след като писах за хубавите диви местенца из морето ни и след като всички се съгласихме за лошите страни на всяко място по морето ни ето и разни неща, които не искам децата ми да срещат по нашето море:

. умрял делфин на плажа … стоя няколко дена на плажа на Крапец. а за него още се говори у дома, седмици след това … за децата е тежко да виждат смъртта ей така, особено на място, което обичат. още по-лошо от това децата да видят умрял делфин на плажа е делфините да измират по вина на хората.

. чалга. чалга. чалга. … от почти всяко заведение. дори да не влизаш в подобни места, минаваш покрай тях и те залива отвсякъде. и те кара да бягаш, далеч.

. кич. и още кич. курортните селца по морето и повечето от комплексите приличат в централната си част на една огромна сергия за долнопробни боклуци. 100% made in china стока от магазините “за 1 лев”.

. прах, кранове, бетон и грозни строящи се сгради. далеч от всякаква естетика. някои зарязани до никъде, стърчащи и опасни. навсякъде от Балчик до Синеморец …

списъкът може да продължи още доста. но нека съм милостива, ще спра до тук.

денят ще е слънчев. ще започне спокойно, усмихнато, с босоноги сладури и много гушкане и целувки

ще продължи с голяма чаша кафе и нещо дребно и сладко

ще стигна до офиса без грам задръствания, а там ще ме очакват усмихнати всичките ми готини колеги, с които ще завихрим супер нови идеи и ще решим всички задачки с усмивка и кеф

ще свърша много работа за нула време, ще имам няколко успешни срещи и ще съм много доволна от това

ще се прибера рано у дома, ще си пусна любимата музика и ще сготвя нещо изумително вкусно а после ще посрещна всички и заедно ще майсторим вълшебни нещица с дъх на ванилия и шоколад, а после все така заедно ще ги излапаме

ще дойдат цял куп приятели от всякъде и ще сме дълго заедно, а тези, които не успеят да дойдат ще ми пуснат sms или мейл и ще знам, че ме обичат

ще прескочим за малко до лунапарка и ще се въртим на въртележките, ще се снимаме и правим смешни муцунки и ще се смеем лудо, ще спечелим розови очила и ще си вземем голям захарен памук

ще изтичаме боси по плажа, ще потърсим мидички и рапанчета, ще пускаме хвърчила, а след това ще поплуваме и поиграем с вълните, а после ще гледаме пак заедно залеза от брега на морето или някъде из Балкана и ще си бъбрим до късно

когато всички заспят сладко ще имам достатъчно време да побраузвам, да почета и да попиша, а след това и да изгледам някой хубав филм, след което ще погледам звездите и ще знам, че това е бил един перфектен ден, за мен

разбира се денят ми няма да е само от 24 часа, а аз ще съм някъде на около 35

- – -

вчера имах един перфектен ден, благодаря на виновниците, те си знаят!

благодаря на Пламен за поканата и ще ми е любопитно да науча за перфектния ден на Райна да се включи след лятната почивка, а също и Андрей, Гомбето, Денис и уеб дизайна във Варна и Борислав, хайде, вие сте

под моста на река Велека цяло лято живее един много интересен човек – бай Любо Хвърчилката. та на интересен човек интересни работи му се случват – получил е писмо именно на този си адрес – “област Бургас, община Ахтопол, под моста на река Велека преди Синеморец, за бай Любо”. аплодисментите са искрени и са за Български пощи, които доставят дори и под моста!

една бърза разходка от север на юг без претенции да покрие съвсем всички диви места, но поне основните

Камен бряг всъщност си е бряг, каменен бряг. няма плаж, но това не е минус. вълните се разбиват шумно в огромните скали. водата е кристално чиста. мястото е уникално, диво, но в последните години все по “питомно” и населено. идеално за посрещане на джулая, за лов на миди и рапани, за нощ на открито с приятели и … за самоубийство. да, на това място има рекорден брой некролози. много каменен и далеч.

Калиакрия има един великолепен скрит плаж, намиращ се под строящото се в момента поредно голф игрище. ресторантът на плажа е кокетен и арт, на самия плаж има от модните шатри за полягване и други, а напоследък се случват и доста любопитни събития на този плаж. за жалост малко отдалечен.

Шкорпиловци има най-безкрайната плажна ивица. пясъкът е перфектен и чист. банските не са задължителен атрибут. няма капанчета наоколо, нито много опънати палатки, което прави мястото наистина много чисто (все още). по скромното ми мнение в северния си край, към Камчия е най-дивото и чисто място по родното черноморие през този сезон. снимката е от там.

