един разговор за случващото се в Сирия

IMG_4686

говоря си с Руслан Трад за случващото се в Сирия

какво е Сирия за теб?
Сирия е част от мен – без нея, нямаше да мога да съм този, който съм. Не съм живял там, посещавал съм лятото страната, заедно с родителите си. Веднъж пътувах сам и няма да забравя това пътуване, в което взех само една чанта и хайде на автобуса. Понякога си мисля много за миговете там, липсва ми Сирия, нейните хора и атмосферата й.

какво се случва в Сирия?
Протестите възникнаха през пролетта на 2011 година, когато те бяха вдъхновени от демонстрациите в Египет. В началото не можем да говорим за антиправителствени протести. Те бяха насочени към желание за промяна в някои точки от ежедневния живот на страната – свобода на словото, свобода на изразяването и подобни. Но правителството реагира репресивно, не се вслуша в хората, макар и някои първоначални плахи опити за това. Този отговор на правителството доведе до избухване на истински бунт, който повече от година след старта на протестите прерасна във въоръжен. Факт е, че до преди началото на съставянето на въоръжена опозиция, жертвите вече бяха хиляди, а информационното затъмнение не позволи да се сдобием с яснота за ставащото.

има ли мирен изход от тази ситуация?
Към момента считам, че мирният изход е невъзможен. Смятам го, защото в страната има много напрежение между единиците на обществото. Вече няма връщане назад по познатия път, нито пък могат да бъдат съставени избори в присъствието на това правителство. Никой не би ги сметнал за честни, а пък въоръжената опозиция ева ли сега ще свали оръжие – мнозина вярват, че ако това се случи, отговорът на властите ще е безкомпромисен и затворите ще се напълнят.

за битките и хората #дансwithme

IMG_7203не, битките не се печелят със сила.

битките не се купуват с пари.

защото най-важното е невидимо за очите.

полицията да прекрати недопустимия натиск върху протестиращите

#дансwithme

искам вашата оставка. веднага. и не съм хулиган! аз съм 80% от България

Screenshot-58

Аз съм Жюстин Томс. на 41 години. Родена, живея и работя в София.
Аз съм гласът на 80% от хората в България!

Искам незабавната оставка на това правилтество, което доказа, че само може да обижда хората и работи единствено и само за собствените си интереси. Разпродадохте България! Разграбихте всичко! Стига! Стига! Стига!

Не ме обиждайте повече на лумпен или хулиган! Не съм такъв! Искам да живея и работя в нормална среда. Да имам нормални управници. Да не ме е срам от децата ми какво им оставям. Защото за момента им оставям кочина. А междувременно ги уча да изхвърлят боклуците си в кофата.

Искам тук да пиша за книгите, които чета, за изложбите на които ходя, за готините хора, които срещам, за зеленчуците в градината, които отглеждаме със семейството ми. Не искам да пиша за вас, които се подигравате ежедневно с народа си, ходите на работа с палки и ви е страх да си подадете лицето от прозореца!

Като ваш работодател, искам незабавната ви оставка!

Още аргументи от хората на България, застанали с имената си в подкрепа на протеста вече 14-ти ден:

Проф. Нели Огнянова – ДАНС, протест, а керванът …

Пейо Попов – Михаил Миков и 14 януари 2009

Магдалина Генова – Писмо до Михаил Миков

Краси Джисова – Точка на кипене

Венци Мицов – Отворено писмо до читателя от малкия град

Михаил Въжаров – Отново съм българин

#ДАНСwithme #оставка #веднага

#дансwithus и пак, и пак

IMG_3560

ясно е, че повечето традиционни медии са свързани с неясни структури, които им диктуват какво да пишат. и защото на всяко действие има противодействие – в социалните мрежи и блоговете излиза истината. всеки има избор къде да чете и на какво да вярва.

протестите не са организирани от никоя партия. и няма скандирания за никоя партия.

протестите събират умни, красиви хора, които плащат данъците си, сметките си за ток, търпеливи и спокойни, на които вече им дойде в повече. и излязоха на мирен протест. хора, които вероятно не са били никога на протест. защото са мирни хора.

видях много познати хора. беше ясно, че ще видя активните онлайн (хората от twitter, fb, блогъри). но приятно се изненадах да видя учители на моите деца, родители на деца от нашето училище, собственици на среден и малък бизнес, шефове на големи фирми, лекари, преподаватели в университети, моите студенти, много млади хора, много хора, били в младостта си когато всичко започваше през 90-те, хора с колела, хора със знамена – българското, и деца, много деца – бебета, едва проходили, по-големи и тийнейджъри, с родителите си. видях мирни хора, на мирен протест. над 15 000 вероятно.

видях хора, които искат да живеят и работят тук, макар да имат избор да не са тук. видях хора, които обичат България. и не парадират с това. хора, които не искат повече мафията да разпродава държавата им парче по парче. то повече не остана какво.

хора, които дават ясно да се разбере, че не им е безразлично. че няма да правят повече компромиси. че няма да позволят повече безчинства.

хората викаха „мафия“, „уууу“, „довиждане“. на моя млакат пишеше „стига свинщини“

всички виновни да се извинят. веднага. и да подадат оставка. веднага.

ние ще сме там и днес. и утре. до промяна. време е.

