Поля: Мили момичета, обичайте момичешките си части

2013-BCA-Early-Detection-Logo
Преди няколко дена Поля написа това на своята стена във фб. Нямаше как да остана равнодушна, помолих да споделя и тук, а и да си поговорим открито с Поля за рака. Благодаря й, че се съгласи. И вярвам този разговор е важен за всяка от нас.

мили момичета,
от сърце ви моля да обичате момичешките си части, да ги познавате и да ги наблюдавате редовно и внимателно. и моля ви, започнете от днес, от сега, от веднага
(това ще е дълъг пост).
днес ми казаха, че вече нямам рак. в смисъл, че са махнали тумора изцяло и че нямам разсейки в близките лимфни съдове. и че ще трябва да пия лекарства и да ходя на радиотерапия известно време, но след това се предполага само и единствено наблюдение няколко пъти в годината.
моята битка е къса (за сега). усетих копеленцето много рано, и здраво натиснах да се отърва от него. дадох си сметка, че нещо не е съвсем ОК към края на юни и ме оперираха на 29 август след ред процедури, включая и смяна на хирург по мое желание.
къса е, понеже копеленцето беше успяло да порасне до 3см в най-добрите си дни, като са го махали е било по-малко от 2см в диаметър.
а можеше да е много по-зле, можеше да е ад. ад, в който, убедена съм, поне една жена, която познавате, е била.
битка, която, убедена съм, поне една жена, която познавате, е загубила.
моята битка не е приключила още съвсем, но аз от днес живея с идеята, че съм спечелила войната. защото го хванах рано, защото потърсих помощ, защото поисках второ мнение в момент, в който загубих доверие. все неща, които, вярвам, всяка от нас може да направи.
моля ви, обичайте женските си части. важно е. важно ми е.

The_Birth_of_Venus_detail_-_Venus
Ето и разговорът ни с Поля, дни след операцията й.

Как, какво, кога да правят жените, за да се предпазят от рака?
основното е така клишираната профилактика. опознаваш тялото си и го следиш. в случая с гърдите (какъвто е моят случай) си е направо лесно – описано е и го има навсякъде и по листовки, и в интернет.
за мен рецептата грубо е: след първият ми специализиран преглед се прибрах и се „запомних“ като здрава, след което веднъж на 2-3 седмици се „преглеждах“. то си става инстинкт почти, а и не изисква допълнително усилие. спокойно може да се попритиснеш тук-там под душа и да се тестваш за новости. по принцип гърдата променя консистенцията си малко спрямо месечния цикъл, жлезата може да се втвърди и уголеми около овулация или мензис – това не е задължителна индикация за проблем. но ако се познаваш и забележиш тряйно втрърдяване на нетипично място или в по-голям размер, и това се позастои и не се усеща нормално – добре е да потърсиш специалист.

Как се справи ти? Има ли таен ключ?
ми аз не съм се справила още напълно. тепърва предстоят разни неприятни неща. усетих го рано. в този момент вече бях живяла почти 2 години на острова, но още нямах GP & NHS number: не виждах защо да се хабя. като се позаседя копеленцето и ми стана притеснено си изкарах регистрациите и номерата и отидох на лекар, от там се почна сагата със специалисти, хирурзи и чудеса, но тук почти всички са мили и отзивчиви, а и нямат право да ти откажат ако всичко ти е изрядно.
няма таен ключ. аз това работя – с рак се занимавам, с клинични изпитвания. шансовете винаги са по-добри ако е хванато по-рано. другото е да искаш да живееш, да имаш някакъв смисъл, и да имаш хора около себе си. те са ръка за ръка тези неща. а, и е добре да си ползваш главата все пак. в смисъл, да не се увличаш по световни конспирации, ми да идеш на лекар, а ако нещо не усещаш както трябва и на втори, и на трети. аз смених специалист тук и не съжалявам. проработи добре. мисля може навсякъде да се направи.
откакто си чух диагнозата (подранил подарък за 40тия ми РД) бачкам още по-мотивирано… рак. ще го пребием скоро. човек ако му се занимава, ще види, че вече повечето онко-диагнози НЕ са смъртна присъда. всеки ден излизат нови терапии, все повече хора са излекувани. днес съм смъртник, утре столетник, така де

Кой помогна най-вече? Силният ти дух, хората около теб, лекарите?
тепърва предстои да разберем
хората около мен определено са ключови – благословена съм с обкръжението си. без лекарите за никъде не сме също. аз съм инат, при това доста голям. знанието, че това не е смъртна присъда, че е овладяемо, че не е непреодолимо, че всеки ден се случва нещо ново, което рита шибаното копеле все по-далече и далече от нас и от страха ни и че скоро ще сме се справили с него напълно, и че (и това е толкова сладко) аз ще съм част от това справяне


Илюстрация: фрагмент от Раждането на Венера на Ботичели (1486)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *