това е заглавието на една снимка, черно-бяла, на две жени, селянки, нарсред мегдана …

за човек със силен сантимент към времето преди 9-ти септември и историята на страната ни като цяло специалното издание на National Geographic е цяло съкровище

сдобих се с него вчера в Била за около 11-12 лв. + голямо Нескафе, каквото пия по принцип и комбинацията от двете неща истински ми хареса

статии и снимки от България от 1903, 1907, 1908 … чак до 1980-та – нещо, което истински ме развълнува

има невероятни снимки, с прекрасни коментари към тях – жени в красиви носии, мъже мургави, брадясали, в потури, селяни и граждани, всъщност снимките от селата доминират, но носят невероятен заряд, искреност, наивност; снимки от пазари, от улици

има статия от април 1915 г. на Хестър Доналдсън Дженкинс „България и нейните жени“, който признава още в първите редове, че българките са го впечатлили най-много от всички ориенталски момичета … намира ги високи и едри, енергични, с едри кръгли лица, с пълни розови устни, гъсти коси, румени бузи, с искрен поглед …  позволявам си и малък цитат „Като общо българският селянин води много примитивен, но красив и деен живот“ и още „нищо не може да ги отчае; понасят търпеливо, а твърдоглавата им упоритост не трябва да се подценява“

София през същата 1915 година е оценена като „единственият модерен град“, който може да мине и за американски

има още много, за който се вълнува – целият брой си заслужава – браво!