#промяна #оставка #дансwithme

писах още #дансwithme

културната ни политика

след предния пост за книгите (с цифрите и фактите) и размислите за тях

ми се ще да обърнем внимание и на другите изкуства – всички, или почти всички са избутани в последна глуха

е, напоследък има раздвижване. киното живна, макар и доста да се комерсиализира и брутално да нахлуха продукт плейсмънти, за да се изплаща. музика и театър – държавата субсидира, макар и с малко, но има пари за всеки продаден билет, което пак доста ги комерсиализира (разговор по темата – тук)

останаха книгите. при бурните промени преди 20-тина години Държавата безшумно се освободи от книгоиздаването и заниманията с книги. предаде ги изцяло в частни ръце. няма лошо. на всичкото отгоре около 2000-та вместо да освободи всички книги от ДДС, тя добави ДДС и на учебниците. прекрасно. и за връх не отпуска никакви средства за закупуване на нови книги за библиотеките. съответно последните замират, разчитайки само на случайни дарения. това е геноцид.

ясно е, че нямаме културна политика. а и политиците ни от култура не се интересуват.

хляб и зрелища. а книгите, изкуствата – ярета ги пасли.

оставка за Рашидов! срам за България …

уж всеки народ заслужава управниците си, но това днес вече преля всяка чаша и всяка наша заслуга. Радой Ралин писа мъдро навремето „Не ме е страх от Министъра на културата, а от културата на министъра!“ сякаш е визирал Веждито … или на България й е писано да има все прости министри на културата?!

медиите удариха дъното с тази публикация. всички, свързани с въпросното гнусно издание незабавно да се самосезират, разкарат и в доброволчески труд в полза на обществото да метат улиците до края на дните си!

Рашидов ни засрами! обиди! оскверни!

оставка! веднага!

ако споделяш виждането ми, не си спестявай усилието, пиши още сега с искане за оставка на press@mc.government.bg

още писаха Дневник, Яна Тавание – отворено писмо до Бойко Борисов

от София до Сао Пауло

София се превърна в най-опорочения от реклами град. съсипаха я. то не бе коледни украси, брендирани с имена на лекарства, то не бе елхи, неделикатно окичени със силно натрапчиви знаменити брендове, то не са билборди, улични реклами и какво ли още не.

последното изцепление смразява кръвта и на най-големия непукист – едно от най-уникално красивите места на града – Орлов мост е „облечено“ от … верига супермаркети. ако и да е най-великата верига – намирам идеята за свръх безвкусна и пошла.

минах от там днес, но в шока пропуснах да снимам. коментар по темата и снимка има при Еленко – тук.

да, София е далеч от Сао Пауло, но си мечтая за смел кмет, който да разкара всичкото това чудо от нашия град. дали?!

хайде, изключи телевизора

No_TV

когато преди повече от 10 години съзнателно спряхме да гледаме у нас телевизия повечето хора ни смятаха за чалнати. днес не сме чак такова изключение (проучванията показват, че поне едно 20% от хората не гледат телевизия).

медиите се загубиха. между политиката, бизнеса и себе си. с изключително малки изключения (у нас, и по света) продължават да правят журналистика. наемат палячовци, за да забавляват народа. а успоредно и го плашат, унижават и мачкат.

мда, ясно е, че медиите (всички медии класически) са пред голяма промяна. възникнали като източник на новини, издържащ се от тираж днес се превръщат в динозаври, имащи нужда от много храна, от всякакъв порядък, ежедневно. от свежа кръв. наричат го „истории“ и не се свенят да стигнат мнооого надълбоко. медиите са основен инструмент за пропаганда, промиване на мозъците на хората и насочване на общественото внимание в друга посока.

изумително е колко хора знаят, че това е така и въпреки това консумират в големи дози. мда, води до пристрастяване. като цигарите, на чиито кутии пише, че от тях се умира, ама какво от това.

хайде, изключи телевизора.

снимката намерих онлайн.

важната статия на Дойче Веле – Българи, изключете телевизора!

точно преди година писах и защо не гледам телевизия

с уважение към хъм хората. живите и умрелите.

Мишо е написал много силен текст „Защо не бива да публикуваме снимки на убити деца?„.

темата е дълга и болезнена. ще ми се да я разширя леко и добавя – защо не бива медиите да публикуват толкова щедро информация за не само за децата-жертви, а въобще за смъртта, за насилието, за жертвите. нещата напоследък излизат извън контрол. и нека уточним нещо изключително важно, което в жаждата за зрелищни новини убягва масово – и мъртвите, нищо, че не са живи, имат достойство, което трябва да бъде пазено. и са хора. техните близки – също. достойнство.

това достойнство трябва да пазим всички. и медиите, и полицията, и близките, и съседите.

„Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:

  • Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – „убитото дете“, „изнасиленото дете“ и т.н.
  • Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
  • Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?“

в допълнение отказвам децата ми да попадат на подобна информация – снимки по вестниците, видео в новините. вчера едно дете на 7 пищеше панически в басейна при всяко мяркане на решетка под водата и майката се оправдаваше „много му повлияха онези новини …“. категорично смятам, че децата (под определена възраст) не бива да гледат новини по телевизията. кадри, в които се показва кръв следва да се дават след 10. отговорността не е нито само на медиите, нито само на родителите. отговорността е на всички.

писах още: колко не са хора хората в медиите и в какво сме превърнали децата си