България консумира 1,8 пъти повече от наличните си ресурси

„Доклад на WWF за световната природа през 2010 г.:
България потребява почти два пъти повече ресурси от тези, с които разполага
Бристъл, Великобритания – Нов доклад на международната природозащитна организация WWF, който излиза днес, показва, че всички страни членки на Европейския съюз с изключение на Естония, Латвия, Финландия и Швеция, потребяват повече природни ресурси от тези, с които разполагат средно.

В ЕС живее само 7% от световното население, но то използва два пъти повече ресурси от средното за света. България консумира 1,8 пъти повече от наличното. Четири от държавите в ЕС – Дания, Белгия, Естония и Ирландия – са сред 10-те най-големи екологични потребители.

„Предизвикателството е как ще успеем да съчетаем увеличаващото се и с все по-висок стандарт население на света с ресурсите на нашата една планета. Трябва да намерим по-добри начини как да произвеждаме и използваме енергията и какво точно да потребяваме”, обясни генералният директор на WWF Джим Лийп при представянето на доклада в английския град Бристъл.

клишетата в ежедневието. 2.

след като се поразрових още малко в ежедневието ни измъкнах цяла доза дoбре установени клишета, които не намериха място в топ класацията, публикувана в първата част
1. училището е мъка
2. работата е мъка
3. работното време е от 9 до 6
4. бракът е мъка
5. децата са мъка

ето ги:

6. свекървите са мъка – досадни, мъмрещи, мразещи снахите си, все знаещи, налагащи се и т.н. хайде да си признаем, че ако погледнем обективно това са майките на нашите мъже, тези, дето са ги родили и отгледали и дори да не помагат, или помагайки да пречат – не са чак такова зло, каквото ги описват клишетата, вицовете и тъпото ни групово онаследено мислене;

7. тъщите са мъка – същото като горното;

8. блондинките са тъпи. любиииимо клише. добре е, че напоследък се боядисвам в кафяво 🙂

9. полицаите са тъпи. мда …

10. съседите са тъпи. бла …

11. днешната младеж е тъпа, ние какви бяхме, като бяхме млади (удивителна). пфу …

12. другите са тъпи (тъпаци). брей …

още?

срещи от третия вид. загадка

img_0888

днес имах истински интересна среща с един харизматичен човек, много позитивен, абсолютен професионалист, а на всичкото отгоре бърборко и добряга. скоро ще има линкове към подробности.

подарък за този, който познае с кого съм на снимката. 🙂

любопитни статистики за онлайн рекламата в Европа

ако са ви любопитни данни от рекламния пазар в Европа специално за онлайн частта му – любопитни факти съм извала в другия си блог от AdEx 2009 доклада на IAB Europe

интересно е да се знае, че България не е никак най-зле. е, не сме и най-напред в класациите де.

последните данни сочат, че Холандия е страната с най-голяма пенетрация на Интернет (16+) – 85%, следвана от Швеция – 82% и Дания – 80%
тук ние сме с най-ниска – 40%, следвани от Гърция – 42%, Румъния и Полша с по – 44%

скоро в този блог ще спра да пиша за онлайн неща, който се интересува може да прегледжа другия ми блог тук

неделя. 10/10/10. 350.

350 части от милион е безопасна горна граница за концентрация на CO2 в атмосферата

350 ще бъде изписано по различни начини от много много хора на много различни места по света в неделя, 10-ти октомври

в София в 10 ч на 10.10.2010 пред НДК велосипедисти ще изпишат 350

нещо още по-яко и май за първи път случващо се у нас ще е еко-флаш-моб – замръзнала изложба, пак в неделя между 18 и 18.30, мястото още не е известно, но се надявам скоро да го знаем и да се видим там

за още събития 350 – сайта на Горичка

призраци в библиотеката или истина е – децата обичат да четат

img_0757

децата обичат да четат. ние сме тези, които не им го даваме. не може да искаме детето ни да чете книги ако у дома не е влизала нова книга в последната година. не може да искаме детето ни да чете книги ако не ни е видяло нито веднъж с книга в ръка у дома, зачетени. оправданията – животът е толкова скъп, няма пари за книги не минават. има библиотеки. а там има мнооого книги.

днес в детския отдел на столична библиотека видях много деца, обичащи книгите. запалени от книгите. четящи не само тънки и с много картинки книги. беше нощта на призраците в библиотеката! децата четяха откъси от любими свои книги от британски автори. Г.Д.В., Матилда, Мечо Пух, Хари Потър са любими на всички! ние с Томи научихме и за други книги, които ще ни харесат, за които не бяхме чували. запалихме се по нови автори. май това беше целта. от децата да стигне до децата.

