тъй като съм от тези, дето си нямат село ми е безкрайно любопитно да „съм на село“, пък било то и за ден, при приятели
село Скравена не навява позитивни асоциации за хората от моето поколение и по-старите, които помнят, че там е имало женски лагер – може би на много днешни младежи това звучи като да е имало училищен лагер, но истината е съвсем друга, просто я забравихме – че след 9-ти септември доста време са съществували т.нар. лагери, в които са били изпращани, заточавани, малтретирани, избирани интелектуалци, търговци, всеки, с повече ум или пари, който не е отговарял на тогава комунистическите идеали; моят дядо е бил в лагера в Ловеч и после другаде; а Скравена се слави с каменната кариера, при която е имало женски лагер …
днес мястото е забравило за кървавата си история и ако човек се отърси от нея намира селото и околността за изключително привлекателни; особено в началото на пролетта, когато всичко е в свежо зелено, с нацъфтели дървета и цветя!
миналата година писах подробно за Скравена, манастира Свети Николай, конната база Здравец. Допълвам, че мястото за хапване в околността е Рибен бар Кики, в който има всякаква прясна риба, приготвена вкусно и макар и малко бавно – чакането си заслужава.
година по-късно продължавам да наричам това място Скравена „земен рай“ и да го препоръчвам на всеки, който има или няма път натам
Селото е наистина много красиво и винаги въздухът и атмосферата там ме зареждат с много енергия. Като малък винаги прекарвах летата си там и това място е свързано с незабравими спомени. Дано има развитие в бъдещето.