Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица

img_0305

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица. Днес е понеделник. Започни от днес. Лесно е.

Снимах съдържимото и на последния плик, който отнесохме с децата ми до трицветните кофи в квартала: бутилка от айрян, консервена кутия от царевица, кутия от бисквити, от електроческа крушка, от ориз, пликчета от хляб, захар, сушени плодове, пластмасова кутия от зеленчуци, буркан от консерва и капачки, плик от писмо, кутия от детска игра, от хартия за печене, капак пластмасов. Всичко това е чисто, не мирише. И може да чака у дома докато се посъбере и е готово за отнасяне и разпределяне между жълтата, зелена и синя кофи.

Много хора не вярват, че от разделното събиране има смисъл. Аз вярвам, че има. Била съм лично на разделни площадки на Екопак за стъкла и за хартии и пластмаси и знам, че тези опаковки наистина се преработват. И спестяват ресурс.

Писах подробно колко лесно и по-важното, колко важно е да изхвърляме разделно:

Опаковките лесни за рециклиране – опитай и ти

Моят начин да изхвърлям разделно

Ако решиш, след като прочетеш поста ми, да започнеш, дори само за седмица да изхвърляш разделно – пиши ми. Ако можеш и искаш – добави и снимка. Ще се радвам. И ти благодаря предварително! Заедно можем!

Три пъти Ура за Цветослав и Кристиан за табелките в парка Заимов

dscn9888

Ако сте минавали през парка Заимов в София със сигурност сте забелязали надписаните дървета. Е, това е дело на двама прекрасни млади хора – Кристиан и Цветослав, които се заемат да проичат и надпишат всичките над 800 дървета от около 50 вида.

Чудесни са! И проактивността им, и последователността им, и желанието да са полезни! Затова и си говорим с тях – за мотивацията да променяш средата, вместо да мрънкаш, че никой не го е направил.

Кристиан:
През лятото на 2015 с Цеко започнахме да се занимаваме по-задълбочено с ботаника, той като подготовка за олимпиадата по биология, а аз – от чисто любопитство. След определено време теоретична подготовка започнахме да определяме растенията по улиците и по парковете и ни хрумна, че би било интересна идея дърветата в парковете да са наименувани – точно както по ботаническите градини. Кой не би се радвал да има възможността да разбере по нещо за заобикалящата го флора на мястото, където се разхожда често, без входна такса?

Наистина важният извод от всичко това е, че, макар негативната обществена нагласа, сътрудничество и кооперация между различни страни около една нова, предизвикателна идея може да съществува: Получихме съгласието на общината, подкрепата на научната общност, съдействието на много ученици, на семействата ни и на посетителите на парка, за което, разбира се, сме много благодарни.

За съжаление едно от предположенията ни се случи и до края на тазгодишното лято вече повечето табелки липсваха. Макар усилията ни да подменяме липсващите, често попадахме на скъсани или на срязани и до средата на август броят на наличните беше обезкуражаващо малък, за да продължим да ги подменяме.

Насърчаването, което получихме от „Заимов“ обаче, ни подтикна да реализираме идеята си повторно в друг парк. Този път посредством метод, обещаващ повече устойчивост. В най-скоро време всички посетители на Градската градина ще могат да научат как се казват дърветата, под които често седят лятото. За този проект Табелките, които поставяме сега са от специална двупластна пластмаса, което им гарантира по-голяма защита срещу климатичните условия и повече устойчивост. За тях получихме и финансова подкрепа от Биомаг и съдействие по дизайна от Destructive Creation.

Тук едно обръщение към всички: Често ни питат дали завинтвайки табелките по дърветата не им вредим. Приветстваме подобни въпроси както и цялостна загриженост към околната среда. Едно от първите неща, които направихме като приготовление за новия проект, беше да се допитаме до Ботаническата градина към Софийски Университет какъв метод да използваме при поставянето. Бяхме уверени, че въпросният начин е общоприетият от повечето ботанически градини по света и не представлява опасност за растенията.
Предстои да видим действително колко издръжливи са табелките и дали би си струвало да се осъществи проектът и на други места.

