вероятно един от най-важните ключове за живота днес се крие в смисъла на думата „щедрост“. забързани, уморени, изнервени, озлобени, смятащи че всичко и всички са против нас, намусени, кисели, опаки, зли, сиви пропускаме едно елементарно решение. „щедрост“.

щедростта не е само за богатите. не се отнася само за милионера, който подхвърля 100 лева дарение за някой дом веднъж в годината. не е в 20-те стотинки, които минувачът пуска в шапката на уличния музикант, 50-те стотинки срещу повяхнала китка на бабата на улицата или левчето за босото цигане, което мие прозорци на коли по светофарите.

щедростта е отвъд материалното. тя е усмивката, споделена със съседите пред входа. това е добрата мисъл за приятел. това е подарената книга. протегнатата ръка. телефонното обаждане на някой, който го очаква. това понякога дори е един лайк или едно „браво“ в коментар във фейса.

щедрост е да дадеш повече – в работата си, в отношенията си с хората, във всичко. баба ми казваше „винаги давай малко отгоре от теб“. без да очакваш нищо в замяна. без да смяташ ползи и да правиш сложни калкулации кой колко. дай повече.

щедрост е да отидеш да раздаваш супа на бездомните или да храниш кучетата в приюта. щедост е да вземеш кутия блажна боя и да боядисаш пейката пред блока, а после и катерушката и пързалката, защото съботният ден е дълъг. щедрост е да измиеш някой път мърлявия асансьор, който постоянно иначе те дразни. щедрост е да вземеш всички недочетени нови книги и да ги дариш в близкото читалище. щедрост е да минеш до родното си училище и да попиташ дали пък нямат нужда от нещо, с което да помогнеш.

щедрост е просто да се усмихнеш сутрин в огледалото и да започнеш деня позитивно.

щедростта е нещо толкова човешко. за жалост, само благородните хора са готови за щедрост.

подарявам ти това слънчево сърце, което ме порази вчера. и не забравяй за тази красива дума „щедрост“.

Follow