Късна жена

IMG_2888

Има книги, които чета бавно. Бавни книги. Книги като голяма тъмна река, която преминава през мен и остава завинаги в мен. Книги, които не чета, а живея.

Късна жена е такава. Научих за нея от интервю по БНР. И разбрах, че е за мен. Корицата също ми го подсказа. А историята ме хвана за врата и дълго не ме пусна.

Станчо Пенчев пише романа в началото на 90-те. Онези мътни и празни 90-те. Изумителен текст, роден в нищото. История, която смразява. България на длан през целия й 20-ти век. Истината, голата истина, мръсната истина през човешки истории.

Много мъдрост. Много истина. Много болка. Много тъга.

„- Света зе да се обърква.
– Бе той много са е оправял някогаш. Големите мътят, ний сърбаме …“

„Една от лошите ни черти на нас, българите, е че гледаме на държавата си като на чужда и враждебна сила. То е от дългото ни бездържавие …“

„Страхът е истинският двигател на живия свят … Костите на всички човешки раси са пълни със страх.“

„Времето е само маска на самотата.“

„Щастието е просто усещане за цялост …“

„Жилаво нещо е надеждата – все намира от какво да се обнадежди и нахрани.“

„Погледна ли назад, жал ми става – човечеството се е променяло до сега само по принуда, след безсмислени кръвопролития, катастрофи, варварски братоубийства … значи не разсъдъкът е движил света, а пак страха …“

„Кръстопътният народ е болезнен, колеблив и несигурен, той винаги чака и се бои от това, което идва отвън … “

„Пълен си с минало. То тежи.“

Комплименти за издателство Ерго!

Ако има съвременна българска класика, то Късна жена е в топ 3 там.
Силно препоръчвам за всеки почитател на съвременната родна проза.

последно за 2014

Исках да изтръгна от абсурдните и пияни от своята мощ божества притежанието на света и да върна земята на онези, които я населяват с мъжеството и любовта си.

по традиция завършвам годината с кратък цитат от книгата, която е в ръцете ми в този ден
днес това е Обещанието на зората на много любимия ми Ромен Гари

ето и от преди
Последно за 2013 – Фредерик Льоноар
Последно за 2012 – Карин Бойе
Последно за 2011 – Калин Терзийски
Последно за 2010 – Трон: Заветът.
Последно за 2009 – Айн Ранд
Последно за 2008 – Мураками

#продължаваменапред или за пътя и правото да се лутаме

IMG_1017

по темата за започнатите тефтери писа Денис, пък Мирянка продължи в посока размисли за мотивацията да се продължи напред, та се включвам и аз в темата, нали е време за равносметки

да, фокусът е много важен, за да успееш. търпението и настойчивостта да допишеш започнатата тетрадка, да довршиш започнатият проект, който знаеш, че е важен, не само за теб, а за още хора – това дава смисъл, носи ценност

но също да, възможността да опитваш в различни посоки, да тръгваш нанякъде без план, да започнеш неща, с идеята че може и да не ги довършиш – не бива да си го отнемаме, защото това е да вкусваш, това е да експериментираш, да твориш, да си жив

във времето се научих да стискам зъби и да продъжлавам напред за важните неща, без да губя фокус (или поне не за дълго). това е уморително, изисква доста воля, особено когато проектите се движат с години (например 15 за БГ Сайт)

във времето се научих да си позволявам да започвам проекти, знаейки, че част от тях ще отпаднат по пътя. някои съвсем скоро след началото си, други доста след това. но ако няма драма излишна, подобни проекти също носят. може би не точно удовлетворение, но със сигурност опит, нови и интересни хора наоколо, бъдещи възможности

така че #продължаваменапред

по-малко стрес, повече страст

1486718_1502830056637344_2955407122981773330_n

много ми е трудно да приема, че има хора, които работят единствено за пари. хора, които не изпитват радост от труда. хора, които подлагат себе си, а и хората около себе си, от там цялото общество на неимоверен стрес.

ние сме свободни да избираме. в цялото мрънкане, в цялото оплакване колко сме зле, колко зле са нещата, всеки от нас има избор. винаги, през цялото време. избор между хиляди възможности.

стресът прави хората кисели, непоносими, мрънкащи, мрачни, затворени, агресивни, начумерени, безразлични, арогантни до цинични, пресметливи, избухливи …

разумни и свободни хора сме, за да правим избор. да избираме къде да работим, с кого да работим, какво да работим. да знаем къде са ни силните страни, кое ни носи радост, кое ни ядосва, натъжава, фрустрира. ако познаваме по-добре себе си ще знаем по-добре как да направим своите избори. ако обичаме себе си, ще ценим повече свободата си и ще уважаваме изборите си. с нова няма да си позволяваме стрес, а ще търсим нещата, които ще правим с повече страст.

хайде, пожелавам ви го.

по-малко стрес,
повече страст

Ален де Ботон: Как Пруст може да промени живота ви

IMG_9112

 

Как да живеем тук и сега?

Как да не прахосваме времето си?

Как да ни се отворят очите?

Как да сме щастливи в любовта?

Звучат като теми от лековата книга за така популярното напоследък личностно израстване. Но са част от заглавията в книгата на един от най-любопитните френски съвременни автори – Ален де Ботон. Ако не сте гледали уникалните му участия в TED (Атеизъм 2.0 и Философия на успеха) – задължителни са. Е, 15 години след написването й дочакахме я и на български „Как Пруст може да промени живота ви“.

Нека е ясно – книгата не е само за тези, чели Марсел Пруст. Този текст е провокация към мислещите и търсещите. Тя сменя парадигмата, обръща мирогледа, изважда ни смело от клишето.