Карадере е другото традиционно хипарско място по морето ни. проблемът е, че се пренасели, замърси от боклуци след заминаващите си палаткуващи. пътят, особено след дъжд е твърде офроуд. иначе прекрасно кътче.

Иракли – меката на хипарите вече далеч не е това, което беше. пренасели се. големите полемики ще се застрои или не май се решиха за момента естествено покрай кризата. от всички подобни места това е най-облагородено с кръчмички, бунгала и места за зареждане с бира. а и най-достъпно откъм път. личните ми впечатления са пряко свързани с множество оси и оставят това място извън списъка ми с любими, макар плажът сам по себе си да е красив.

Маслен нос е новото откритие. плажът е съвсем малък, но божествено красив … ако ги нямаше хората. за жалост доста са го надушили. достъпът е или по вода или по ужасен път не малко километри и време, но си заслужава. наистина чиста вода, плаж от мидички, все пак и с фасове. има много добро капанче с готвач-мераклия, който предлага около 10 вида прясна черноморска риба приготвена както си трябва. в горичките наоколо има също палаткуващи, които, както е тръгнало, след година-две ще превърнат мястото в традиционната, позната от другите места мръсна картинка.

Синеморец и по-скоро устието на река Велека също може да се похвали с хубав плаж, чиста и топла вода. става дълбпко веднага, така че е малко опасно за деца. скалата дава добра сянка за прикритие в жегата. любопитна е опцията да се отиде на плажа с лодка по Велека. за жалост и този плаж е пренаселен и пълен с фасове и други по пясъка.

Силистар въпреки, че е толкова отдалечен е супер пренаселен тази година, защото казали по телевизията, че това е мястото с най-чиста вода по черноморието ни. факт. наистина водата е кристално чиста, а защото е достатъчно на юг – и много топла. заради залива доста навътре е все пликто, което го прави OK за деца. плажът е голям и въпреки това не успява да побере всички желаещи. има капанче на плажа, където може и да се хапва. в горичката наоколо освен палаткуващите има доста конски мухи, които хапят здраво.

общото за всички:

с всяка изминала година – по-населени
с всяка изминала година – по-мръсни
като цяло – трудно достъпни
всичко, казано тук като критика на родните места за почивка на морето важи и за тези места

за финал – както казват Петър и Анатолий от сайта, посветен на българските плажове – “Хората са виновни, че плащат за унищожението на природата и стимулират престъпниците да строят още и още. Всеки трябва да прояви разбиране – идете в Гърция, Турция или някъде другаде на хотел и спасете Черноморието. Иначе, един ден искате или не, ще трябва да ходите в чужбина на море…”

истината е, че раздвижването, така дългоочаквано, започна. в късната пролет. макар някои от големите онлайн медии да отбелязаха лек спад в уадиториите си (едни го отдават на смяната на алгоритъма на търсене в Гугъл, други с агресивното навлизане на ФБ и смяната на медийната консумация онлайн, трети казаха, че това е просто летния спад, започнал малко по-рано), като цяло успяха да се продадат добре, а дори да запълнят изцяло капацитета си – нещо, което в масов вариант не се беше случвало от по-предния декември

любопитно е какво се случва с IAB България – вече официално част от IAB Europe. от вътре знам, че се работи активно в няколко направления. Жанет Найденова, почетен председател на IAB България прави добър международен нетуъркинг. но 5-те големи все още имат различни виждания по основни въпроси и това сякаш спъва нещата. от вън всички гледат с интерес към структурата, има апетити всякакви, но не и ясно заявени позиции. очаква се есента да има новини.

един от ключовите казуси, обсъждани в и извън IAB са метриките и по-точно Гемиус, които мерят, официално или не, на практика всички големи. има спорове да се мерят ли с един аршин всички типове сайтове, казус ли е авторското съдържание в генерирани от потребителите места. появиха се спорове и за чесността на меренето на някои сайтове, които хвръкнаха изведнъж на високо. интересно е как се решават подобни спореве навън, защо там няма такива спорове, как е възможно 100% от фирмите в Дания, занимаващи се с онлайн бизнес да са в техния IAB, как е възможно IAB Турция, например да имат по-голям консенсус по основни спорни точки, какво ще стане, ако Гемиус или друг покаже официални статистики с плашещите цифри за пенетрацията на Гугъл и ФБ в бг …

