много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.

измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.

„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“

„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“

„не гений липсва на света, а граници пред гения“

„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“

“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“

„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“

„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“

явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.

„има ли все още нещо човешко в нас …“

още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена

автор: Самуил, 12 г., Добрич

автори: децата от клуб „Батик“, Младежки дом, Търговище

автор: Виктория, 8 г., Търговище

автор: Даниела, 14 г., Трявна – понедител 2014

отново бях в журито и отново бях изумена от креативността и способностите на децата от цяла България!

и рисунките от рецептите на баба 2013 тук

много хора се питат: как да накарам детето ми да чете повече? ето няколко отиграни от нашето семейство начина:

1. започнете с четенето отрано. рано-рано – още докато е бебе му четете. нека заобича книжките и бъде обкръжено от книги винаги. вие самите също четете около него, своите книги. когато вижда, че четете, детето ще иска да ви имитира най-малкото и също ще иска да е с книга в ръка 🙂

2. хубави и нови детски книги. не че е голяма тайна, но децата не обичат да четат стари книги. искат красиви, лъскави и примамливи с илюстрации и оформление издания. да се опитваш да им пробуташ любимата си от детството книга, която от много препрочитания е станала на парцал – няма да мине.

3. заиграване покрай четенето. покрай книжката могат да дойдат и рисуване на сцени с главните герои, доизмисляне и донаписване на истории с тях, посещение на театър или гледане на екранизацията на историята, игри в парка, взаимствани от книгата или разиграване на сценки у дома. всичко това прави книгите и приключенията в тях още по-примамливи.

4. „заменяне“ на четенето. заменихме следобедния сън, който беше нежелан с четене, т.е. отново почивка в леглото, но с книга в ръка – чудесен ход и някакси доста добре приет.

5. изборът на книга заедно. избирането на книга за четене си е цял ритуал. налагането на заглавия и автори далеч не е най-доброто. нека детето само избере. дори това да е енциклопедия или комикс – важното е да е книгата, към която то само посегне в библиотеката или в книжарницата.

6. четене заедно. понякога четенето заедно помага. четене на глас, изразително, с интонация, смях, звуци от родителя показва, че четенето може да е още по-забавно.

7. готин разделител. свеж разделител за книги, детски, „специален“ със сигурност също помага.

е, това е накратко. темата е с продължение 🙂

писах още за преди да стана Боб, Юлка за детските книги, българските детски автори от днешния ден