искрени комплименти за хората от библиотеката – отдадени, вдъхновени, силно решени да докарат още и още нови почитатели на книгата в библиотеките. един добър ход. очакваме и още!

артефакти – ТНТМ

img_0728

„Движенитето за ТНТМ* е школа за комунистическо възпитание и многостранно развитие на младежта.“

ТНТМ – Техничско и научно творчество за младежта (поправете ме ако греша)

двора на КАТ София, окт. 2010

новите студенти ‘2010

вдъхновяващо начало на новата учебна година в НБУ!

трима души с личен блог (яки лични блогове!) vs един миналата година

от 60 само 3 без fb

около 1/3 са пазарували онлайн, основно дрехи, билети (самолет, концерт) и книги (!)

редактирали / писали в wikipedia – 1, отдавна и 1 активно (на английски език)

3/4 ползват Интернет и през мобилния си телефон (срещу около 1/4 миналата година)

около 5% имат twitter account, 1 човек има linkedin профил, 1 беше чувал за second life, за foursquare – никой

основно поща в @abv и @gmail

веднага си проимахме fb група и започнахме виртуални разговори

групата е мнооого интересна и наистина изглежда ще е приключение да сме заедно този семестър.

до къде стигна уеб индустрията

както наскоро един симпатичен човек на един семинар каза – „какво му трябва на българина? уеб … и зрелища“.

днес в Интерпред се състоя формално-неформална среща с представители на различните подразделения на уеб (не хлебната, онлайн) индустрията. бяха представени всички (повечето) основни играчи – онлайн медии, дигитални агенции, метрики, медиа шопове, рекламни мрежи, хостинг доставчици, уеб агенции, свързани с уеб офлайн медии.

целта на срещата бе разговор на тема … целият пост в другия ми блог

клишетата в ежедневието и как ловко те ни омотават

клишетата. дори образовани и силно себекритични и саморефлектиращи хора им се поддават. всеки ден. единици успяват да се откопчат.

клише 1. училището е мъка, досада, тъпо, учителите са тъпи, да се ходи на училище е гадно и т.н. затънали до уши в това клише много хора го предават на децата си и така затормозяват цялата система. сигурна съм, че би имало по-голям ефект от училището, ако по-малко хора влизаха в това клише.

клише 2. работата е мъка, досада, тъпо, да изкръшкаме, да се скатаем, ама аз защо да му работя на този, той не ми плаща няма да му работя, то никой не таботи на това място и т.н. работата може да е забавление и ако повече хора се кефят от работата си и я вършат с лекота ще има повече щастливи хора и по-добре свършена работа. но лесно възприемаме подобни клишета, защото така е по-лесно, а и се предава от поколение на поколение.

клише 3. работното време. има много бизнеси, в които работното време може да не е от 9 до 6, може да се работи от дома, да има гъвкави формули за отработка на часовете работа и т.н. естествено без фиксирано работно време не може да се работи с овце, а със силно мотивирани хора, хора, които не считат, че работата е мъка. представете си само колко проблеми хора се решили, ако всички службици и инстанции, които обслужват хората работят извън стандартното работно време, например. и колко би спечелил проблемът с трафика в големите градове ако повече хора си работят от тях или пък извън стандартните 9-18. да допълним, че различните хора са продуктивни в различно време и така техният истински потенциал остава загърбен заради формалности като 9-18.

клише 4. бракът е мъка. дори прясно бракувани хора веднага лесничко влизат в клишето да се оплакват, мрънкат, да говорят още по-големи клишета за половинките си. често това е дори в противоречие с разбиранията и чувствата им, но инерцията е голяма работа.

клише 5. децата са мъка. абе хора, ако са мъка – не ги правете. истината е, че децата са голям кеф, ако успеем да избягаме от клишетата на възприемането им като бреме, от предразсъдъците на класическото възпитание, с което сме закърмени и ние, от оковите на мисленето като възрастни, от прекаленото безпокойство за тях или прекаления страх да не сбъркаме. ако си говорим с тях като равни и ги третираме като такива ще ни е по-лесно, а нататък нещата се подреждат.

списъкът може да продължи още и още – интернет е неизбежно зло, богатите са щастливи, парите са висша ценност, държавата е за да я мамим … . всеки може да допълва още и още ако се позамисли. просто ми се искаше да си поговорим по темата. не, че ще променим нещо. просто ей така.

е, никой не е обещавал животът да е лесен. но може поне да е и забавен. а това, последното си зависи от нас. ако по-ловко избягваме клишетата във всичките им форми и вариации, може би ще ни е една идея по-забавно. за по-лесно никой не обещава нищо.