а/морал-на-нова

две неща ме подразниха яко в последните дни и отново се запитах за границите на нашето падение и отговорността на медиите или по-скоро липсата й.

– билбордовете за биг брадър, в които пише неща, които не съм сигурна как се възприемат например от вече сричащи първолаци, т.е. деца

– в „най-добрата майка“ водещата безцеремонно повтаряше и повтаряше пред жадните за подобни кървави драми зрители и на живо пред детето за убитата му майка и пак за убийството й и после пак и пак …

не искам регулация на медиите. а саморегулация. но явно много искам.

да изчезне дир-а

мина достатъчно време, вече всичко е наред а и доста се изписа. защо все пак се връщам на темата ли? защото е важна.

може би малцина си дават сметка, но Дир.бг има ключово място в развитието на родния уеб. първият сериозен бизнес проект, стартирал още преди 12 години, Дир-а мина дълъг път и все още е сред първите. не малка доза късмет, но и много труд. адмирациите тук са за Владо Жеглов.

преди няколко, доста години Дир-а бе хакнат. нещата отминаха бързо и безболезнено. но това беше голям урок. както за Дир.бг, така и за конкуренцията им, тогава все още доста малка, така и за всички, занимаващи се сериозно с уеб.

преди седмица Дир-а изчезна за няколко дена. никой не вярваше, че целия Дир може да изчезне за толкова дълго. провокация или лошо стечение на обстоятелствата, гадна конкуренция или нехайство – не е ясно. мнозина в типичен стил злорадстваха и „им гледаха сеира“. ужасно. и тъжно.

радвам се, че Дир.бг успяха да се справят със ситуацията толкова бързо. предполагам загубите са големи. предполагам ще има и търсене на отговорност. знам, че Дир-а вече са по-силни. а всички ние, наоколо си взехме още един важен урок.

всичко, което не ни убива ни прави по-силни.