Паркур

до преди няколко месеца не знаех какво значи „паркур“; когато чух димата за първи път като франкофон си представих какво може да стои зад нея, но все още бях далеч от истината; Андрей направи малко филмче за паркур на един уъркшоп в Полша, а сега, доста по-амбициозен проект и тъй като нещото си заслужава, а младите трябва да се насърчават в благородните им начинания (това прозвуча тежко, Андрей, не ми се сърди 🙂 ето линк към промото на близо 30-минутния филм, който група студенти в БНУ направиха наскоро – „Паркур – начин на живот

очакваме премиера скоро в Одеон 🙂

затвора, затворниците

с темата за затвора Невена Гюрова ме връща към едни от най-силните моменти за мен от изминаващата година – бях три пъти за по малко в софийския затвор

първия път – за представянето на една книга на Сиела, Карбовски бе водещ и се проведоха някои странни разговори със затворниците (присъстваха избрани само, по-начетени и по-кротки, явно); бяхме с Гори, а описанието на емоциите го има тук

после, след силните изживявания при първия ми досег с това място реших, че трябва да отида отново, да поговоря с някои от тези хора; със съдействието на момичетата от Сиела посетих още два пъти същия затвор, взимах интервюта от затворници за новата ни книга с Борис Минчев за оптимизма

беше страшно; да се говори с тези хора е трудно, но се получи; там е друг свят; опитах се да погледна живота от техните очи – Храбър, който от 15 години лежи, който ми каза съвсем в началото на разговора ни, че голямата му мечта е да е на концерта на някоя (конкретна, но не помня коя, Цеца, например) фолк звезда; Дидо, който каза, че е щастлив, че е в затвора, защото иначе би бил 2 метра под земята, „бивш“ наркоман … повечето смятаха, че не те са виновни, а закона, защото ги е вкарал, защото онзи, с изнасилените малолетни взел само 3 години, а ние тук, за някакви си кражби, дори аз не бях я откраднал, списаха ме там – и бам – 5 години … човека, който цитирам бе там за н-ти път (може би 6-ти или 7-ми) и бе излежал в затвора общо 12 години … мъж в разцвета на силите си – 35, който ако не намираше държавата за виновна за всичко може би щеше да има друга съдба … опитах да ги попитам какво смятат да правят след това, но за половината от тези, с които говорих бе ясно, че има голяма вероятност скоро да се върнат отново там, в затвора, и то не от невъзможност да се адаптират, а защото краденето е техен стил на живот, тяхно мислене, техен начин да бъдат … и оправяне няма

спомням си тези няколко посещения в затвора, не че съм ги разбрала тези хора, не им и съчувствам, нито на този, дето е крал, нито на този, дето е изнасилвал, нито на този дето е пласирал, да, казаха ми го „и ти може ей сега на улицата да удариш някой и хоп, в затвора“ – искрено се надявам да не ми се случи …

и за да спра по темата, защото по нея може много да се пише ще прехвърля отново към блогнатото от Невена за броя затворници – миналото лято имах случай да разговарям няколко часа с един американец, попаднал по някакви си пътища в България; освен че човека по всякакъв начин се опитваше да ми изтъкне европейските си корени, цитирайки пра-пра баби с испанска и еврейска кръв (с което ясно очерта притесненията от националната си принадлежност – американец, native); хм да, та човека се оказа адвокат и неприкрита гордост (в стил „всичко в Америка е най!“) заявяви, че Америка е държавата с най-много затворници на глава от населението …
е от данните на Невена виждаме, че все пак Казахстан може би е лидер …

и още студентски бисери на тема блог – 4

пействам без редакция:

„Блог-а идва от английски web log – blog и се превежда, като – място, където хората водят свой онлайн дневник или може да се каже още, че това е лично пространство на сървър в Интернет. Това е място, където потребителя може да пише хронологично свои бележки, а други потребители пък могат да му оставят свойте коментари, отзиви и мнения. Основното приложение на блога е да бъде електронен дневник.Уеб дневниците, или блоговете са изразно средство на много хора от цял свят. Мнозина приемат личният си блог за собствен вестник, в който те играят ролята на негов главен редактори. Хората, които се занимават с блог се наричат блогъри.“

сигурна съм че след това обяснение дори да е имало някой, за който що е блог да е било неясно – вече не е!

не мога да се въздържа и пействам и част от продължението на същия автор:

„Това, което е сътворено в блога, се пази в сървър и след време би могло да се върне назад и да се прегледа минали случки или снимки. Всичко, което бъде написано тук е видимо в Интернет, а Интернет е достатъчно голямо поле за изява.“

„Думата форум в тесен смисъл всъщност е структурата, в която са обединени теми със сходна тематика. До тук е това е ясно. Какво е форум? Все пак форумът е място в Интернет, където хора идват, общуват и си прекарват времето приятно сред приятели или познати… Тук на никого не се плаща, нито някой плаща за да изказва мнения тук. Всеки е свободен да идва и да изказва своето виждане, да общува с другите потребители, и да си отива след това. “

„И въпреки, че мненията са ценни, пишейки в коъто и да е форум, потребителят трябва да знае, че написаното от него ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕ ИЗТРИТО. Ако няма прочистване, базата данни ще започне да работи страшно тромаво, а и повечето мнения губят своята актуалност с времето. Ако мнението наистина си струва, може да попадне в секцията с летописите и да остане по-дълго.“

мда, правописа няма да коментирам …

вярвайте ми, много се забавлявам като чета подобни неща, но след 2-рото-3-тото леко започвам да се отегчавам (май до тук прегледах около 35 …)