Какво пожелавате на България и на себе си?
Ако мога да направя някакво наблюдение, то е, че сред немалко хора витае едно потушаващо всякаква инициативност равнодушие. Равнодушие, което води към пасивност и безхаберие, и което лесно се разпространява. Затова бих пожелал гражданите ѝ да не се отчуждават от себе си и от държавата и да не губят ентусиазма в човешката си природа.
А на себе си пожелавам да ми доставят скоро печката, защото искам разнообразие от омлет и спагети и също да разбера векторните пространства, че много ме мъчат.

dscn9843

Цветослав:
Подготовката ми като натрупване на знания, макар и да не знаех, че ще доведе до такъв проект, би могла да се определи като триседмично четене по пет-шест часа на ден и търсене на интересни лично за мен материали и снимки. Точно това в концентрирана форма предадох и на Крис. Самото определяне на над 800-те дървета в парка и изготвянето на негова карта, на която да са отбелязани, отне над 30 часа (разпределени в 4 дни), като в това фактор беше и тогавашната ни липса на опит. Дизайнът, подготвянето като файлове, които да бъдат принтирани, принтирането, ламинирането, дупченето на табелките и самото им връзване около дърветата отнеха към 4 цели уикенда, че и отгоре.

Едната причина да проявим желание да направим всичко това беше да се запълни онзи излишък на свободно време, който минава в нищоправене по време на ваканции, също и да се позабавляваме ние. Но това, което ме мотивира най-много беше усещането, че мога да допринеса за развитието на града си по нов, атрактивен и идващ ми отвътре начин, да направя нещо за хората.

Растящата популярност и подкрепа към нашия проект ми носи уникално чувство на удовлетворение, знам, че съм дал нещо от себе си на обществото и имам усещането, че успяваме да създадем и ние самите някакво вдъхновение у някои хора да са инициативни и любознателни. И знам, че щом отзивите са толкова положителни, то явно сме уцелили какво и как да вършим.

Не мога да се сетя и за един случай, в който някой да ми е казал „това е скучно и безсмислено, на никого не му дреме“, освен саркастичните ни приятели, които с тези думи на уста ни помагаха в отабеляването. Срещнахме известно количество очаквана критика по повод забиването на винтове в дърветата в парк „Народен“, за което е редно да дадем становище. Ние имаме добри знания за анатомията на дърветата и сме наясно какви тъкани засягаме чрез забиването на винт. Дейността ни е от любов към ботаниката и природата и бихме се почувствали ужасно, ако заради това станем убийци на дървета. Затова и не забиваме в младите дървета и храстите, факторът е премерен. Консултирахме се и със специалисти от Ботаническата градина на БАН в София, Биологическия факултет на СУ и Лесотехническия университет и те ни дадоха одобрение без притеснения. Това е установената по цял свят ботаническа практика.

Бих пожелал на българския народ да не бъде безверен и да става по-активен по всеки възможен начин, защото само така настъпват промените и така се определя в какви условия ще живеем – бъдете промяната, която искате да видите (без да рушите Вашите (!) табелки)!

И не на последно място пожелавам на себе си да продължат да са ми така приятни следването и колегите, да си взема изпита по анатомия през 2018 и Анна, която на 14 ноември беше в Costa Coffee на „Народен“, да се свърже някак с мен, че ѝ изгубих телефона.

 

Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно

img_9914

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!


Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Три пъти Ура! за Хриси и Серендипити

14590277_10154038069807712_6336899845377132428_n

Продължавам поредицата интервюта със смели, смислени и действени хора, които реално правят промяна в обществото ни, дори и с малки стъпки. Но големи за всички тях. И важни за всички нас.

След Тони и Отсреща и Пролет и Деси от Trouble Bakers днес е ред на един истински будител – Христина Машкова от Серендипити! Хриси е всеотдайна и любяща майка, но и социален предприемач, който вярва, че промяната идва с промяна в образованието. И работи за това. Неуморно. Благодаря ти, Хриси!

Ето и интервюто:

Какво е Серендипити за теб и екипа ти?
Серендипити е важно за нас, защото виждаме смисъл, виждаме мисия. За нас това е е едно различно и силно подкрепящо място за деца и родители. Помагайки на децата да се чувстват добре, да растат свободни и щастливи, вярваме, че допринасяме за едни по-щастливи пораснали възрастни, които няма да чакат нещо да се промени, а самите те ще случват промяна и ще вдъхновяват другите.

