днес бях свидетел на кражба и това ме потресе; май ми се е случвало и преди, но днешната беше особено впечатляваща – купувах цветя от малко цветарско магазинче – обичам да взимам цветя от там, красиви букети правят, продавачката е възпитана и мила и докато с нея сме отвън и избираме двама младежи на около 20 и няколко влизат и започват да избират видимо и те, гледат цветята, цените, младежите изглеждат доста добре, свежи и млади, с хубави дрехи, облечени с вкус, по младежки, чисти … тъкмо сме избрали с продавачката и влизаме и младежите заизлизаха и хоп – от задния джоб на втория виси джиджавка за GSM и продавачката казва „ей, върни ми GSM-a“, а той бръква в джоба, вади го, подава й го, поглежда ме леко смутен, но с усмивка, все едно казва „извинете, може ли да се разминем“ и зачезва … ето така ставала работата – без да им мигне окото на младежите свиха цигарите на продавачката и за малко и телефона й … а бяха добре облечени и изглеждаха като да им има доверие човек
е, не го разбирам аз това, не знам как става, как е възможно някой ей така хоп и да ти открадне телефона, разбираш ли … мамка му, не го разбирам

а ти би ли взел нещо чуждо? би ли откраднал?

* * *

24 април е денят, в който се отбелязва геноцида над арменците

не следя какво се случва в Парламента отблизо, затова едва тези дни научих един позорен факт, факт, който умът ми отказва да възприеме, така, както не мога да разбера и горната случка; за какво иде реч – тази година, въпреки че вече сме член на Европейския съюз, т.е. и тази година, както и предните нашият, роден, мил и драг Парламент отказа, отказа, ОТКАЗА да гласува признаването на арменския геноцид, официалното му признаване
защо се случва така? защото нашата мила тройна коалиция се оказва не про-европейски, а про-турски настроена; защото депитатите от ДПС напускат парламентарната зала при споменаването на „арменски геноцид“, а за останалите очевидно мнението им е меродавно

очевидно за България фактът, че държави като Австралия, Аржентина, Армения, Австрия, Белгия, Канада, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Либия, Литва, Полша, Русия, Холандия, Словакия, Швеция, Швейцария, Урогвай, Ватикана и Венецуела, Европейския парламент, както и 40 щата на САЩ не значи нищо

обидно е – казвам го като арменка
обидно е – казвам го като българка

обидно ми е, когато управниците са ххххх (тук изписах обидни и нецензурни думи, но ги изтрих, защото не мога да пиша така) „Държите на гласовете на ДПС, за да си крепите правителството, затова не искате да признаете арменския геноцид“, каза Екатерина Михайлова; още инфо за ситуациите в Парламента по темата има в Дневник и стенограмите на сайта на Парламента

тук не иде реч за отношения между турци и българи, между два народа. тук иде реч за почитане паметта на загинали и за хората в това Народно събрание; за мен независимо дали са 300 000 (както казва Турция) или 1. 500 000 души (както смятат арменците) има пролята кръв, не малко кръв, има болка, която се предава от поколение на поколение и само с един официален акт, като признаването на геноцида, една държава може да покаже, че е … ох, за да не звучи сложно мъдра (уви, България не е мъдра държава, липсват й мъдри управници), модерна (и модерна не е …), абе поне може да се очаква, че има някаква надежда, все ми се иска да знам, да вярвам, че има някаква надежда за тази България

прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. в ума и душата ни настава покой.
самият акт на признаване на геноцида вече е като искане на прошка

но, уви …

* * *

и за да не звуча прекалено песимистично, защото не ми отива, да завърша днешната трилогия с ентусиазма около кампанията ни Аз съм! За всяко дете – семейство!

събрали сме вече над 1000 рисунки на детски ръчички! ежедневно пристигат нови и нови! днес ни изненада плик с две рисунки на българчета чак от Америка! усещането е невероятно! където почукаме – навсякъде откликват много позитивно на инициативата, с готовност да се включат кой с каквото може; бордовете вече тръгнаха в 5 града в страната; днес и плакатите са готови – ако някой иска плакатче да залепи (в училище, детската градина, на входа на блока си) или да помага – добре дошъл 🙂
за съжаление от Столична община казаха, че не те дават разрешение за нещата около Парламента, а от Парламента вече близо месец нямаме отговор … (днес много му се събра на ози Парламент да говоря за него) – но едно е сигурно – заговори се по темата, замислиха се не малко хора за това защо все още у нас има толкова много деца в домове (между 10 и 30 000 казват различните източници) и до кога така ще го толерираме това явление, и до кога така ще даряваме там и с акта на това дарение ще си мислим, че сме опростили греховете си и сме измили срама, без да се замисляме, че срамът ни е в това, че тези домове ги има

тези дни съм из медиите – утре ТВ Здраве, петък – bTV и RFI, днес отново говорих в радио Стара Загора :); на 16-ти ще имаме Кръгла маса в БТА, ще говорим по темите превенция (как да се случва така, че да няма деца за домовете) и смяна на статуквото на децата в домове (как децата, които текущо са там да получат бъдеще, наместо това да станат наркомани, пласьори, проститутки, джебчии); имаме потвърждение за присъствие от много и все умни хора за дискусиите и се надявам заедно да съставим добро предложение, Петиция, която ще подписваме онлайн от 17-ти и внесем в Парламента на 1 юни с предложения конкретни, за да няма толкова деца в домове;
ще имаме рисунки – ще опитаме с тях да „опаковаме“ Парламента (за последен път пиша тази дума днес) на 1 юни; който още или скоро не е рисувал своята ръка – ето добър повод 🙂

* * *

исках и за 3 в 1 да пиша, ама друг път, че сега работа ме чака, а се отплеснах с поста
слагам си и един хубав линк, благодаря за който – Съвети към журналята на дядо ти Петко Р. Славейков

Follow