сватби и поздравления

ок, първо ще са поздравленията и те са за
Елисавета и Дима
Дима и Елисавета в църквата

и за Ива и Мишо
Ива и Мишо

две сватбени тържества само в рамките на няколко дни!

защо сватбите днес правят впечатление – защото все по-малко хора се женят. замислих се колко от приятелите ни живеят на семейни начала, но не са женени официално и нямат подобни намерения

защо хората се женят все по-рядко? най-баналното е, защото струва скъпо, други смятат, че е излишно, трети намират цялата тази суета за прекалена и решават да си я спестят

най-чакащите този момент като че са родителите. те винаги плачат в този ден. едни – защото са дочакали и пречакали детето им да се реши на това, а други – защото детето им е прекалено младо и му е рано … но и да плачат и да не плачат – нещата си стават както им е писано да станат

любопитното в двете сватби от последните дни е, че си бяха истински хубави сватбени церемонии, нито досадни, нито смешни. за първи път присъствах на протестантска церемония, която по някакъв начин ме впечатли, може би най-вече със словото на свещеника

дадох си сметка освен това, че младоженците са хората, на които най-малко се дава думата на този ден – те имат да кажат по едно „да“ и да се целуват на „горчиво“, а свещеници, държавни служители в обредния дом, диджеи и кумове говорят през цялото време

ритуалът в обредния дом е ужасно банален, ако ще дамата, която го води да е с най-медния глас. при това не е мръднал грам от преди 10, 20 или дори 30 години. смятам трябва да има поне няколко сценария и „кратка“ и „разширена“ версии и двойката да си избира. крайно време е като в модерна държава да не е задължителен този начин на сключване на брак и само църковния да има същата тежест

при всички случаи от собствен опит знам, че независимо от обреди, церемонии, досадни дребни неща денят на сватбата е наистина прекрасен за всяка жена и трябва да си го изживее

е, младоженци, честито! много любов!

Лисицата и Детето на Люк Жаке – невероятна история с малко думи

предполагам Le Renard et l’Enfant е история, вдъновена безкрайно от детството и Малкия принц, затова ще започна с него:
„- Нищо не е съвършено – въздъхна лисицата.
Но пак се върна към мисълта си:
– Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Малко е досадно. Но ако ме опитомиш, в живота ми ще грейне слънце. Ще чувам шум от стъпки, съвсем различен от всички други. Стъпките на другите ме прогонват под земята. Твоите стъпки ще ме викат като музика да изляза от дупката. Освен това погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Аз не ям хляб. За мен житото е безполезно. Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата…

„Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц:
– Моля те… опитоми ме! – каза тя.
– На драго сърце – отговори малкият принц, – но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.
Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил – каза лисицата. – Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
– Какво трябва да направя? – попита малкият принц.
Трябва да бъдеш много търпелив – обясни лисицата. – Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш мако по-близо…“

„- Сбогом… – каза той.
– Сбогом – каза лисицата. – Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
– Същественото е невидимо за очите – повтори малкият принц, за да го запомни.“

плаката на филма Лисицата и Детето

Филмът е невероятен! Една лисица и едно момиченце разказват историята на приятелството и обичта, преминават заедно през всички сезони, през възхитителна природа и успяват да станат приятели, докато в един момент обичта не се деформира в желание за притежание и контрол. Въпреки фаталната случка краят е като за детски филм оптимистичен. Наистина невероятен филм! Заслужава 100% да се гледа и то на голям екран от всички малки и големи деца, родители, учители, обичащи хора, влюбени хора, самотни хора, еколози, планинари, пещерняци, любители на животните, обичащите децата, обичащите природата, обичащите мълчанието, обичащите живота!

Премиера за България – 19-ти септември. Enjoy!

кучетата на София

кучетата на София – като че понамаляха, поне така ми се струваше, но изведнъж в последните дни ми дойдоха повече пред очите:
няколко пъти попадам на ей такива групи кучета – тези са до х-л Форум, спят сладко през нощта на улицата, цяла банда

има едно блъснато и починало куче на бул. България между две бизнес сгради, стои от 3 дена, не знам как е но ми се струва преди имаше служба, която се грижеше за тези неща …

на родителската среща в училище родители протестираха против кучетата в района на училището и изказаха мнения да се вземат мерки – училището е кастрирало част от тези кучета, обезпаразитява ги и ваксинира, но отказва да ги убие, а с кучкарниците не ставала работата

хора ми казват, че било масова практика стопани да изхвърлят бездомни кучетата си, които не харесват или не искат вече по една или друга причина

предполагам на Кмета не му е до кучетата, предвид че има да решава други по-важни дела, но какво да се прави? според Джамбо ако извикаме пак виентамци да живеят в София бързо ще решим проблема (хм)

бездомни кучета спят на улицата

не се сърди човече, това нали го очакваше?!

