тези дни говорих с различни деца и младежи от елитни столични училища. бях при тях да ги каня лично да се включат в конкурса 20-20-2 за млади хора до 20 години, които правят сайтове, програмират, работят с графични програми или се занимават с оптимизация

търсенето на млади уеб таланти, въпреки моя оптимизъм, се оказа трудна работа. или поне поканването им да се покажат в училищната среда. чух неща като

„ама ние програмиране за уеб ще започнем да учим догодина“,

„ама никой не ни е учил на това“,

„а, някой ви е излъгал, че сме талантливи“,

„изпуснати сме, ние сме вече едни глупави и мързеливи“ …

и това ученици от много добро столично училище. естествено отчитам фактора „пубертет“, но някак си не ми се иска да са толкова безразлични, неамбициозни, очакващи знанията да им бъдат наляти,  с фуния, отгоре, без грам самочувствие

истинските таланти не чакат да навършат определена възраст, за да се покажат. истинските дарования имат порив да се изявят. ако музиката, програмирането, рисуването, писането са ти страст започваш рано и й се отдаваш напълно. и знаеш, че така ще промениш света и наистина го правиш

не, не обвинявам училището и учителите. родителите сме първи, които най-често смазваме самочувствието и поривите на децата си, след нас и всички други институции, а накрая и улицата го правят и така

ако все пак познаваш талантливо дете, което по цял ден цъка и прави сайтове, рисува на компютъра, анимира и какво ли още не – кажи му за състезанията 20-20-2, ще приемаме регистрации до 3-ти ноември, а на 4-ти ще обявим задачите. наградите са яки, но не това е важното, а възмжността наистина да издирим нови уеб-таланти. вярвам ще успеем.