Образованието – как виждаш бъдещето му?
За мое щастие постепенно строгата черупка на образованието дори в България започва да се пропуква. Започват да се виждат смислени алтернативи, които стават все по-многобройни. Стартират нови училища, образователни кооперативи, варианти за самостоятелна форма на обучение, говори се за изпит и приравняване на степен от образованието, а не на всяка година. Все повече се споменават и прилагат сугестопедията, принципите на демократичното образование, Валдорф, Монтесори, проектно учене, което е чудесно. Въпросът е как този тип образование и тези методи да не бъдат елитарни, а общодостъпни. Много ми се иска и масовото държавно училище да стане поне малко по-човечно и зачитащо ученика, детето, като личност, като човек с чувства и достойнство.

Какво пожелаваш за децата си?
Да останат себе си и да намерят своето нещо в живота, което би ги правило истински щастливи.

14570819_1431964976830944_7239172475148486465_o

Дори да нямате деца или темата да е далечна за вас вярвам, че Хриси ще намери с какво да ви примами да посетите Серендипити. На първо време дайте по един лайк във фб 🙂

Споделено: кашони за рециклиране и храна за кучетата ни правят човеци

img_8571

Връщаме се от неделна разходка из селата западно от София и по пътя мяркаме възрастна жена с много багаж да вдига ръка за стоп. Подминаваме я, защото караме не бавно, но мигом проговаряме, че ще е добре да я вземем (имаме място в колата), правим обратен завой и се връщаме да я вземем.

Бабата си е била на село, където ходи веднъж на две седмици, че е скъпо да се пътува по-често . Отглежда си тя там домати, други зеленчуци, та се е натоварила доста и едва крета превита от тежестта на зарзавата, добавен към възрастта си.

Доволна е много, че я взимаме. Бъбри доволна. Неделен ден е, чакала отдавна, не е ясно ще мине ли автобус или маршрутка. Уточняваме къде в София е удобно да я оставим, после споделя как и какво е отгледала и неусетно започва да ни разказва за живота и работата си.

„… Имам такъв късмет. Работя в малка шоколадова фабрика. Имам златен шеф. Доволна съм. Ставам всяка сутрин в 4, храня кучетата си, че съм прибрала две бездомни. После от 6 съм на работа. Чистя във фабриката. Хубава работа. ..

… И шефът ми е толкова добър! На всеки ще помогне, за всеки ще помисли. Такъв човек не съм виждала друг! …

… Отдавна гледах, че много картон и кашони се изхвърлят и говорих с шефа дали може да ги събирам и давам за вторични суровини. Той е добър, разреши ми. Намерих сухо място по двора да ги събирам и всеки ден трупам, трупам. После ги връщам и това са много кашони – по 40-50 лева на месец излизат. А това са си пари! Отделно, че добро за природата правим, че ще се преработят пак, хубави кашони!

… Давам на шефа парите от кашоните, та да има да купува по-хубава храна за кучетата, които пазят фабриката. Че и те душа носят и за тях ми е жал.

… Така съм много доволна. Хем за природата добре, хем за кучетата!“

Усмихна ни тази добра жена. Много ни зарадва, като ни сподели историята си. А в края на пътуването ни остави няколко чудни домата, заедно с благодарността си, че сме я взели на стоп.

Малките радости на деня. Споделени.


За това колко отпадъци можем да спасим с рециклиране вече писах – ето тук е.

Акцията #10wikidays на тема феминизъм

Wikimania-2015-100wikidays.pdf

Една лудост на най-уики човекът, когото познавам – Вася Атанасова #100wikidays (в рамките на 100 дена всеки ден да допринасяш с по 1 статия за Уикипедия) запали много, много уикипедианци по цял свят! Наистина колосално количество ново съдържание, безплатно достъпно за всеки знание се генерира всеки ден провокирано от #100wikidays

Та скромният ми принос бе до тук в серия 10 поста в #10wikidays посветени на съвременни българи – хора на изкуството. Това през пролетта. И сега втора поредица 02 #10wikidays с теми, посветени на феминизма и най-вече феминизма у нас (не много позната и обговаряна / защитавана тема като цяло).

Търсех и откривах жени, които имат принос за равните права на жените в обществото и нямат статия в Укипедия на български език. Оглеждах се основно и за българки. Не беше лесно, специално за българските. Много малко информация, не много достъпна. Но се получи и съм доволна.