„Малко са нещата, към които човек е така болезнено и неотменно привързан, както към нещастието.“

„Усещането, че сме се вкопчили по-здраво в живота, когато осъзнаваме неизбежността на смъртта … губим вкуса си към живота … навика, диктуван от ежедневието, следователно незадоволеността ни е пряк резултат от конкретния начин на живот всеки ден, а не е заради нещо предопределено зловещо и заложено изконно в човешката участ.“

„Може и самите себе си да освободим от зоопарка.“

„Книгите са прекрасно средство да ни помогнат да осъзнаем нещата, които чувстваме.“

„Дори и най-изящната книга си струва да бъде затворена.“

Много изразителна корица на българското издание с фотография на Ивана Купенова. Ювелирен превод на Боримир Паскалев. Комплименти за издателя Мария Николова.

И да, прочетете я.

Многообразието е решение, не е проблем. Или малки градински размисли, с референция към големи социални казуси.

IMG_6011

Втори сезон градинарстване и по силата на обстоятелствата или късмета – в градината се оказахме с около 7 (седем) сорта домати от общо 20-тина корена. Взимахме разсад от две села, от три приятелки и от семе ширпотреба сама направих разсад. Ето и резултатът – прекрасни различни по цвят и размер, дори и по вкус домати.

Лятото беше шашаво, както и да го погледнем. Първо доста дъждовно. После пък – доста сухо. Много хора споделиха, че доматите им отишли от мъната. При нас това се случи с 3-4 корена. Другите някак устояха. Специално при нас чери сортовете се оказаха доста по-стабилни. Не са пръскани с нищо. Не са поливани допълнително повече от два три пъти за цяло лято. Не са много кълтучени.

Та по повод тази пъстра гледка, резултат на не много усилия, но зареждаща с толкова радост си мисля за многообразието, което носи много. Ако доматите бяха само един или два сорта, вероятността да загинат всички корени се повишава рязко. Ако доматите бяха само един сорт щяха да узреят всички в един момент, а не да имаме през повечето време по малко. Ако доматите бяха само един сорт салатата щеше да е монотонна и с нищо по-различна. Ако доматите бяха еднакви как щях да пиша и този пост 🙂

Силата идва с многообразието. Различни сме и това е ценно. Еднакви са само хората в „развитото социалистическо общество“ – всички по калъп, всички еднакви и безгрешни. Е, колко хубаво, че вече и на практика е доказано, че това нещо не може да съществува. Еднакви са само плодовете на ГМО. А те, знаем, не са никак желани, нито пък и толкова успешни.

Силата на обществото идва с наличието на различие в целия му спектър и колорит. Многообразието върви ръка за ръка с толерантността и е основа за едно усмихнато либерално общество. Естествено и истинско.

Ето такива ми ти мисли, от доматите – та до човеците.

приказка без край

p_45715

Приказка без край е филм от 1984-та по книгата на Михаел Енде, писана 1979 г.
но е класика

в края има един важен епизод, който ми се иска да изгледаме заедно, а после  и да се позамислим. навява силни аналогии с днешния ден на България, на света:

– Фантазия няма граници. Това е светът на човешкото въображение. Всяка част и всяко същество в нея е част от надеждите и мечтите на хората. Затова Фантазия няма граници.
– Тогава защо Фантазия загива?
– Защото хората започнаха да се обезверяват и да забравят мечтите си. Така Нищото става все по-могъщо.
– Какво е Нищото?
– Празнината, която остава. То е като отчаянието, унищожаващо света.
– Но защо?
– Защото хората без мечти са лесни за контролиране. А у когото е контролът – притежава властта.


–––
писах още за най-яките 5 детски филма на тема семейство, най-яките детски филми на еко тема

зарядът на душата

IMG_8791

много хорасвам написаното от Ромен Гари. затова и когато взех зарядът на душата очаквах пътешествие. а то се оказва много смело и мащабно. и смислено. и разтърсващо.и тъжно. и … човешко.

измислен е начин да се прихваща душата на умиращите и да се използва като мощен енергиен източник. от това, разбира се, произтичат много последствия от различно естество. и да, тоталната дехуманизация е наистина тотална.

„ако все пак някога светът бъде разрушен, това ще бъде от някой създател“

„никога не се е случвало в историята Силата да не стигне до собственото си унищожение“

„не гений липсва на света, а граници пред гения“

„още колко пъти цивилизацията може да бъде спасена така, че все още да заслужава да бъде наречена цивилизация?“

“ … процеса на привикване, който винаги се случваше в историята и който водеше до атрофия на чувствителността, така че те вече почти не забелязваха …“

„всички народи са орли. това е част от реториката. колкото повече ги карат да пълзят, толкова повече им обясняват, че летят и че са орли“

„законите на войната са приложими единствено по време на война. по време на мир всичко може“

явно неслучайно я четох тази книга именно в тази ситуация на България, на света. имало защо. a must read за мислещия човек. с уговорката: ясно е, не е леко четиво.

„има ли все още нещо човешко в нас …“

още от Ромен Гари: Големия Гальовник, Животът пред теб, Сияние на жена

душата на света

IMG_3373

Душата на света на Фредерик Льоноар ме поведе леко в магическия свят на мислители, учители, просветени хора от всички религии, които обединяват мисълта си, за да спасят човечеството

много мъдрост, събирана с векове от всички краища на Земята

„не се молим заедно, но сме заедно в молитвите си“

„нещастен е човекът, който не знае, че е човек“

„трябва да се научим да го живеем съзнателно, с отворени очи, съсредоточено … да се домогваме действително да сме самите себе си“

още за книгата има в Kafene.bg