с темата за затвора Невена Гюрова ме връща към едни от най-силните моменти за мен от изминаващата година – бях три пъти за по малко в софийския затвор
първия път – за представянето на една книга на Сиела, Карбовски бе водещ и се проведоха някои странни разговори със затворниците (присъстваха избрани само, по-начетени и по-кротки, явно); бяхме с Гори, а описанието на емоциите го има тук
после, след силните изживявания при първия ми досег с това място реших, че трябва да отида отново, да поговоря с някои от тези хора; със съдействието на момичетата от Сиела посетих още два пъти същия затвор, взимах интервюта от затворници за новата ни книга с Борис Минчев за оптимизма
беше страшно; да се говори с тези хора е трудно, но се получи; там е друг свят; опитах се да погледна живота от техните очи – Храбър, който от 15 години лежи, който ми каза съвсем в началото на разговора ни, че голямата му мечта е да е на концерта на някоя (конкретна, но не помня коя, Цеца, например) фолк звезда; Дидо, който каза, че е щастлив, че е в затвора, защото иначе би бил 2 метра под земята, „бивш“ наркоман … повечето смятаха, че не те са виновни, а закона, защото ги е вкарал, защото онзи, с изнасилените малолетни взел само 3 години, а ние тук, за някакви си кражби, дори аз не бях я откраднал, списаха ме там – и бам – 5 години … човека, който цитирам бе там за н-ти път (може би 6-ти или 7-ми) и бе излежал в затвора общо 12 години … мъж в разцвета на силите си – 35, който ако не намираше държавата за виновна за всичко може би щеше да има друга съдба … опитах да ги попитам какво смятат да правят след това, но за половината от тези, с които говорих бе ясно, че има голяма вероятност скоро да се върнат отново там, в затвора, и то не от невъзможност да се адаптират, а защото краденето е техен стил на живот, тяхно мислене, техен начин да бъдат … и оправяне няма
спомням си тези няколко посещения в затвора, не че съм ги разбрала тези хора, не им и съчувствам, нито на този, дето е крал, нито на този, дето е изнасилвал, нито на този дето е пласирал, да, казаха ми го „и ти може ей сега на улицата да удариш някой и хоп, в затвора“ – искрено се надявам да не ми се случи …
и за да спра по темата, защото по нея може много да се пише ще прехвърля отново към блогнатото от Невена за броя затворници – миналото лято имах случай да разговарям няколко часа с един американец, попаднал по някакви си пътища в България; освен че човека по всякакъв начин се опитваше да ми изтъкне европейските си корени, цитирайки пра-пра баби с испанска и еврейска кръв (с което ясно очерта притесненията от националната си принадлежност – американец, native); хм да, та човека се оказа адвокат и неприкрита гордост (в стил „всичко в Америка е най!“) заявяви, че Америка е държавата с най-много затворници на глава от населението …
е от данните на Невена виждаме, че все пак Казахстан може би е лидер …