С оглед личен архив реших да направя този пост и да линкна към статиите от тази поредица:

01/ Амелия Блумър – е една от първите жени, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света. С това се счита и за една от основоположничките на феминизма.

02/ Теодора Ноева – една от първите защитнички на женските права в България. Става главен редактор и съ-издава първото дамско списание „Женский свят“.

03/ Филис Шлафли – американска антифеминистка, добавена само за баланс в този списък

04/ Кери Чапман Кет – една от водещите жени в движението за равни права в САЩ, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света.

05/ Димитрана Иванова – учителка, журналист и сред първите борци за правата на жените у нас.

06/ Ребека Уокър – съвременна американска феминистка, автор на понятието „трета вълна феминизъм“.

07/ Юлия Малинова – изявена общественичка и активистка за правата на жените в България от началото на XX век.

08/ Красимира Даскалова – най-много информация за жените в близката ни родна история, допринесли за равни права намерих в нейните статии и изследвания, за което съм благодарна и написах статия и за нея 🙂

09/ Джули Мърфи – съвременна американска писателка (Бухтичка), защитничка на правото на жените да са пълнички.

10/ Български Женски Съюз – организация на жените, съществувала от 1901 до 1944 година и възстановила дейността си от 1993 насам.

Тук е мястото да изкажа благодарност на милите уики редактори, минаващи да дооправят след мен търпеливо и прецизно.

Толкова за втората ми серия #10wikidays

Скоро започвам третата – ще са жени от нашето съвремие, които имат силни приноси и постижения, а все още нямат свое представяне в Уикипедия. Наредили са се още няколко поредици по 10 на редичката да чакат.

Лесно е да пишеш, дописваш, редактираш съдържание в Уикипедия. Лесно, но и отговорно. Така то става достъпно за всички и правим знанието наистина за всеки. Кауза е. Опитай. После ми пиши, за да се радвам, че сме заедно в това.

p.s. картинката за илюстрация съм взела от презентация на Вася без да я питам, дано не се сърди, в името на каузата е 🙂

Тонове бутилки за рециклиране. Ако събираме разделно.

SONY DSC

Наскоро Екопак разходиха няколко блогъра, сред които имах честта да съм и аз, из планините. Но не природните планини, а планините отпадъци от опаковки. И планини стъклени бутилки за рециклиране.

Площадката за сепариране и подготовка на стъклото за рециклиране се намира близо до София и е с голям капацитет, но скоро се предвижда модернизацията й и ще се вдигне още капацитета й.

Това което видяхме – тонове стъкло. Бутилки. Всякакви. Минават по поточна линия. Отделят се стъклата, които са годни за рециклиране от боклуци и други неща, които има покрай тях. Голяма част от процеса по сепарация е ръчен. Хора работят при доста непосилни условия на труд, за да махат боклуците, които ние сме сложили в контейнерите за бутилки. Шумно е, прашно, има опасност от порязване, ако не си обезопасен. Хората работеха съвестно и отмятаха планини бутилки. Буквално.

Поточната линия минава след тази ръчна сепарация през механична и през магнити, които да махнат от крайния продукт металните капачки и други метални елементи от бутилките.

Накрая смес дребни стъкла потегля към заводи за рециклиране и превръщане отново в годни за употреба стъклени опаковки – бутилки и буркани. За жалост дори малко камъче, попаднало случайно, вече е проблем и може да попречи на процеса. Затова и е важно какво и как се изхвърля. Защото дори не малкия път на сепариране понякога пропуска малки камъчета, за беда.

По време на престоя ни на площадката с нас бе Мариян Райков, който се занимава с тази дейност от самото й създаване в България – в Екопак. Вече 11 години развива опит в областта на събирането, предварителната обработка на отпадъци и рециклирането им. Ръководил е и активно е участвал в разработването и внедряването на редица иновативни за страната технологични проекти. Зададох му няколко въпроса:

Как мислите – кое спира хората да събират разделно? Липсата на знания или липсата на желание?

Разделното събиране е въпрос на възпитание и лично разбиране. Нежеланието за поемане на лична отговорност и осъзнаване на последствията от консуматорското ни поведение е най-важното, което пречи на разделното събиране. Липсата на знания е само удобно оправдание. Днес има достатъчно информация и са създадени условия всеки да може да събира разделно, стига да поиска.

