да разкажа малко за моите студенти

оказа се, че курсът ми в НБУ „Онлайн медии и ПР“ е с 89 студента! wow!

възложих им писмена работа за блоговете и ПР-а и получих мако повече от 30 творби; в началото бях отчаяна, но се оказа, че има и доста добри неща

реших, че ще е любопитно да постна няколко бисера, без цензура и без да цитирам чии са:

„Всеки може да създаде свой собствен блог. Да бъде автор, творец, дори – писател. При блоговете един ПР може да бъде сигурен, че посланието му ще достигне до публичното пространство.“

Някои блогери се конфронтират с някаква позиция, която им се струва идиотска, противоестествена, неморална или ненавременна. Или пък се конфронтират с някоя институция, която не си върши работата. Други блогери пък популяризират книги и филми. Има блогери, които търсят решения за някакъв проблем, а има и такива, които лобират за осъществяването на различни идеи. Чрез разсъжденията си, публикувани в мрежата, човек привлича хора, които споделят подобен начин на мислене или подобни мисли, тоест той привлича свои себеподобни, а те са потенциални негови приятели.

Никоя конвенционална медия не разполага с такава сила. Неслучайно някои политици и организации започват да се дразнят и да се опитват да измислят различни регулации и забрани, за да си осигурят спокойствие и да разполагат с някакъв контрол.“

има и още много, но тях – друг път

любопитен е този студентски прочит на блоговете 🙂

да, освен че писанията им ме развеселиха, студентите ми подадоха една важна насока, която май много учители и преподаватели у нас пропускат, поради неглижирането на онлайн средата като цяло – възможността и реалността ученици и студенти да намират всяко нещо, зададено им като тема за писане, в Нет-а и така да свикнат болезнено с wiki, copy/paste и дори да не преименуват файла си или да променят една дума – над 50% от текстовете, които получих за блоговете бяха … взаимствани и с липса на оргиналност, за жалост