0481

Много хора ми писаха след последната серия публикации тук на тема разделно събиране на отпадъци. Радвам се, че не един и двама са се захванали след прочетеното да изхвърлят в трите кофи! Радвам се и на дискусиите по темата – това все пак ни кара поне да се замислим, а надявам се след това и да действаме.

Та някои споделиха, че в тените квартали всички изхвърляли разделно. Затова и взех да гледам към кофите из София напоследък и да ви кажа – все още имаме доста дълъг път да извървим. Снимах тази кофа в Борово – относително добър столичен квартал, с образовани хора, вероятно с доходи и образование над средните. Кофата за общия боклук е непосредствено до трите цветни за разделното. В радиус от около 100 метра поне още на три места видях цветни кофи също. Извинения няма. Има само мързел, нежелание, неразбиране.

Забележете боклука в сивата кофа – толкова много лесни за разделно изхвърляне опаковки – кутии от храна, бутилки. Една крачка и пластмасата ще отиде за рециклиране! А така е обречена на поне 100 години да си стои и да е част от боклука, с който засипваме земята си … Ако се рециклира има още живот в нея, спестяват се ресурси.

Ето поредната доза опаковки, които отнесохме с децата до нашите синя, жълта и зелена кофи. Чисти, не миришат, с шанс да спестят ресурс, да се рециклират и суровините да се използват повторно. Само малко желание е нужно.

Благодаря ти, че ще започнеш и ти да събираш и изхвърляш разделно още от днес!

img_0550

Писах още: Опитай – изхвърляй разделно за седмица; Моят начин да изхвърлям разделно.

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица

img_0305

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица. Днес е понеделник. Започни от днес. Лесно е.

Снимах съдържимото и на последния плик, който отнесохме с децата ми до трицветните кофи в квартала: бутилка от айрян, консервена кутия от царевица, кутия от бисквити, от електроческа крушка, от ориз, пликчета от хляб, захар, сушени плодове, пластмасова кутия от зеленчуци, буркан от консерва и капачки, плик от писмо, кутия от детска игра, от хартия за печене, капак пластмасов. Всичко това е чисто, не мирише. И може да чака у дома докато се посъбере и е готово за отнасяне и разпределяне между жълтата, зелена и синя кофи.

Много хора не вярват, че от разделното събиране има смисъл. Аз вярвам, че има. Била съм лично на разделни площадки на Екопак за стъкла и за хартии и пластмаси и знам, че тези опаковки наистина се преработват. И спестяват ресурс.

Писах подробно колко лесно и по-важното, колко важно е да изхвърляме разделно:

Опаковките лесни за рециклиране – опитай и ти

Моят начин да изхвърлям разделно

Ако решиш, след като прочетеш поста ми, да започнеш, дори само за седмица да изхвърляш разделно – пиши ми. Ако можеш и искаш – добави и снимка. Ще се радвам. И ти благодаря предварително! Заедно можем!

Опаковките – лесни за рециклиране, можеш и ти

img_0026Хайде още малко мотивация за разделното събиране. Защото рециклирането спестява ресурси и помага да сме по-щадящи към планетата. Повече рециклирани хартии, стъкла, метал, пластмаса – по-малко отсечени дървета, по-малко струпани на бунището планини.

Лесно е да се събира и изхвърля разделно. Не мирише, не е мръсно, не отнема много допълнително време или усилие. Нужно е само малко желание. Ето колко е просто – чанта, в която да се събират опаковките и през няколко дена да се отнасят до трите кофи.

Поредната доза отнесени за рециклиране опаковки – кофички от мляко, буркан и бутилка, кутии метални и картонени, кенчета, пликечета. Всички те са годни за рециклиране и очаквани в кофите за разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки.

Целта ми е у нас поне да достигнем 80-90% от тези опаковки да стигат до цветните кофи. Органиката компостираме (скоро ще пиша по-подробно с експериментален компост на терасата). И общият отпадък, който достига до традиционните кофи е все по-малко. Ако и ти, и твоите приятели, както моите и всички го правим – това е една от малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-чиста планета. Че сме се запътили стремглаво в не много добра посока. Последни година-две да я променим. Заедно.

Хайде. Покажи ми, ако започнеш повече да изхвърляш разделно и ти.

 


Писах по темата още: Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделноКашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно

img_9914

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!


Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.

#EarthDay и #WasteNot 30-дневно предизвикателство за по-малко боклук

Sam and Jane.

и по повод Деня на Земята (който трябва да е всеки ден, мисля си аз), а и не само – приех 30-дневното предизвикателство да правя (почти) никакъв боклук. няма да е лесно

как ще действам ли?

– нося чаша с мен и няма да използвам за кафе, чай, вода пластмасови или хартиени чаши за еднократна употреба;

– не купувам малки / никакви бутилки безалкохолно в пластмасова опаковка;

– компостирам (за това вече писах);

– събирам разделно (хартия, пластмасови капачки, алуминиево фолио);

– ще сведа до минимум покупките на (непотребни) вещи;

– не използвам найлонови пликчета, нося си платнена торба за многократна употреба с мен (това по принцип)

още неща, които човек може да направи има тук – wastenot

и така – #WasteNot

още по темата:
компостиране

7 дни боклук

презентацията на Маги за климатичните промени

7 дни боклук на Грег Сигъл

Lya, Whitney and Kathrin. започвам дълга серия публикации, посветени на боклука.
този боклук, който произвеждаме ден след ден, всеки ден, всеки от нас.
започвам в последния ден на седмицата на боклука с една уникална колекция фотографии, посветени на темата. проекът е 7 дни боклук на Грег Сигъл. снимките са на хора от Калифорния, снимани с едноседмичния им боклук.

в САЩ боклукът, който изхвърлят днес е два пъти повече от този, който са „произвеждали“ през 60-те и с около 50% повече от този, който изхвърляме в ЕС (на глава от населението).Michael, Jason, Annie and Olivia Sam and Jane. Marsha and Steven. да се замислим #боклук #консуматорство #бъдеще

не на боклуците за Коледа

IMG_8495

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници

чистата София

тези дни минавайки край една детска площадка се впечатлих от картината

dsc00934хората са склонни децата им да играят в тази кочина, но не и да направят бърза оборка и почистят градинката

без да оправдавам онези, които зариха София в боклук напоследък си мисля, че някак винаги е по-лесно да обвиняваме другите, че не вършат нищо, а гредата в собствените си очи не виждаме

междувременно и Kaladan разсъждава по темата и обещава да направи оборка около тях, съгласявам се и с мнението му, че не само София е кочина, а цяла България. не от днес.

седалката на Дядо Коледа

„седалката на Дядо Коледа“, така Али (3 г.) нарече този стар фотьойл, злополучно изхвърлен сред куп ненужни вече никому следколедни елхи – Овча Купел, 25 януари 2009 г.

p4130019