Кое е основното, което носи за Вас самия удовлетворение от работата?

Добре свършената работа и резултатите от нея, а именно да събираме все повече отпадъци, които да се използват като суровини за превръщането им в нови продукти.

Кои отпадъци от опаковки е най-ценно да се събират разделно и с най-голяма ефективност в рециклирането?

Всеки отпадък е важно да се събира по правилния начин, всички замърсяват еднакво околната среда. Някои от отпадъците от опаковки се рециклират 100 %, други имат нужда от допълнителни добавки, за да се превърнат отново в продукти за употреба. Например стъклените бутилки могат да се рециклират бекрайно много и всеки път да се произвеждат нови бутилки. Хартията може да се рециклира до 7 пъти след което тя губи своите качества и се разпада. Рециклирането на пластмасите например при съвременните технологии позволява повторната употреба на 70% от теглото им. По- специфично е рициклирането на многопластовите картонени опаковки за течности– кутиите за сок и мляко, и други видове които използваме ежедневно. Техният състав е от картон, пластмаса и /или алуминии, чието технологично разделяне е сложно.

Кои стъкла трябва да се слагат в контейнерите за стъкло и кои са най-лошите неща, които сте намирали в тях?

В контейнерите за стъклени отпадъци трябва да се изхвърлят шишета и буркани. Всички други стъкла са с различен химичен състав от този на опаковъчното стъкло и не бива да се смесват. Замърсителите, които силно влияят на качеството на стъклото са порцелан, кристално стъкло, стъкло от осветителни тела и електрически крушки, термично закалените стъкла и др.


Още по темата: в блога на Екопак, Тонове опаковки за рециклиране

До Николина Ангелкова: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

ДО: Г-ЖА НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА
МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА
УЛ. СЪБОРНА №1, СОФИЯ 1000

Относно: Обществено обсъждане на предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

Уважаема госпожо Министър,

Съгласно данни от национално представително проучване на общественото мнение на Галъп Интернешанъл1 88.8 на сто от българските граждани считат, че е задължително да има места за природосъобразен туризъм, в които да не се строи. Министерство на туризма инициира през месец февруари първата стъпка – въвеждането на плажовете за природосъобразен туризъм.
За да бъде изпълнени целите на направените промени в ЗУЧК, а именно запазване на останалите незастроени местности и за да се обособят местности по Черноморието, в които да се развива природосъобразен туризъм, трябва да бъдат предпазени от застрояване зоните зад плажовете за природосъобразен туризъм. Според 85%2 от гражданите е необходимо да се въведат специални мерки, които да гарантират защитата на незастроените местности.
За целта предлагаме в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се създаде зона със специфичен режим на териториално устройствена защита зад плажовете за природосъобразен туризъм. Това ще ги предпази от дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната. Местата, обособени за туризъм ще се определят със съгласуване с компетентните органи по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.
Предложението за въвеждане на забрана за строителство на 1 км. зад плажната ивица се подкрепя от 82 на сто от българските граждани, против са 5.3 %3.
Предлагаме в ЗИД на ЗУЧК, предложен за обществено обсъждане да бъдат включени следните допълнения:

Чл. 9 ал. 3 (нова) зона „В“ със специфичен режим на превантивна устройствена защита

чл. 12б. (Нов) (1) Зона „В“ обхваща териториите, попадащи в ивицата с широчина 1 км от границите на морските плажове за природосъобразен туризъм, измерени по хоризонтала .
(2) В зона „В“ се забраняват:
1. дейностите по чл. 10, ал.2
2. всякакви дейности, водещи до трайна намеса в територията, в т.ч. строителство, временни постройки, плътни настилки, огради, бариери или други елементи ограничаващи достъпа до плажа, или фрагментиращи територията, с изключение на изграждането на техническа, пешеходна и транспортна инфраструктура за обслужване на територията, както и за нуждите на националната сигурност и отбраната на страната.

(3) В зона „В“ се разрешават:
1. разполагане на химически тоалетни, съдове за събиране на отпадъци и информационни елементи, устройване на места за паркиране, на разстояние не по-малко от 100 м от плажната ивица, без полагане на трайна настилка и огради;
2. устройване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани по реда посочен в Закона за туризма и издаваните възоснова на него наредби.

