Цукуру търси себе си. Дълго. Мистика, за разлика от други романи на Мураками, почти липсва. Но има много джаз, много музика, много самота.
Петима приятели в едно цяло. Време на пълнота, което отминава безвъзвратно. Гари. Път. Търсене.
„На този свят са нужни, макар и малко, хора, които да сътворяват абсолютна пустота.“
„Не само хармонията свързва едно човешко сърце с друго. Свързват ги дълбоко раните в едното и раните в другото; болките в едното и болките в другото; прегрешенията в едното и прегрешенията в другото. … Няма прозрение без да си преживял мъчителна загуба.“
Хареса ми превода на Дора Барова. Но корицата – никак. Стефан Касъров е правил и другите корици на преводите на Мураками на български език, но тази не му се е получила много добре, безцветна е. А Цукуру е цветен.
Ето още малко цитати от книгата:
http://www.indiebeaver.com/избрани-цитати-харуки-мураками-1/
Като цяло, настроението е доста минорно, но по някакъв начин този роман успя да ме успокои и да ме накара да се чувствам по-малко сама в чувствата си.