както и преди съм писала, мисля, че един от факторите, оказващи влияние върху не до там засиления (в последните две години) темп на развитие на онлайн рекламата у нас е липсата на консенсус и единодействие. добър пример в това отношение са радиата, които добре не само запазиха, но и разшириха дела си в контекста на трудно за рекламата време. появата на нови и агресивни играчи на пазара (някои ги наричат “чалгата в бг онлайн рекламата”) може би също малко размъти водата

след активната пролетна серия събития ни очаква есенна такава, като на хоризонта се появяват конкурсът за най-добър български уеб сайт – БГ сайт 2010, чиято регистрация вече тече на www.bgsite.org, WebIt, който също привлича все повече хора, design day на .net и още и още …

“В разгара на лятото Арт клуб Монограм има удоволствието да Ви покани на една прохладна лирична вечер на тема “Морски слънцешепоти”. Очакваме почитателите на стойностната поезия на 28.08.2010г. /събота/, от 19 ч в в елегантната обстановка на кафе бар LUXAR Варна. По време на нашето поредно “Поетично кафене” ще уважим творчеството на изявени български автори, а присъстващите ще прочетат своите стихове, посветени на морето, лятото, вълшебствата и любовта.

Отправяме и призив към Вас да донесете детски книжки, които събираме като съорганизатори на инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!”

Събитията се осъществяват с любезната подкрепа и медийно съдействие на Kafene.bg“

харесва ми да виждам оптимизма у другите, да знам, че не съм сама на този фронт. а захващането с подобна тема изисква много смелост. радвам се, че Юлиан Попов я има и споделя с всички ни забелязаните малки неща, които се променят в България, че понякога улисани в ежедневието не се досещаме да спрем за малко и да се погледнем отстрани

харесва ми, че хората по улиците са по-спокойни, една идея по-усмихнати и по-масово замениха черното с по-цветни дрехи, затова пък шофьорите на големите джипки са все по-нагли

харесва ми, че хората са из планините, в парковете и въобще сред природата и ценните места на България, но не ми харесва, че оставят масово боклука след себе си, а не където му е мястото

харесва ми също да виждам из кътчета на страната ни “смесен магазин” вместо поредния Mall, но не ми харесва, че учениците в свободното си време обикалят из същите тези молове

харесва ми, че рокът има някакво ново възраждане и доста младежи са на тази вълна, но не ми харесва, че чалга културата все още владее по-голямата част от населението тук

харесва ми, че пред блоковете се появяват все повече оправени цветни градинки и зелени площи, но не ми харесва боклука из деретата около всяко село

харесва ми, че се появяват модерни нови сгради из градовете, но не ми харесва, че това често е за сметка на стари хубави постройки

списъкът е дълъг. всичко това не е в ръцете (само) на политиците. всичко е в ръцете и най-вече в главите на хората. а там промените стават бавно. хубавото е, че стават.

снимката е правена вчера във Варвара.

апокалиптична и много плашеща, но и оптимистична до крайност, мотивираща, разтърсваща. на моменти фабулата много напомня Изворът и това леко ме дразнеше. на места случките са предсказуеми. на места героите са прекалено идеализирани, в крайно черно и бяло. отново компанията е изцяло мъжка, а жената е една-едничка в центъра, перфектна и желана от всички. задължително и естествено в контекста умното е и физически красиво. но цялото те кара да се замисляш на всеки ред, да се радваш, че живееш и че има смисъл.

и други го казват – ситуацията често напомня нещата тук и сега при нас. и в света като цяло. в книгата може би типично по американски има хепи енд. за реалността ни не знам дали ще е такъв. за момента нито Атлас нито Джон Голт са на хоризонта.

за всички, на които такъв обем страници им се виждат плашещи твърдо казвам, че има смисъл от всеки ред. в доказателство ето малко извадки:

“способноста да се мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали”

“радостта не не липса на болка, интелигентността не е отсъствие на глупост, светлината не е липса на тъмнина”

“никога не съм се чувствал виновен заради ума си. никога не съм се чувствал виновен за това, че съм човек. не приемах незаслужена вина и така бях свободен да спечеля и да опозная собствената си стойност.

“всяка работа е акт на философия. и когато хората се научат да възприемат продуктивната работа – и онова, което е неин първоизточник – като стандарт за моралните си ценности, ще достигнат до онова ниво на съвършенство, което е тяхно право по рождение и което са изгубили …”