(4) Дейностите по предходната алинея се извършват след съгласуване със съответните компетентни органи по опазването на природни местообитания и местообитания на видове, включени в защитени зони или други подобни режими, съществуващи на територията.

(5) В зона “В” не се прилгат режимите и териториално-устройствените защити предвидени за зони “А” и “Б” по този закон.
….
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1 Действащите устройствени планове се съобразяват с условията на зона “В” в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила.

Този текст днес изпращат надявам се хиляди хора към г-жа Министърката.
Моля, копирайте и изпратете и вие днес на: d.petrova@tourism.government.bg

.
МОТИВИ
към Законопроект за допълнение на
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие

С промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 15.03.2016 г. Народното събрание предприе първи стъпки за запазване на последните незастроени местности по Черноморието. При приемането на промените бе изтъкната нуждата от «опазване на последните няколко незастроени и незасегнати от безконтролна урбанизация плажове по българското Черноморие». Основни цели в мотивите на вносителите бяха съхраняването на останалите няколко «уникални, кътчета природа за идните поколения» и запазването на «биоразнообразието в тези райони, повечето от които попадат в Натура 2000».
С обявяването на плажове за природосъобразен туризъм, обаче бе въведена единствено защита на плажната ивица. Териториите зад трите плажа са съществен елемент от концепцията за природосъобразен туризъм. В този смисъл за тях е необходимо да се предвиди устройствена защита, която да гарантира опазването на природните дадености в непосредствена близост до плажовете. Обратното, както вече сме наблюдавали нееднократно, би довело до масирано урбанизиране и застрояване, на които вече сме свидетели в по-голямата част от Черноморието. Без тази втора стъпка, е налице съществен и обоснован риск териториите да бъдат трайно увредени и съответно плажовете не биха могли да изпълняват функцията им, зададена им от ЗУЧК като природосъобразни.
Приемането на предлагания нов член в ЗУЧК цели именно да предпази териториите зад плажовете за природосъобразен туризъм от застрояване, което би довело и до тяхното фактическо унищожаване. Презастрояването на Черноморското ни крайбрежие е едно от негативните обществени явления, с които обществото ни се сблъсква през последните години и срещу което още не успява да намери ефективно противодействие. На практика презастрояването по крайбрежието ни се е превърнало в един от основните проблеми и извор на социално напрежение в българското общество.
Това мнение се споделя от по-голямата част от българското общество. Национално- представително проучване на агенция „Алфа рисърч“ от 28.03.2016 г. сочи, че 76% от българите определят като най-сериозен проблем пред българската природа изсичането и унищожаването на горите, 65% от отговорилите се обявяват срещу застрояването на защитени територии и отново 65% биха подкрепили забрана за ново строителство там. Както посочват и самите социолози, „изсичането на гората и строителството в защитени територии са устойчиво сериозен и ключов проблем за гражданите през годините от 2009 г. насам“.
Сходно е мнението и на повечето държавни институции имащи отношение към проблема. В своето становище до Конституционния съд (по повод наложените глоби за къмпингуване), Президентът на Република България, г-н Росен Плевнелиев, приветства “тази част от промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с които законодателната власт показа, че осъзнава необходимостта да се съхранят малкото останали в България плажове с естествени природни дадености. Няма как да не бъде подкрепена направената първа стъпка в тази посока с обвяването на плажовете Иракли, Бяла-Карадере и Корал за морски плажове за природосъобразен туризъм”. Същевременно Държавният глава отбелязва, че “очаква от институциите, отговорни за осъществяване на държавната политика в областта на туризма и за опазване на Черноморското крайбрежие, да предприемат последващи действия, които да гарантират в максимална степен запазването на цялостния облик на тези плажове.
Сходно становище изразява и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в лицето на министър Л. Павлова, което приветства идеята плажовете „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, естествени и до тях да има всеки достъп, а не затрупани от заведения и цялата инфраструктура, която се гради. Подобно мнение изрази и Министерство на туризма (МТ), в лицето на министър Н. Ангелкова, което определи като „стратегическа цел утвърждаването на България като водеща целогодишна дестинация чрез промотиране на уникалната природа на страната и екологическите й ресурси… Тези фактори обуславят възможности за диверсификация на туристическия продукт чрез предлагане на разнообразни туристически услуги с екологична насоченост“. Според министерството „опазването на околната среда (по Черноморието)… ще защити интересите на местното население, ангажирано в туристическия отрасъл и ще обезпечи развитието му като основен поминък в общината“.
