исках да пиша на Illa, но се оказа, че нямам мейла й, помолих Виктор за помощ, а той ми написа следното:
„Така сте вие, блогерите, да ви се чуди човек, що се криете. Или се страхувате, че ако не се криете, ще ви сполети това, дето сполетя Виктор, хихи, хихихи.
На протеста за торентите в южния парк, дето сега Бойко прати и гейовете, сиреч, колкото са ония от интернет, толкова и гейовете, та там Григор ме запознава с Илла, и така я и представи – Илла.
Прочее, малко време да има, да попитам аз блогерите, що се криете бе хора?
Аз съм си поставил навсякъде и-мейл-а на google и до ден днешен кьорав спам не ме е притеснил, от какво ги е страх, какъв е тоя зор за анонимност?…“
моля, Илла, ако може, пусни ми мейл (justine.toms в gmail) – благодаря! 🙂
е чак някой да се крие с мейла си, по-скоро не е съобразено
иначе аз не си пуска gmail-а а yahoo-то, поради спамерски съображения
Сложила съм си badge от Facebook, на който освен името и статусът ми се вижда и мейлът 🙂
Ще започнат опровержителни коментари на блог-ъри.
Има нещо вярно в не-упоменаването на e-mail – и.
Все пак, който търси намира… (Facebook/ Myspace и други социялни мрежи са голяма помощ).
http://bulpete.wordpress.com
bulpete@abv.com
А аз и телефон съм оставила. Мисля си, че ако някой иска да ме открие, това ще бъде най-лесното нещо на света (поне там, където има мрежа) 🙂
Но съм се изправяла пред този проблем за поне трима блогъри.
Когато някой не иска да ти се представи, значи не иска. Точка.
Да не си на светло не означава да си анонимен.
за инфо на всички – намерихме се с Илла по мейла
благодаря Виктор, все пак ми помогна 🙂