в абсурдната ситуация, в която текущото правителство си играе с всички ни кулминацията дойде тези дни с истинска гавра с пенсионерите – първо абсурдно им се обеща почивка, после още по-абсурдно се поспори по бройката им и накрая (чета тук) най-абсурдно министърката казва вчера – ниц, почивка няма да има, сори пенсионери (за сори-то не съм сигурна, че го е казала, просто – няма и точка.). до кога?!

моите хайку фаворити

моите фаворити от хайку конкурса – оказа се че са много, но това са ми най-симпатичните

Стефка Богатчевска
Горещо лято
разголено момиче
защо се смееш?

Георги Дерменджиев
Котешка сянка
на стъкления покрив.
Летен следобед.

Валентина Атанасова – Вал
Дребна мушица
по стъклото заблъска.
Не й отворих.

Милена Филипова
Софийско лято
си запушва ушите
с тапи от мечти.

Богдана Колева
В маранята – влак.
Колко ли изпуснати
и хванати надежди …

Ангел Кирилов
Жълтата луна
тихо осветяваше
лаят на кучетата

Светлана Видинска
Аз и чайката
си делим моретата.
Съзаклятници.

Светлана Видинска
Трапчинката ти
е полумесец, с остър
връх пронизва ме.

Лилия Рачева
Играя с цветове
на душата ти.
Със синьото флиртувам.

Лилия Рачева
Локви-огледала,
гълъби пият вода,
търсят Пикасо.

дърво срещу каса бира

който познае къде е това дърво печели каса бира! 🙂

дърво интересно

за подсказка ето какво има наоколо

дървото е в църковен двор

според Джамбо преди се правела сходна игра – по средата на дипломна работа се слагал бял лист, на който пишело – който намери този лист печели каса бира! 🙂

Супермен срещу граф Д’Зайн

на партито на Netage тази година, ВеоргиВар, Венерката, моя милост

отдавна, много отдавна, чак в далечната 2001-ва един младеж ме трогна безкрайно, като написа забавна и важна за създателите на сайтове статия
Супермен срещу граф Д’Зайн
в която се говори за дизайн, достъпност и ползваемост на сайтовете, за комикси и изкуството да задържаш вниманието на хората
и я посвети на моя новороден тогава син – Томислав
този уникален човек се нарича Георги Варзоновцев и днес имам повод да му кажа – Честито!

на ГеоргиВар са две култови реплики за блоговете, които цитирам често по семинари и лекции:
„Корпоративният блог трябва да се списва от умен човек, от някой, който има какво да каже“ – от семинара след БГ Сайт 2006-та, когато имаше панелна дискусия за блоговете
„Благодарение на моя личен блог си намерих добре платена работа, която харесвам“ – май пак от тогава, но може и да греша

цените на недвижимите имоти по света и у нас

по мои груби изчисления в последната година са скочили с около 15 до 25%, поне тези на недвижимите имоти в София

според материал на BusinessWeek в Yahoo и след бърза справка за средните цени на имоти в София в Imoti.net май излиза по-изгодно човек да си купи жилище в Щатско, а не в Сф …

BusinessWeek дава списък с 10-те най-достъпни града като цени на недвижими имоти, ето началото:
„1. Indianapolis-Carmel, Ind.
Median home price: $108,000
Median household income: $65,100“

домейнски регистраторски новини

след като прословутите Регистър.бг (преди Цифрови системи),  тези, които дават точка.бг домейните в Интернет наскоро олекотиха свръхзатормозената си процедура по регистрация (инфо тук) днес научавам (на руски от руски сайт чрез Вени):

Первая международная конференция администраторов и регистраторов национальных доменов верхнего уровня стран СНГ, Центральной и Восточной Европы пройдет 8-10 сентября 2008 года в городе София в Болгарии. “

може след тази среща Регистър.бг съвсем да отворят процедурата. дано.