За промени в устройствените закони с цел преустановяване на урбанизацията на туристически ресурс по Черноморието, като плажовете, защитените територии се обявиха и туристическите браншови организации в страната, в подписания от тях Меморандум за устойчиво развитие на туризма от 17.07.2014 г. Според браншовите организации „стихийното и непланомерно застрояване на Черноморието…, включително застрояване в границите на територии със статут на защита“ са „трайно
засилващи се негативни тенденции в развитието на туризма и политиките, касаещи природното и културно наследство“. Настоящото предложение за изменение и допълнение на ЗУЧК е подкрепено с позиция на Българската туристическа камара от 30.03.2016 г.
Не на последно място, сходни на горепосочените становища изразяват и мнозина народни представители от всички парламентарни групи, както става видно от стенограмите по приемане на предишните предложени промени и в публични изяви.
Всичко споменато до тук сочи, че има институционален и широк обществен консенсус за запазване на тези последни останали незастроени местности. Това не би се осъществило, ако единствено плажната ивица има защитен статут, без да се предпазят от застрояване териториите зад нея. Именно това налага създаването на специален ограничителен статут за териториите зад природосъобразните плажове – своеобразен буфер, който да гарантира реалното им запазване и да позволи те да съхранят природните си дадености, т.е. да изпълнят предвиденото им по закон предназначение. Очевидно, че ако на няколко десетки метра от тях има постройки, те ще останат единствено плажове без чадъри, но не и зони за природосъобразен туризъм. Забраната за осъществяването на каквато и да е стопанска дейност на плажовете Иракли, Карадере и Корал е мярка за опазването им, но само тя не е достатъчна, доколкото всяко едно застрояване в буферната зона зад тях ще увреди и биологичното разнообразие на екосистемите на тези плажове.
Следва да се вземе под внимание и факта, че част от българските граждани имат потребност не в хотели и комплекси, а максимално близо до природата. Отговорност и роля на е държавата да създаде правила, с които да гарантира правото на всеки български гражданин да ползва природните богатства и ресурсите на страната и да намери баланса между различните потребности. Именно такъв призив отправиха както Президентът, така и Министър- председателят неотдавна.
Поставянето на определени територии, включително и такива под частна собственост, под особен статут не представлява прецедент в нашето законодателство. Такива са имотите попадащи в обсега на Закона за защитените територии – национални паркове, резервати и други; имотите попадащи в градски паркове и градини; имоти със специален режим във вододайни зони и други. Имайки в предвид относително малкия брой собственици, които предлаганите промени засягат и големия обществен интерес, който посочихме по-горе, считаме че така предлаганите промени са съобразени и ще имат минимален ефект върху частни имоти.
Следва да се отбележи, че са налице програми и грантови схеми, включително и с финансиране по Европейски програми, които биха позволили постепенното изкупуване на подобни терени от собствениците им. Тези финансови инструменти са насочени именно към запазване на биоразнообразието в европейските страни и запазване на територии с подобни характеристики.
Предлаганите промени няма да отговорят на всички очаквания в обществото за бързи и решителни мерки по справяне на проблема с презастрояването, безконтролната урбанизация и разрушаването на природни дадености по Черноморието ни. Те обаче са една първа стъпка, която да покаже, че народните представители имат политическата воля да се справят с ‘устойчиво сериозни и ключови проблеми’ за българското общество, като този.

Георги Марков за свободата

„От човешката душевност до свободата на мисълта има една голяма крачка, от свободата на мисълта до свободата на словото – още една, по-голяма крачка, а и от свободата на словото до свободата на действието – трета още по-голяма крачка. Така че свободата всъщност е трикратен скок, който иска духовна сила.
Но ако за обикновения гражданин свободата да казва какво мисли е естествена, първична необходимост, то за онези, които претендират да са духовен елит на един народ, за писатели, за журналисти, дейци на изкуството, тя е абсолютна необходимост…“

Георги Марков


Благодаря на Елена Хамбарджиева за пропомнянето!

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.